Какво не знаем за китайския турист?
В България китайците съответно се интересуват от ловджийски, зимен и културно-исторически туризъм
Туризмът е водещата мощ в българската стопанска система, той е и основният бранш за опознаването на българските артикули и развиването му отваря разнородни пазарни ниши. Китайският потенциал в тази област е съвсем изобилен и ние би трябвало оптимално да се възползваме от него. Но казусът е, че още не знаем по какъв начин да го създадем. Туризмът в Китай е държавна политика. Специално през 2018 година китайските туристически компании целеустремено – с държавна заръка, провеждат доста групи за Централна, Източна Европа и Балканите. Туристите никога не попадат на инцидентен принцип, т.е. групите са строго обособени – единствено пенсионери, или единствено корпоративни туристи; единствено студенти; единствено ученици; предприемачи, от университетските среди, на локално равнище и т. н. За да притегля дадена страна туристи от Китай, тя би трябвало съвършено да познава профила на китайския екскурзиант, който осезателно се разграничава от профила на всички други туристи по света. Нека да забележим какво е най-важното за него.
Китайският екскурзиант е на първо място кредитоспособен (отсяда в 4-5 звездни хотели, най-вече в международни вериги; посещава казина, молове); любопитен (да види колкото е допустимо повече, само че през неговата си призма); традиционалист (трудно се откъсва от китайските традиции). Той доста държи на сигурността (хотелът да е централно ситуиран, защита, камери). Винаги пътува проведено (групи над 20 души, най-вече родственици, другари със сходни ползи, постоянно цели огромни семейства, даже родове), наложително посредством китайски туроператори. Много рядко, съвсем невероятно е да се срещне китаец „ уединен странник “, за разлика от европееца. Изключително значима специфичност е, че той НЕ се интересува от отмора, такава, каквато я разбираме ние европейците – най-често плажуване, СПА-курортти, релакс измежду природата, усамотение, тихи и незастроени места. Китайският екскурзиант пътува на екскурзии (колкото повече види и се фотографира, толкоз по-добре). За това би трябвало да знаем, че той няма да избра Варна и Бургас, а по-скоро Розовата котловина, тракийските гробници, Пътят на императорите, мощта на царството. Той наложително желае да попадне на доста посещавани места, международни забележителности и колкото повече хора има на фотографията, толкоз по-добре. Ако е на българското Черноморие, то това би трябвало да е Несебър!
Екскурзията му е доста добре да съответствува със международно събитие в посещаваната страна (спортни прояви – футбол, художествена гимнастика, баскетбол, повдигане на тежести и т.н.; бизнес изложби – на вино, етерични масла и т.н.; кино фестивали). Ето и свеж образец – на международното състезание по футбол в Русия най-вече гости бяха китайци, макар че китайският народен тим по футбол е доста слаб и не участваше.
Какво би трябвало да знаем за храната – опитва локалните специалитети, само че с цел да се нахрани, натъртва на китайската кухня. Задължително е храната да бъде топла и сега приготвена, а не претоплена, и не полуфабрикати. Китайците се хранят се доста небрежно. В никакъв случай НЕ сандвичи, снаксове и сходни. Напитките е добре да са единствено топли, даже през лятото (чай, бира, алкохол, те НЕ пие кафе и кола).
В народопсихологията на китаеца е вкоренена корелацията китаец-чужденец. Това е и повода да разчитат на гидове китайци, носители на езика и културата, през техния взор. Те се доверяват на „ своя “ – кои места да посетят, какво да купят и така нататък Масово купуват обичайни локални сувенири – казано ли им е, един като купи – всички купуват. Китайските туристи са доста шумни (това е техният метод да се любуват, по тази причина не трябва да им се прави забележка). По лицето им не се изписва дали са удовлетворени от пътешествието, храната, услугите. По принцип те постоянно са вежливи, усмихнати, само че това не значи нищо, просто е китайско образование. Не чакат по опашки (в магазин, в храм, в тоалетна и т.н.), постоянно предреждат, подреждат се най-отпред. Освен това не се оплакват от времето (няма да им се отрази зле дъжд, мъгла, слънце и т.н.). Както във всички други области, по този начин и тук е от значително значение йерархията – шефът преди всичко, имат особена респект, даже поклонение към възрастните. Китайците доста се впечатляват от места, свързани с държавни ръководители (Тодор Живков, Георги Димитров – ги знае съвсем всеки китаец; Правец, избата на Тодор Живков, виното на Петър Стоянов и така нататък все места, за които българите или не са чували, или пък не демонстрират интерес). В България китайците съответно се интересуват от ловджийски, зимен и културно-исторически туризъм.
Това е профилът на китайския екскурзиант, само че е добре да се знае и по какъв начин да привличаме повече китайски туристи в България. Важна детайлност е, че формалният портал на страницата на България www.bulgariatravel.org, не се вижда в Китай, защото няма достъп до тези платформи там (Google, YouTube). Страните, които интензивно притеглят китайски туристи, имат местни страници особено за Китай, където си имат лични платформи и обществени мрежи (ще дам за образец Германия и Шри Ланка). Освен това в България няма превод на китайски език на никой от туристическите ни обекти. В множеството страни по света, които са заинтригувани да привлекат китайски туристи, с изключение на надписи на китайски, даже в доста от музеите, още на летището има изписано „ добре пристигнали “ (хуан ин) с китайски писмени знаци.
Най-сериозният проблем са визите. Годишно България издава едвам 3000 визи за китайски туристи. За съпоставяне – в Чехия са към този момент над 400 000, във Финландия – над 250 000 визи. Основният проблем е във опциите, които дава визата. С българската китайците могат да дойдат единствено в България, а тези за Чехия, Унгария и Полша, да вземем за пример, важат за целия Европейски съюз. Друга спънка е тромавата процедура за издаване на българска виза. В Сърбия от януари 2017 година отпаднаха визите за китайски туристи, от тази година отпаднаха и в Босна и Херцеговина. В Албания също от тази година от април до октомври туристите – включително китайците, пътуват без визи. От 10 август отпаднаха визите за китайци и за Беларус, за Русия за колективен туризъм също от тази година отпаднаха визи за китайски туристи. Но дано да съпоставим с страни от Европейски Съюз. Във Франция се издава виза за китайци в границите на 24 часа, Италия – до 48 часа, а в България – 14 дни. Има и друга сериозна спънка – това е неналичието на директна самолетна линия до България. Ще прибавя и неналичието на гидове с китайски език, на профилирани тур-оператори за работа с китайски туристи. В България не се има поради корелацията туризъм – бизнес. Може би по нашите земи е люлката на производството на вино в света (открит ритон и доста тракийски находки). Ето по какъв начин той може да се употребява в поддръжка на износа на българско вино.
Рекламата е доста значимо нещо. Руснаците, да вземем за пример, са от близо 350 години на китайския пазар, англичаните – от 250, американците – от 200. Ние – към момента сме непознати.
Сигурно за мнозина продължава да е неразбираемо за какво китайците избират екскурзиите, а не почивките. Те са традиционалисти и това е заложено в културата им. Много рядко може да се види китайци да плажуват. Те по никакъв начин не обичат да се препичат на слънце. Има огромна разлика при възприемането на понятието „ отмора “ при китайци и европейци. Китайците са пословично работливи, даже работохолици. За тях „ дейната отмора “ е туризмът, екскурзиите, а не „ мързелуването “ по плажовете, което одобряват за тотално „ губене на време “, надали не за грях. Освен това те са мъчително привързани към дома си, към рода си и бързат след работа да се приберат у дома „ на отмора “ или да излязат с родственици и другари да си починат в ресторант. Така те схващат почивката.
Техният заплатен отпуск е доста по-малък от този на европейците. За това той е плануван и наложително съответствува с китайските празници. Това е част от китайската обществена политика. В тази връзка китайците почиват по време на Чундзие – Празникът на пролетта, прочут на запад като Китайската нова година, който е преносим и е през януари-февруари. Тогава милиард и половина китайци, в която и част на света да се намират, наложително се прибират по родните си места, с цел да се видят с роднините.
Любопитен факт е, че признакът на китайският туризъм е летящ кон „ Ма та фей йен “ (Тичащ кон върху летяща лястовица). Съвременните китайци постоянно споделят: Светът е толкоз необхватен, желая да отида да го видя. Това показва тяхното голямо предпочитание да пътуват и да опознаят колкото е допустимо повече свят, тъй че те нямат време да се излежават на плажа.
Туризмът е водещата мощ в българската стопанска система, той е и основният бранш за опознаването на българските артикули и развиването му отваря разнородни пазарни ниши. Китайският потенциал в тази област е съвсем изобилен и ние би трябвало оптимално да се възползваме от него. Но казусът е, че още не знаем по какъв начин да го създадем. Туризмът в Китай е държавна политика. Специално през 2018 година китайските туристически компании целеустремено – с държавна заръка, провеждат доста групи за Централна, Източна Европа и Балканите. Туристите никога не попадат на инцидентен принцип, т.е. групите са строго обособени – единствено пенсионери, или единствено корпоративни туристи; единствено студенти; единствено ученици; предприемачи, от университетските среди, на локално равнище и т. н. За да притегля дадена страна туристи от Китай, тя би трябвало съвършено да познава профила на китайския екскурзиант, който осезателно се разграничава от профила на всички други туристи по света. Нека да забележим какво е най-важното за него.
Китайският екскурзиант е на първо място кредитоспособен (отсяда в 4-5 звездни хотели, най-вече в международни вериги; посещава казина, молове); любопитен (да види колкото е допустимо повече, само че през неговата си призма); традиционалист (трудно се откъсва от китайските традиции). Той доста държи на сигурността (хотелът да е централно ситуиран, защита, камери). Винаги пътува проведено (групи над 20 души, най-вече родственици, другари със сходни ползи, постоянно цели огромни семейства, даже родове), наложително посредством китайски туроператори. Много рядко, съвсем невероятно е да се срещне китаец „ уединен странник “, за разлика от европееца. Изключително значима специфичност е, че той НЕ се интересува от отмора, такава, каквато я разбираме ние европейците – най-често плажуване, СПА-курортти, релакс измежду природата, усамотение, тихи и незастроени места. Китайският екскурзиант пътува на екскурзии (колкото повече види и се фотографира, толкоз по-добре). За това би трябвало да знаем, че той няма да избра Варна и Бургас, а по-скоро Розовата котловина, тракийските гробници, Пътят на императорите, мощта на царството. Той наложително желае да попадне на доста посещавани места, международни забележителности и колкото повече хора има на фотографията, толкоз по-добре. Ако е на българското Черноморие, то това би трябвало да е Несебър!
Екскурзията му е доста добре да съответствува със международно събитие в посещаваната страна (спортни прояви – футбол, художествена гимнастика, баскетбол, повдигане на тежести и т.н.; бизнес изложби – на вино, етерични масла и т.н.; кино фестивали). Ето и свеж образец – на международното състезание по футбол в Русия най-вече гости бяха китайци, макар че китайският народен тим по футбол е доста слаб и не участваше.
Какво би трябвало да знаем за храната – опитва локалните специалитети, само че с цел да се нахрани, натъртва на китайската кухня. Задължително е храната да бъде топла и сега приготвена, а не претоплена, и не полуфабрикати. Китайците се хранят се доста небрежно. В никакъв случай НЕ сандвичи, снаксове и сходни. Напитките е добре да са единствено топли, даже през лятото (чай, бира, алкохол, те НЕ пие кафе и кола).
В народопсихологията на китаеца е вкоренена корелацията китаец-чужденец. Това е и повода да разчитат на гидове китайци, носители на езика и културата, през техния взор. Те се доверяват на „ своя “ – кои места да посетят, какво да купят и така нататък Масово купуват обичайни локални сувенири – казано ли им е, един като купи – всички купуват. Китайските туристи са доста шумни (това е техният метод да се любуват, по тази причина не трябва да им се прави забележка). По лицето им не се изписва дали са удовлетворени от пътешествието, храната, услугите. По принцип те постоянно са вежливи, усмихнати, само че това не значи нищо, просто е китайско образование. Не чакат по опашки (в магазин, в храм, в тоалетна и т.н.), постоянно предреждат, подреждат се най-отпред. Освен това не се оплакват от времето (няма да им се отрази зле дъжд, мъгла, слънце и т.н.). Както във всички други области, по този начин и тук е от значително значение йерархията – шефът преди всичко, имат особена респект, даже поклонение към възрастните. Китайците доста се впечатляват от места, свързани с държавни ръководители (Тодор Живков, Георги Димитров – ги знае съвсем всеки китаец; Правец, избата на Тодор Живков, виното на Петър Стоянов и така нататък все места, за които българите или не са чували, или пък не демонстрират интерес). В България китайците съответно се интересуват от ловджийски, зимен и културно-исторически туризъм.
Това е профилът на китайския екскурзиант, само че е добре да се знае и по какъв начин да привличаме повече китайски туристи в България. Важна детайлност е, че формалният портал на страницата на България www.bulgariatravel.org, не се вижда в Китай, защото няма достъп до тези платформи там (Google, YouTube). Страните, които интензивно притеглят китайски туристи, имат местни страници особено за Китай, където си имат лични платформи и обществени мрежи (ще дам за образец Германия и Шри Ланка). Освен това в България няма превод на китайски език на никой от туристическите ни обекти. В множеството страни по света, които са заинтригувани да привлекат китайски туристи, с изключение на надписи на китайски, даже в доста от музеите, още на летището има изписано „ добре пристигнали “ (хуан ин) с китайски писмени знаци.
Най-сериозният проблем са визите. Годишно България издава едвам 3000 визи за китайски туристи. За съпоставяне – в Чехия са към този момент над 400 000, във Финландия – над 250 000 визи. Основният проблем е във опциите, които дава визата. С българската китайците могат да дойдат единствено в България, а тези за Чехия, Унгария и Полша, да вземем за пример, важат за целия Европейски съюз. Друга спънка е тромавата процедура за издаване на българска виза. В Сърбия от януари 2017 година отпаднаха визите за китайски туристи, от тази година отпаднаха и в Босна и Херцеговина. В Албания също от тази година от април до октомври туристите – включително китайците, пътуват без визи. От 10 август отпаднаха визите за китайци и за Беларус, за Русия за колективен туризъм също от тази година отпаднаха визи за китайски туристи. Но дано да съпоставим с страни от Европейски Съюз. Във Франция се издава виза за китайци в границите на 24 часа, Италия – до 48 часа, а в България – 14 дни. Има и друга сериозна спънка – това е неналичието на директна самолетна линия до България. Ще прибавя и неналичието на гидове с китайски език, на профилирани тур-оператори за работа с китайски туристи. В България не се има поради корелацията туризъм – бизнес. Може би по нашите земи е люлката на производството на вино в света (открит ритон и доста тракийски находки). Ето по какъв начин той може да се употребява в поддръжка на износа на българско вино.
Рекламата е доста значимо нещо. Руснаците, да вземем за пример, са от близо 350 години на китайския пазар, англичаните – от 250, американците – от 200. Ние – към момента сме непознати.
Сигурно за мнозина продължава да е неразбираемо за какво китайците избират екскурзиите, а не почивките. Те са традиционалисти и това е заложено в културата им. Много рядко може да се види китайци да плажуват. Те по никакъв начин не обичат да се препичат на слънце. Има огромна разлика при възприемането на понятието „ отмора “ при китайци и европейци. Китайците са пословично работливи, даже работохолици. За тях „ дейната отмора “ е туризмът, екскурзиите, а не „ мързелуването “ по плажовете, което одобряват за тотално „ губене на време “, надали не за грях. Освен това те са мъчително привързани към дома си, към рода си и бързат след работа да се приберат у дома „ на отмора “ или да излязат с родственици и другари да си починат в ресторант. Така те схващат почивката.
Техният заплатен отпуск е доста по-малък от този на европейците. За това той е плануван и наложително съответствува с китайските празници. Това е част от китайската обществена политика. В тази връзка китайците почиват по време на Чундзие – Празникът на пролетта, прочут на запад като Китайската нова година, който е преносим и е през януари-февруари. Тогава милиард и половина китайци, в която и част на света да се намират, наложително се прибират по родните си места, с цел да се видят с роднините.
Любопитен факт е, че признакът на китайският туризъм е летящ кон „ Ма та фей йен “ (Тичащ кон върху летяща лястовица). Съвременните китайци постоянно споделят: Светът е толкоз необхватен, желая да отида да го видя. Това показва тяхното голямо предпочитание да пътуват и да опознаят колкото е допустимо повече свят, тъй че те нямат време да се излежават на плажа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ