В България, Малта и Кипър няма нито задължение за физическо

В България, Малта и Кипър няма нито обвързване за физическо престояване на разположение , което получава " златен паспорт ", нито условие за други действителни връзки с страната, преди да бъде получено поданство . Това гласи оповестеният през днешния ден (23 януари) отчет на Европейската комисия по отношение на пропуските в системите на трите страни, за който се разбра още при започване на седмицата.
Става въпрос за така наречен схеми за предоставяне на поданство против вложения. Специално в България изискванията са следните - в случай че непознат жител вложи най-малко 1 млн. лв. в българската стопанска система, може да получи поданство. А още през предходната година стана ясно, че страната няма механизъм за следене на съответната инвестиция (действителна връзка в езика на Брюксел), на база на която обещано лице взема поданство. След като стана ясно, че Европейска комисия е изготвила подобен отчет, правосъдното министерство разгласи, че се готвят промени в Закона за българското поданство, с цел да бъде прекъсната тази процедура.
" Решението на една страна членка да даде поданство в подмяна на вложения дава автоматизирано права във връзка с другите страни членки, и по-специално правата на свободно придвижване и достъп до вътрешния пазар на Европейски Съюз, с цел да се упражнява икономическа активност, както и правото да гласуваш и да бъдеш избиран в европейски и локални избори. На процедура тези схеми постоянно се популяризират като прийом за придобиване на поданство на Съюза дружно с всички права и привилегии, произлизащи от него ", предизвестява Европейска комисия.
В специфичния отчет на Брюксел категорично се показват няколко области, в които Европейски Съюз може да пострада поради пробитите системи на България, Малта и Кипър. Става въпрос за:
1. Сигурност - инспекциите на претендентите не са задоволително надеждни и централизираните осведомителни системи на Европейски Съюз, като да вземем за пример Шенгенската осведомителна система (ШИС), не се употребяват систематично, както би следвало.
2. Изпиране на пари - нужни са засилени инспекции ( " сложна инспекция " ), с цел да се подсигурява, че разпоредбите за битка с изпирането на пари не се заобикалят, безапелационен е Брюксел.
3. Укриване на налози - нужни са мониторинг и докладване, с цел да се подсигурява, че физическите лица не се възползват от тези схеми заради преимуществата, произлизащи от привилегировани данъчни правила;
4. Прозрачност и информация - в отчета се установи неналичието на ясна информация по отношение на метода, по който схемите се ръководят, в това число по отношение на броя на получените заявки, утвърдените или отхвърлените заявки, както и произхода на претендентите. Освен това страните членки не обменят информация по отношение на претендентите за такива схеми, нито се осведомят взаимно за отхвърлените претенденти.
От Европейска комисия особено показват, че оттук-насетне ще следят изкъсо законовите практики и процедури за предоставяне на поданство. Брюксел ще следи дали редовно се правят всички наложителни гранични инспекции и инспекции за сигурност; прецизно се съблюдават условията на Директивата за дълготрайно престояване и Директивата за събиране на семейството; сумите, изплатени от претендентите за поданство и право на престояване против вложения, се подлагат на инспекция съгласно разпоредбите на Европейски Съюз за битка с изпирането на пари. Отделно ще се внимава и дали се обменя информация сред другите страни-членки за вярното отчитане на налози. Ще има и експертна група със експерти от държавите-членки, която би трябвало да създаде система за продан на информация и съвещания по отношение на броя на получените заявки, страните на генезис и броя на одобрените/отхвърлените от страните членки заявки за поданство и позволение за престояване на лица въз основа на вложения.
До края на 2019 година Брюксел желае да бъдат създадени общ набор от инспекции за сигурност при схемите за поданство против вложения, в това число характерни процедури за ръководство на риска.