България с пропаст между бедни и богати
В България разликата сред приходите на най-заможните и най-бедните хора е най-голяма спрямо другите страни от Европейски Съюз. У нас приходите на най-богатите 20% от популацията са 7,5 пъти по-високи от приходите на най-бедните 20% от популацията, оповестиха от европейската статистическа работа Евростат.
От Евростат не показват аргументите за разликите сред приходите на най-богатите и най-бедните. Но може да предположим, че въздействие върху тази разлика оказват фактори като размер на пенсиите и обществените заплащания, размер на минималната заплата и на налозите върху приходите от труд и от дивиденти.
Във всички държави-членки на Европейски Съюз 20% от популацията с най-високи приходи получават над 30% от общия приход в съответната страна, оповестиха от Евростат. Но България е преди всичко по този индикатор, като най-заможните 20% от хората в страната получават 46,3% от всички приходи. Средно за страните от Европейски Съюз 20% от популацията с най-високи приходи получават 38,2% от приходите в съответната страна.
Най-близо до нас по този индикатор са Литва и Латвия, където 20-те % най-заможни взимат надлежно 42,8% и 42,2% от приходите. На четвърто място е Португалия с 40,7%. Във всички останали страни от Европейски Съюз този % е под 40 на 100, като на пето място в общата ранглиста е Италия с 39,9%.
Във всички страни от Европейски Съюз 20-те % от популацията с най-ниски приходи получават по-малко от 10,5% от всички приходи в съответната страна. Най-малко получават бедните в Румъния - единствено 5,6% от всички приходи. На второ място е България, където най-бедните 20% от популацията взимат 6,2% от всички приходи в страната. Третото място си разделят Латвия и Испания с по 6,4%. Средно за страните от Европейски Съюз най-бедните получават 7,9% от всички приходи.
Най-бедните получават под 7% от всички приходи в България, Румъния, Испания, Латвия, Италия и Гърция. Само в Чехия, Словения, Словакия и Финландия делът на разполагаемия приход, получен от най-бедните, е над 10%, а покрай това равнище са Белгия (9,9%) и Ирландия (9,5%).
Макар че в Румъния най-бедните получават по-малък дял от приходите в сравнение с в България, разликата сред небогати и богати у нас е доста по-голяма.
Причината за това е, че в Румъния 20-те % от хората с най-високи приходи получават единствено 39,8% от всички приходи. Така разликата сред приходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни в Румъния е 7,1 пъти.
България е рекордьор и по този индикатор с разлика сред приходите сред най-заможните и най-бедните в размер на 7,5 пъти.
Освен в България и Румъния единствено в още три страни от Европейски Съюз тази разлика е над 6 пъти. Това са Латвия (6,1 пъти), Литва (6,6 пъти) и Испания (6,2 пъти).
Високите стойности на този коефициент демонстрират обилни разлики в разпределението на приходите сред групите с по-високи и по-ниски приходи, показват от Евростат. Средно за страните от Европейски Съюз разликата сред приходите на 20-те % най-заможни и 20-те % най-бедни е 4,8 пъти.
Голямата разлика сред приходите на най-богатите и най-бедните в България води до обстоятелства като това, че страната ни е преди всичко в Европейски Съюз по растеж на продажбите на нови коли, само че междинната възраст на колите в страната е най-високата по отношение на другите държави-членки.
Освен това нарастват депозитите в банките, само че максимален растеж има при най-големите депозити, а хората с ниски приходи теглят пари от депозитите си, с цел да закърпят фамилния бюджет. Някои хора не са трансформирали метода си на извършване на покупки след високата инфлация, само че за други покупката на храна към този момент се трансформира в огромен проблем.
Най-малка е разликата сред приходите на най-богатите и най-бедните в Словакия - единствено три пъти. Там най-заможните 20% взимат единствено 31,2% от всички приходи, а най-бедните получават 10,3%. Подобно е ситуацията и в Словения, където разликата сред приходите на небогати и богати е 3,2 пъти.
Коефициент на Джини
Ние сме №1 в ранглиста на страните от Европейски Съюз
Най-често, с цел да бъде показана разликата сред приходите на бедните и богатите, се употребява коефициентът на Джини. Стойност на Джини от 100% значи, че единствено един човек получава целия приход в страната, до момента в който стойност на Джини от 0% значи, че приходът се разпределя поравно сред цялото население.
Коефициентът на Джини приблизително за страните от Европейски Съюз е 30,1%, оповестиха от Евростат. А България е преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор.
Най-големите разлики в приходите измежду държавите-членки на Европейски Съюз (с коефициент на Джини от минимум 35%) са регистрирани в България (39,7%), Латвия (35,7%) и Литва (35,4%), демонстрират данните на Евростат. Втората група държави-членки с коефициент на Джини над междинния за Европейски Съюз от 30,1% (в диапазона от 30,6% до 34,3%) включва Естония, Германия, Малта, Гърция, Италия, Испания, Португалия и Румъния. В другия завършек на класацията са страните, в които приходите са по-равномерно разпределени - Словакия, Словения, Белгия и Чехия, където коефициентът на Джини е по-малък от 25%.
Най-добре са в Люксембург
Стандартът ни е на половина от този в Италия и Франция
Изпреварихме Румъния
Стандартът ни на живот е на половина от този в страни като Италия и Франция. От Евростат пресмятат стандарти на покупателната дарба (СПС), които демонстрират равнището на приходите, само че регистрират и разликите сред цените в другите държави-членки.
Средно за страните от Европейски Съюз годишният наличен приход на човек е 18 019 СПС, оповестиха от Евростат. Най-висок е стандартът на живот в Люксембург, където макар високите цени, междинният годишен приход на човек е 32 132 СПС. България изпреварва Румъния по покупателна дарба на приходите. У нас междинният приход на човек е 9375 СПС, а в Румъния е 8703 СПС.
Най-високите равнища на междинния годишен наличен приход са регистрирани в западните и северните държави-членки на Европейски Съюз, показват от Евростат. Средният наличен приход на човек е над 20 хиляди СПС в Люксембург, Холандия, Австрия, Германия, Дания, Белгия, Швеция, Ирландия, Финландия и Франция. В множеството южни и източни държави-членки приходите са доста по-малки. Средният наличен приход на човек е по-малък от 10 хиляди СПС в Унгария, Гърция, България и Румъния.
Сред страните от Европейски Съюз има обилни разлики в приноса на обществените заплащания към разполагаемия приход на хората. Най-големите обществени заплащания са в Люксембург, Австрия и Франция. В България пенсиите и другите обществени заплащания на човек от популацията са тъкмо наполовината от междинното равнище за страните от Европейски Съюз.
При хората над 65 година неравенството е по-малко
Пенсиите измежду най-ниските
Социалните заплащания са решаващи
Покупателната дарба на пенсиите и обществените заплащания в България е измежду най-ниските в страните от Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат. Въпреки това при хората на възраст над 65 години неравенството в приходите в България е по-малко, в сравнение с при останалата част от хората.
Причините за това са няколко. От една страна в България има оптимален застрахователен приход. Това значи, че даже човек да получава доста високи приходи, заплаща осигуровки до тавана, който сега е 3400 лева, и надлежно има таван на размера на пенсиите. Освен това пенсиите в България са извънредно ниски и близо половината пенсионери получават минималната за страната пенсия. А хората, които получават високи пенсии не са доста.
Въпреки всичко това, България е измежду страните с най-голяма разлика сред приходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни и при хората на възраст над 65 година У нас разликата сред приходите на най-заможните и най-бедните хора над 65 година е 5,2 пъти, демонстрират данните на Евростат. По този индикатор пред нас са единствено Латвия (5,7 пъти), Португалия (5,7 пъти) и Италия (5,3 пъти), а четвъртото място си разделяме с Испания, където разликата също е 5,2 пъти.
За страните от Европейски Съюз при хората на възраст над 65 има по-малко неравноправие в приходите, защото съотношението на приходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни е приблизително 4,2 пъти. Изключение прави единствено Кипър, където при хората над 65 година има по-голямо неравноправие в приходите. А в Португалия, Ирландия и Словения няма разлика сред неравенството на приходите при хората над 65 години и останалата част от популацията.
Пенсиите и другите обществени заплащания доста понижават разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите. Социалните заплащания включват всички помощи, предоставяни от централни или локални институции и включват да вземем за пример компенсации за безработица, компенсации за болест и неработоспособност, жилищни помощи, пенсии, обществено подкрепяне и данъчни отстъпки. Социалните заплащания понижават неравенството в приходите. Средно за страните от Европейски Съюз коефициентът на Джини преди обществените заплащания е 52,2%, а след тях понижава на 30,1%, демонстрират данните на Евростат.
Влиянието на пенсиите и другите обществени заплащания върху неравенството в приходите е изключително огромно в Германия, Холандия и Франция - където коефициентът на Джини понижава с сред 25,1 до 29,5 процентни пункта, и в Швеция, където коефициентът е намалял с 30,1 процентни пункта - от 56,9% на 26,8%. Сред държавите-членки на Европейски Съюз най-слабо въздействие на пенсиите и другите обществени заплащания върху неравенството в приходите е записано в Латвия (12,5 процентни пункта). В България обществените заплащания също нямат доста огромен резултат върху неравенството - коефициентът на Джини понижава от 54% преди обществените заплащания на 39,7% след приемане на пенсиите и сумите за обществено подкрепяне.
Източник " Труд "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
От Евростат не показват аргументите за разликите сред приходите на най-богатите и най-бедните. Но може да предположим, че въздействие върху тази разлика оказват фактори като размер на пенсиите и обществените заплащания, размер на минималната заплата и на налозите върху приходите от труд и от дивиденти.
Във всички държави-членки на Европейски Съюз 20% от популацията с най-високи приходи получават над 30% от общия приход в съответната страна, оповестиха от Евростат. Но България е преди всичко по този индикатор, като най-заможните 20% от хората в страната получават 46,3% от всички приходи. Средно за страните от Европейски Съюз 20% от популацията с най-високи приходи получават 38,2% от приходите в съответната страна.
Най-близо до нас по този индикатор са Литва и Латвия, където 20-те % най-заможни взимат надлежно 42,8% и 42,2% от приходите. На четвърто място е Португалия с 40,7%. Във всички останали страни от Европейски Съюз този % е под 40 на 100, като на пето място в общата ранглиста е Италия с 39,9%.
Във всички страни от Европейски Съюз 20-те % от популацията с най-ниски приходи получават по-малко от 10,5% от всички приходи в съответната страна. Най-малко получават бедните в Румъния - единствено 5,6% от всички приходи. На второ място е България, където най-бедните 20% от популацията взимат 6,2% от всички приходи в страната. Третото място си разделят Латвия и Испания с по 6,4%. Средно за страните от Европейски Съюз най-бедните получават 7,9% от всички приходи.
Най-бедните получават под 7% от всички приходи в България, Румъния, Испания, Латвия, Италия и Гърция. Само в Чехия, Словения, Словакия и Финландия делът на разполагаемия приход, получен от най-бедните, е над 10%, а покрай това равнище са Белгия (9,9%) и Ирландия (9,5%).
Макар че в Румъния най-бедните получават по-малък дял от приходите в сравнение с в България, разликата сред небогати и богати у нас е доста по-голяма.
Причината за това е, че в Румъния 20-те % от хората с най-високи приходи получават единствено 39,8% от всички приходи. Така разликата сред приходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни в Румъния е 7,1 пъти.
България е рекордьор и по този индикатор с разлика сред приходите сред най-заможните и най-бедните в размер на 7,5 пъти.
Освен в България и Румъния единствено в още три страни от Европейски Съюз тази разлика е над 6 пъти. Това са Латвия (6,1 пъти), Литва (6,6 пъти) и Испания (6,2 пъти).
Високите стойности на този коефициент демонстрират обилни разлики в разпределението на приходите сред групите с по-високи и по-ниски приходи, показват от Евростат. Средно за страните от Европейски Съюз разликата сред приходите на 20-те % най-заможни и 20-те % най-бедни е 4,8 пъти.
Голямата разлика сред приходите на най-богатите и най-бедните в България води до обстоятелства като това, че страната ни е преди всичко в Европейски Съюз по растеж на продажбите на нови коли, само че междинната възраст на колите в страната е най-високата по отношение на другите държави-членки.
Освен това нарастват депозитите в банките, само че максимален растеж има при най-големите депозити, а хората с ниски приходи теглят пари от депозитите си, с цел да закърпят фамилния бюджет. Някои хора не са трансформирали метода си на извършване на покупки след високата инфлация, само че за други покупката на храна към този момент се трансформира в огромен проблем.
Най-малка е разликата сред приходите на най-богатите и най-бедните в Словакия - единствено три пъти. Там най-заможните 20% взимат единствено 31,2% от всички приходи, а най-бедните получават 10,3%. Подобно е ситуацията и в Словения, където разликата сред приходите на небогати и богати е 3,2 пъти.
Коефициент на Джини
Ние сме №1 в ранглиста на страните от Европейски Съюз
Най-често, с цел да бъде показана разликата сред приходите на бедните и богатите, се употребява коефициентът на Джини. Стойност на Джини от 100% значи, че единствено един човек получава целия приход в страната, до момента в който стойност на Джини от 0% значи, че приходът се разпределя поравно сред цялото население.
Коефициентът на Джини приблизително за страните от Европейски Съюз е 30,1%, оповестиха от Евростат. А България е преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор.
Най-големите разлики в приходите измежду държавите-членки на Европейски Съюз (с коефициент на Джини от минимум 35%) са регистрирани в България (39,7%), Латвия (35,7%) и Литва (35,4%), демонстрират данните на Евростат. Втората група държави-членки с коефициент на Джини над междинния за Европейски Съюз от 30,1% (в диапазона от 30,6% до 34,3%) включва Естония, Германия, Малта, Гърция, Италия, Испания, Португалия и Румъния. В другия завършек на класацията са страните, в които приходите са по-равномерно разпределени - Словакия, Словения, Белгия и Чехия, където коефициентът на Джини е по-малък от 25%.
Най-добре са в Люксембург
Стандартът ни е на половина от този в Италия и Франция
Изпреварихме Румъния
Стандартът ни на живот е на половина от този в страни като Италия и Франция. От Евростат пресмятат стандарти на покупателната дарба (СПС), които демонстрират равнището на приходите, само че регистрират и разликите сред цените в другите държави-членки.
Средно за страните от Европейски Съюз годишният наличен приход на човек е 18 019 СПС, оповестиха от Евростат. Най-висок е стандартът на живот в Люксембург, където макар високите цени, междинният годишен приход на човек е 32 132 СПС. България изпреварва Румъния по покупателна дарба на приходите. У нас междинният приход на човек е 9375 СПС, а в Румъния е 8703 СПС.
Най-високите равнища на междинния годишен наличен приход са регистрирани в западните и северните държави-членки на Европейски Съюз, показват от Евростат. Средният наличен приход на човек е над 20 хиляди СПС в Люксембург, Холандия, Австрия, Германия, Дания, Белгия, Швеция, Ирландия, Финландия и Франция. В множеството южни и източни държави-членки приходите са доста по-малки. Средният наличен приход на човек е по-малък от 10 хиляди СПС в Унгария, Гърция, България и Румъния.
Сред страните от Европейски Съюз има обилни разлики в приноса на обществените заплащания към разполагаемия приход на хората. Най-големите обществени заплащания са в Люксембург, Австрия и Франция. В България пенсиите и другите обществени заплащания на човек от популацията са тъкмо наполовината от междинното равнище за страните от Европейски Съюз.
При хората над 65 година неравенството е по-малко
Пенсиите измежду най-ниските
Социалните заплащания са решаващи
Покупателната дарба на пенсиите и обществените заплащания в България е измежду най-ниските в страните от Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат. Въпреки това при хората на възраст над 65 години неравенството в приходите в България е по-малко, в сравнение с при останалата част от хората.
Причините за това са няколко. От една страна в България има оптимален застрахователен приход. Това значи, че даже човек да получава доста високи приходи, заплаща осигуровки до тавана, който сега е 3400 лева, и надлежно има таван на размера на пенсиите. Освен това пенсиите в България са извънредно ниски и близо половината пенсионери получават минималната за страната пенсия. А хората, които получават високи пенсии не са доста.
Въпреки всичко това, България е измежду страните с най-голяма разлика сред приходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни и при хората на възраст над 65 година У нас разликата сред приходите на най-заможните и най-бедните хора над 65 година е 5,2 пъти, демонстрират данните на Евростат. По този индикатор пред нас са единствено Латвия (5,7 пъти), Португалия (5,7 пъти) и Италия (5,3 пъти), а четвъртото място си разделяме с Испания, където разликата също е 5,2 пъти.
За страните от Европейски Съюз при хората на възраст над 65 има по-малко неравноправие в приходите, защото съотношението на приходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни е приблизително 4,2 пъти. Изключение прави единствено Кипър, където при хората над 65 година има по-голямо неравноправие в приходите. А в Португалия, Ирландия и Словения няма разлика сред неравенството на приходите при хората над 65 години и останалата част от популацията.
Пенсиите и другите обществени заплащания доста понижават разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите. Социалните заплащания включват всички помощи, предоставяни от централни или локални институции и включват да вземем за пример компенсации за безработица, компенсации за болест и неработоспособност, жилищни помощи, пенсии, обществено подкрепяне и данъчни отстъпки. Социалните заплащания понижават неравенството в приходите. Средно за страните от Европейски Съюз коефициентът на Джини преди обществените заплащания е 52,2%, а след тях понижава на 30,1%, демонстрират данните на Евростат.
Влиянието на пенсиите и другите обществени заплащания върху неравенството в приходите е изключително огромно в Германия, Холандия и Франция - където коефициентът на Джини понижава с сред 25,1 до 29,5 процентни пункта, и в Швеция, където коефициентът е намалял с 30,1 процентни пункта - от 56,9% на 26,8%. Сред държавите-членки на Европейски Съюз най-слабо въздействие на пенсиите и другите обществени заплащания върху неравенството в приходите е записано в Латвия (12,5 процентни пункта). В България обществените заплащания също нямат доста огромен резултат върху неравенството - коефициентът на Джини понижава от 54% преди обществените заплащания на 39,7% след приемане на пенсиите и сумите за обществено подкрепяне.
Източник " Труд "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ