ДЕОС изостави розовия балон... дали?
В българското политическо пространство има един самобитен балон. Този балон е изпълнен от няколко хиляди души, които пишат, четат и споделят в интернет мрежите публикации и статуси, провеждат митинги, манифестации и полемики в столицата и имат едно ясно изразено ядро почитатели, подготвени постоянно да се сплотяват към общ проблем. В него се намира и така наречен " градска десница ", която на предишните избори закупи нов образ под формата на партия " Да, България ". Най-вече участниците се намират в София, освен това в центъра, което е породило редица пейоративни прякори като добре известното " жълтопаветници ". И би трябвало да се означи, че на предишните избори Да, България взеха близо 10 % в столицата. Политиците в този балон от самото начало са заобиколени от своите почитатели по площадите и в интернет мрежите, които непрекъснато показват своите благосклонности и по този начин дават типа на поддръжка, която обаче остава несъизмерима с действителността отвън София.
Именно в този балон се намираше и партия ДЕОС, само че тази тяхна обстановка не беше за подценяване. Въпреки че тези няколко хиляди души са, в общи линии, изолирани от остатъка на популацията на България, те въпреки всичко, заради местоположението си в центъра на София и способността за спонтанни митинги, както и достъпа до запаси, могат да упражняват значително въздействие върху властта. Този обществено-политически " балон " претърпя голямо проваляне на изборите предходната година. Новопоявилата се партия Да, България се коалира със Зелените и ДЕОС в опит да разшири своята база. Това се оказа съдбовно, защото претенцията за дясно трябваше да бъде изцяло изоставена при съществуването на сътрудници, които ясно дават отговор на левия набор. Затова и чухме реториката " Няма леви или десни, а само жители против мафията ". Подобна изразителност работи, когато сме пред прага на разпадането на властнически режим, когато живеем в тирания, в която сходни понятия са изгубили смисъла си. Но ние към този момент 28 години живеем в посткомунистическа България, която е член на Европейски Съюз и НАТО. Подобно говорене просто не подхожда на действителността и е прекомерно закъсняло. Година и половина след последните парламентарни избори градската демократична общественост реши да направи още един опит да се сплоти, което резултира в учредяването на " Демократична България " - коалиция от ДСБ, Да, България и Зелените, като се организираха диалози и с няколко други обединения, в това число и ДЕОС.
Самата партия ДЕОС е забавен случай. Тя по-скоро сама зае ролята на своего рода тинк-танк с база деятели към нея, най-вече студенти и младежи. Организира полемики, благотворителни начинания, излиза с позиции, взе участие по медии и писа експертни публикации. Партията пази демократични проевропейски възгледи, това ще рече свободен пазар, владичество на потребителите, а не на страната при образуването на цените, свободна търговия, мирни връзки сред нациите и отворено общество, което се показва в поддръжката им за все по-сериозна европейска интеграция. Някои от членовете им даже са последователи на предлагането Европейски Съюз да се трансформира във федерация. Сред позициите на ДЕОС се намира поддръжка за даването право на глас на 16-годишни българи, изказване срещу " възбраната за емиграция " на американския президент Доналд Тръмп, поддръжка за проекта " Верхофстад " за обединена и федерална Европа. Трябва да се означи, че ДЕОС се опитваха да основат спор по подценявани в всеобщата медия тематики като свободата да носиш оръжие.
Един от основните проблеми на ДЕОС, които държаха групата в периферията на българската политическа сцена, бе радикалното държание и позиции на някои нейни членове. Най-ясно изпъкна някогашният ръководител Виктор Лилов, който, като се изключи че се прогласи за " гей политик ", също по този начин изяви поддръжка за извънредно леви феминистки и искрено социалистически послания като " разбиването на патриархата ". По този метод той обвърза своята полова еднаквост с политиката и стартира да играе играта на колективизма, имащ се за представител на всички гейове в България, само че сходно говорене обрича която и да е политическа фигура в България на ниска поддръжка, защото популацията у нас е с по-скоро консервативни настроения, както се разбра от проучването на настройките на българина от социологически център Тренд. Също по този начин изпъкна телевизионното му присъединяване с националиста Боян Расате, в което след рецензия на БХК от последния, Виктор Лилов демонстративно удари по масата, стана и си потегли. След това партията просто не съумя да избяга от вулгарния етикет " гей партия " и от тези медийни циркове, които постоянно я съпътстваха измежду по-широката маса от гласоподаватели. Още по-подсилен бе резултатът посредством и на определения им цвят - розово. Хора вътре в партията разпознаха този проблем, най-малко аз по този начин считам, защото през май предходната година на общо заседание надзорният съвет взе решение да изключи ръководителя си Виктор Лилов заради груби нарушавания в осъществяването на длъжността си. Типично в негов жанр господин Лилов се оприличи с Тодор Живков от Българска комунистическа партия и Лютви Местан от Движение за права и свободи, други двама отстранени някогашни ръководители.
За останалите в ДЕОС последва интервал на дейни размисли върху идентичността си като политически план, в които месеци юристът Емил Георгиев направи мощно усещане. Именно той сега е в центъра на събитията. Миналата неделя, след диалози с Демократична България, ДЕОС взе решение да се разпусне и по този начин да покаже ясна взаимност със своите сътрудници, както и желанието за гонене на надпартийните ползи. Разпускането може да се преглежда и като подбудено от събитията, защото розовият прогей облик, който сътвориха за себе си, няма по какъв начин да бъде преглътнат от консервативно настроените ДСБ. Пролича си по какъв начин опитът да се откри сходен обществен демократизъм в България не откри почва, а само се явяваше спънка пред триумфа на партията. На предишните избори обединяването Да, България бе мощно подложено на критика точно поради " розовото " вътре в обединението, което будеше подозрения дали говоренето " няма ляво, няма дясно " не е единствено на повърхността, а със сформирането така наречен " държавно управление в сянка " като че ли се целеше да се акцентира на " демократичния темперамент " на хората вътре, като се заобикаля явно съпричастие към дадена идеология.
По този метод бъдещето на ДЕОС е най-много в ръцете на Емил Георгиев, който в новото " държавно управление в сянка " ще дава отговор за " понижаване на административната тежест и дребен и междинен бизнес ". В посещение при Дремджиев някогашният член на ДЕОС ясно изложи своите позиции. Подчерта поддръжката за безапелационен евроатлантически път на България, потребността от отбрана на частната благосъстоятелност, поощряване на дребните бизнесмени и работеща правосъдна система. Доста от тези неща към този момент сме ги чували, това означи и водещият, само че Георгиев отвърна, че е неотложно да се повтарят, защото сме в обстановка, в която имаме държавно управление, обърнало взор и тръгнало безогледно към авторитаризма на Путинова Русия. Не мога да не отбележа, че и това сме го чували. Правителството в сянка на Демократична България желае да предложи нова управническа опция на всички жители, които споделят тези демократични полезности, зад които градските политици са се обединили за следващ път. Не се разбра доста ясно какво тъкмо ще прави това държавно управление, само че Георгиев настоя, че е подготвен да даде всичко от себе си, с цел да предлага помощта си на жители в борбата им с държавната ни администрация и всички останали елементи от машинарията, представляваща нашия политически и стопански живот.
Със сигурност това решение на ДЕОС съставлява вярна стъпка напред и почитателите им би трябвало да се надяват, че положителните и смислени хрумвания, които прозираха в партията, макар от време на време внезапните дейности и изказвания, сега получават действително изражение в това ново тяхно начинание.
Единственият мъчителен въпрос, който напира и пред който са заставени всички от Демократична България, е въпросът за процентите. На предишните избори не съумяха да минат по този начин бленувания от тях предел на четири % и бъдещето в тази тенденция не наподобява изключително розово. Но Емил Георгиев посочи, че те по-скоро ще се концентрират върху това да оферират единствена по типа си управническа опция на българските жители под формата на държавно управление в сянка, те желаят да избягат от наклонността единствено да реагират на дейностите на властта, само че също по този начин желаят да намерят способи да оферират различни политически ходове за жителите.
Въпреки към този момент натрупалите се изборни провали, въпреки всичко обединението ще успее да сплоти своите дългогодишни последователи и най-малко малко да разшири своя електорат. Бъдещето на ДЕОС към този момент е неразривно обвързвано с бъдещето на Демократична България. Единствено можем да чакаме да забележим какво ще излезе от този нов политически план в пространството на градската демократична общественост, само че съдейки от неналичието на смяна в политическото говорене, няма да е нищо изненадващо, а същото говорене в същия балон.
Именно в този балон се намираше и партия ДЕОС, само че тази тяхна обстановка не беше за подценяване. Въпреки че тези няколко хиляди души са, в общи линии, изолирани от остатъка на популацията на България, те въпреки всичко, заради местоположението си в центъра на София и способността за спонтанни митинги, както и достъпа до запаси, могат да упражняват значително въздействие върху властта. Този обществено-политически " балон " претърпя голямо проваляне на изборите предходната година. Новопоявилата се партия Да, България се коалира със Зелените и ДЕОС в опит да разшири своята база. Това се оказа съдбовно, защото претенцията за дясно трябваше да бъде изцяло изоставена при съществуването на сътрудници, които ясно дават отговор на левия набор. Затова и чухме реториката " Няма леви или десни, а само жители против мафията ". Подобна изразителност работи, когато сме пред прага на разпадането на властнически режим, когато живеем в тирания, в която сходни понятия са изгубили смисъла си. Но ние към този момент 28 години живеем в посткомунистическа България, която е член на Европейски Съюз и НАТО. Подобно говорене просто не подхожда на действителността и е прекомерно закъсняло. Година и половина след последните парламентарни избори градската демократична общественост реши да направи още един опит да се сплоти, което резултира в учредяването на " Демократична България " - коалиция от ДСБ, Да, България и Зелените, като се организираха диалози и с няколко други обединения, в това число и ДЕОС.
Самата партия ДЕОС е забавен случай. Тя по-скоро сама зае ролята на своего рода тинк-танк с база деятели към нея, най-вече студенти и младежи. Организира полемики, благотворителни начинания, излиза с позиции, взе участие по медии и писа експертни публикации. Партията пази демократични проевропейски възгледи, това ще рече свободен пазар, владичество на потребителите, а не на страната при образуването на цените, свободна търговия, мирни връзки сред нациите и отворено общество, което се показва в поддръжката им за все по-сериозна европейска интеграция. Някои от членовете им даже са последователи на предлагането Европейски Съюз да се трансформира във федерация. Сред позициите на ДЕОС се намира поддръжка за даването право на глас на 16-годишни българи, изказване срещу " възбраната за емиграция " на американския президент Доналд Тръмп, поддръжка за проекта " Верхофстад " за обединена и федерална Европа. Трябва да се означи, че ДЕОС се опитваха да основат спор по подценявани в всеобщата медия тематики като свободата да носиш оръжие.
Един от основните проблеми на ДЕОС, които държаха групата в периферията на българската политическа сцена, бе радикалното държание и позиции на някои нейни членове. Най-ясно изпъкна някогашният ръководител Виктор Лилов, който, като се изключи че се прогласи за " гей политик ", също по този начин изяви поддръжка за извънредно леви феминистки и искрено социалистически послания като " разбиването на патриархата ". По този метод той обвърза своята полова еднаквост с политиката и стартира да играе играта на колективизма, имащ се за представител на всички гейове в България, само че сходно говорене обрича която и да е политическа фигура в България на ниска поддръжка, защото популацията у нас е с по-скоро консервативни настроения, както се разбра от проучването на настройките на българина от социологически център Тренд. Също по този начин изпъкна телевизионното му присъединяване с националиста Боян Расате, в което след рецензия на БХК от последния, Виктор Лилов демонстративно удари по масата, стана и си потегли. След това партията просто не съумя да избяга от вулгарния етикет " гей партия " и от тези медийни циркове, които постоянно я съпътстваха измежду по-широката маса от гласоподаватели. Още по-подсилен бе резултатът посредством и на определения им цвят - розово. Хора вътре в партията разпознаха този проблем, най-малко аз по този начин считам, защото през май предходната година на общо заседание надзорният съвет взе решение да изключи ръководителя си Виктор Лилов заради груби нарушавания в осъществяването на длъжността си. Типично в негов жанр господин Лилов се оприличи с Тодор Живков от Българска комунистическа партия и Лютви Местан от Движение за права и свободи, други двама отстранени някогашни ръководители.
За останалите в ДЕОС последва интервал на дейни размисли върху идентичността си като политически план, в които месеци юристът Емил Георгиев направи мощно усещане. Именно той сега е в центъра на събитията. Миналата неделя, след диалози с Демократична България, ДЕОС взе решение да се разпусне и по този начин да покаже ясна взаимност със своите сътрудници, както и желанието за гонене на надпартийните ползи. Разпускането може да се преглежда и като подбудено от събитията, защото розовият прогей облик, който сътвориха за себе си, няма по какъв начин да бъде преглътнат от консервативно настроените ДСБ. Пролича си по какъв начин опитът да се откри сходен обществен демократизъм в България не откри почва, а само се явяваше спънка пред триумфа на партията. На предишните избори обединяването Да, България бе мощно подложено на критика точно поради " розовото " вътре в обединението, което будеше подозрения дали говоренето " няма ляво, няма дясно " не е единствено на повърхността, а със сформирането така наречен " държавно управление в сянка " като че ли се целеше да се акцентира на " демократичния темперамент " на хората вътре, като се заобикаля явно съпричастие към дадена идеология.
По този метод бъдещето на ДЕОС е най-много в ръцете на Емил Георгиев, който в новото " държавно управление в сянка " ще дава отговор за " понижаване на административната тежест и дребен и междинен бизнес ". В посещение при Дремджиев някогашният член на ДЕОС ясно изложи своите позиции. Подчерта поддръжката за безапелационен евроатлантически път на България, потребността от отбрана на частната благосъстоятелност, поощряване на дребните бизнесмени и работеща правосъдна система. Доста от тези неща към този момент сме ги чували, това означи и водещият, само че Георгиев отвърна, че е неотложно да се повтарят, защото сме в обстановка, в която имаме държавно управление, обърнало взор и тръгнало безогледно към авторитаризма на Путинова Русия. Не мога да не отбележа, че и това сме го чували. Правителството в сянка на Демократична България желае да предложи нова управническа опция на всички жители, които споделят тези демократични полезности, зад които градските политици са се обединили за следващ път. Не се разбра доста ясно какво тъкмо ще прави това държавно управление, само че Георгиев настоя, че е подготвен да даде всичко от себе си, с цел да предлага помощта си на жители в борбата им с държавната ни администрация и всички останали елементи от машинарията, представляваща нашия политически и стопански живот.
Със сигурност това решение на ДЕОС съставлява вярна стъпка напред и почитателите им би трябвало да се надяват, че положителните и смислени хрумвания, които прозираха в партията, макар от време на време внезапните дейности и изказвания, сега получават действително изражение в това ново тяхно начинание.
Единственият мъчителен въпрос, който напира и пред който са заставени всички от Демократична България, е въпросът за процентите. На предишните избори не съумяха да минат по този начин бленувания от тях предел на четири % и бъдещето в тази тенденция не наподобява изключително розово. Но Емил Георгиев посочи, че те по-скоро ще се концентрират върху това да оферират единствена по типа си управническа опция на българските жители под формата на държавно управление в сянка, те желаят да избягат от наклонността единствено да реагират на дейностите на властта, само че също по този начин желаят да намерят способи да оферират различни политически ходове за жителите.
Въпреки към този момент натрупалите се изборни провали, въпреки всичко обединението ще успее да сплоти своите дългогодишни последователи и най-малко малко да разшири своя електорат. Бъдещето на ДЕОС към този момент е неразривно обвързвано с бъдещето на Демократична България. Единствено можем да чакаме да забележим какво ще излезе от този нов политически план в пространството на градската демократична общественост, само че съдейки от неналичието на смяна в политическото говорене, няма да е нищо изненадващо, а същото говорене в същия балон.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ