В България заговорихме за депозитна система съвсем скоро. Очакваме да

В България заговорихме за депозитна система напълно скоро. Очакваме да се направи оценка на опциите за въвеждането й, само че Министерството на околната среда е замразило работата по въпроса и няма информация дали скоро ще бъде оповестена социална поръчка.  Директивата за пластмасите за еднократна приложимост наложи високи цели за събиране на пластмасови бутилки. Освен това страните отвън Европейски Съюз имат упоритостта да събират повече контейнери за питиета, които сега са неприятно рециклирани или захвърлени. Решението е напълно познато ни от предишното, когато сме прибирали бутилките си в магазина против дребна сума в подмяна, а тази система през днешния ден назоваваме депозитна. Депозитната система на Швеция е най-старата европейска депозитна система за опаковки от питиета за еднократна приложимост, въведена през 1984 година. Правителството реши да употребява концепцията на депозитната система, позната от моделите за неведнъж пълнене и наново потребление. Системата е въведена в началото за контейнери за питиета за еднократна приложимост, направени от метал. През 1994 година страната вкара събиране на отпадъците на бутилките за еднократна приложимост. Швеция съумява да затвори цикъла на произвеждане и преработване на пластмасовите бутилки напълно на локалния пазар. По този метод събраните над 90% материали не се изнасят в друга държава-членка на Европейски Съюз или други страни. Те остават на локалния пазар и се употребяват от локалния производител за произвеждане на нови бутилки от 100% рециклирана пластмаса.  Системният оператор е основал модела въз основата на преработване „ от врата до врата “ и правото на първи отвод. Всички събрани бутилки се обработват в една и съща зона. Returpack е организация с нестопанска цел, която е 50% благосъстоятелност на Шведската пивоварна асоциация и с дял от по 25% на Шведската асоциация на търговците на храни и нa Шведската асоциация на дребните магазини. Шведската организация по околна среда е контролиращият орган. Въвеждането на системата лишава приблизително към 2 години. Швеция беше отправната точка за модерните депозитни системи за контейнери за питиета за еднократна приложимост. Оттогава 10 страни в Европа са въвели системите през всички тези години. Миналата година две нови страни вкараха схемата за депозити - Словакия (1 януари 2022 г.) и Латвия (1 февруари 2022 г.). Латвия и Словакия демонстрират самодеен метод към използването кръговата стопанска система и са последните страни в Европейски Съюз, които взеха решение да вкарат депозитната система преди използването на Директивата за пластмаси за еднократна приложимост и могат да бъдат образец за България в доста връзки. Разговаряме по тематиката с Анна Ларсон, шеф, Кръгова стопанска система, Reloop Europe: Г-жо Ларсън, какви са разликите и приликите сред депозитните системи на Швеция и на Латвия? Разбира се има прилики, има и разлики. Шведската система беше първата в Европа, която беше основана за опаковките за еднократна приложимост. Правителството разбра, че има доста огромно количество железни опаковки за еднократна приложимост и приложи способ за връщане на тези бутилки. Правителството разшири поетапно системата и за пластмасовите опаковки. Първата разлика идва от това, че системата в Латвия включва пластмасови контейнери, железни контейнери, контейнери за стъкло както за еднократна, по този начин и за многократна приложимост. В Швеция към момента имаме контейнери, които се употребяват за повторна приложимост, което е главно значимо за пивоварната промишленост. Те не принадлежат на централен систематичен оператор както тези за еднократна приложимост, само че се събират от обособените производители настрана. Докато в Латвия един систематичен оператор има отговорността за събирането на информацията за пуснати на пазара и събрани опаковки за еднократна и многократна приложимост. Латвия прави стъпка напред и това е нов детайл в ръководството на депозитна система, в който систематичният оператор взема решение да даде опция на всички производители в Латвия да употребяват една общоприета бутилка за многократна приложимост. Разликата е, че като систематичен оператор, компанията събира тези бутилки и производителите могат да ги употребяват. Повторното потребление е по-успешен образец за кръгова стопанска система и в доста случаи е по-добрата система от преработването.  Повечето от европейските страни имат централизиран модел, където има един систематичен оператор за контейнерите за еднократна приложимост, основан от производители и търговци. Дали в Швеция би взела образец от системата на Латвия, с цел да я промени в тази посока? Всяка депозитна система без значение по какъв метод е основана и действа, обезпечава висока събираемост на отпадъците от опаковки, тъй като е допустим ценови модел, потребителят заплаща, когато идва в магазина и получава своя депозит назад, когато върне опаковката. Всички депозитни системи имат над 90% събираемост. Разбира се като шведски жител бих желала да мога да си върна също и стъклената опаковка, да мога да взема всичко от у дома и да го върна на едно място, с това Латвийската система ненапълно надгражда основания модел в Швеция. В България имаме разнообразни контейнери за пластмаса и стъкло, само че системата към момента не е доста ефикасна? Дали депозитната система би направила събирането по-ефективно? Разбирам. Депозитните системи са съвършени за питиета. Това се дължи на два фактора. Първо, контейнерите за питиета натоварват нашата околна среда и не може да са на всички места, само че където отидем в планината, в езерата елементарно пренасяме изключително пластмасовите и алуминиевите опаковки, тъй като са леки за носене, само че са лесни и за изхвърляне. Това е главната причина, заради която депозитната система има преимущество  през останалите системи с контейнерите вид иглу. Също, съпоставена с другите системи, депозитната система дава икономисване на въглеродни излъчвания и понижава въглеродния отпечатък, тъй като контейнерите за питиета се нуждаят от повече място. Те се намират до семействата и заемат доста място, сметоизвозващите камиони минават хиляди километри до дома на всеки. Докато с депозитната система в действителност работи по следния метод, аз вземам опаковките от у дома и ги връщам в магазина. Но вие също транспортирате тези опаковки с колата си до точката за събиране или до магазина? Да, само че аз по този начин или другояче отивам до магазина и също както виждате тук в магазина, зад машината за стартиране на монетите, пластмасовите и металните опаковки се одобряват, смачкват се на място, което икономисва 25% от размера на камионите и икономисва курсове на транспортните средства. Това икономисва и излъчвания, а съгласно анализите спестяванията на излъчвания даже надвишават 30%. Всички производители и търговци ли вземат участие в тази система в Латвия, в другите европейски страни? Що се отнася до значимостта на производителите, вносителите, търговците, те би трябвало да бъдат част от системата. Системата е национална и е наложително да се включват всички на територията на страната. Всеки артикул би трябвало да бъде обвързван към депозитната система. Що се отнася до магазините всяка страна би трябвало да избере сред две варианти. Едната алтернатива е за страните, където има доста дребни магазини, обвързани с обичайната търговия и тогава всеки магазин би трябвало да взе участие. Ако процентът е 50% дребни магазини и 50% огромни вериги, тогава също би трябвало да се включат всички. В страни като Латвия, Естония, в това число в Скандинавските страни, където по-голяма част от магазините са огромни търговски вериги, регулаторите вземат решение, че в градовете единствено огромните вериги над 3000 квадратни метра да вземем за пример са длъжни да връщат опаковките назад. В селските региони единствено магазини над 60 кв м са задължени да връщат бутилки т.е. не всички магазини са задължени да имат пунктове или хранилища за събиране на опаковките. Хотелиерският и ресторантьорски бизнес или ХоРеКа бранша също е част от системата, само че няма задължението да събира от всеки от улицата, само опаковки, които са употребявани на негова територия. Но дали и по кое време ще бъдат включени в системата зависи от локалния регулатор в страната. Кой е най-подходящият метод за ръководство и опериране на депозитната система? В Европейския съюз главната рамка и процедура е, че производителите и търговците основават организацията или сдружението, което ще прави тази активност. Производителите имат обвързване да събират както е и в България по разпоредбите за разширена отговорност на производителя. Търговците влизат, тъй като техните обекти са местата, на които се събират опаковките. Този оператор действа като организация с нестопанска цел и не може да осъществя облага от събирането на опаковките. Това е обществена услуга, а производителите имат отговорността да държат таксите оптимално ниски. Затова преобладаващият способ в Европа е композиция в съдействие сред производители и търговци, които построяват системата и организацията, която осъществя активността. Специалното в Латвия е, че рециклиращите компании също вземат участие в основаването на системата в дял към 12% от инвестицията. Първоначалната инвестиция е доста огромна обаче? Да, права сте. Но това, което е значимо да се знае е, че това е главно инвестиция на производителите и когато погледнете в успеваемостта и резултатите, които реализира в дълготраен проект в действителност се оказва най-евтиния вид, по –евтина от събиране на отпадъците от домовете. Това е национална система, всички са въвлечени в процеса и носят идентична отговорност и приходите от събраните такси покрива разноските за системата и работна ръка.