За кого бие камбаната на PISA
В България 53% от 15-годишните възпитаници покриват сериозното второ ниво и нагоре от 6-те равнища на уменията в четенето, до момента в който междинният % в страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) е 77. Т.е. останалите 47 на 100 от българчетата са под второто равнище, не схващат смисъла на прочетеното и не могат да извлекат информацията от него. На най-високите пето и шесто ниво по четене са 2% от българските възпитаници, до момента в който приблизително в Организацията за икономическо сътрудничество и раз тези отличници, които схващат наличието на информацията и вършат разлика сред обстоятелства и мнение, са 9%.
В математиката 56% от децата в България реализират второ равнище и нагоре при приблизително в Организацията за икономическо сътрудничество и раз 76%. Покриващите пето равнище и нагоре българчета са 4%, до момента в който в Организацията за икономическо сътрудничество и раз те са 11%. В естествените науки (физика, химия, биология) 53% от българските възпитаници имат знания и умения за над второ равнище, в Организацията за икономическо сътрудничество и раз те са приблизително 78%. Покриващите над пето ниво в България са 2%, в Организацията за икономическо сътрудничество и раз приблизително са 7%. Това се споделя в оповестените преди дни резултати от интернационалното проучване PISA за достиженията на 15-годишните възпитаници през 2018 година И още - България е измежду страните, в които са най-големи разликите в знанията и уменията на децата на бедните и на богатите, както и сред учещите в града и в селото.
С други думи, PISA ни сподели, че полуграмотни и необразовани в четенето са 47% от нашите възпитаници, в математиката 44% и в естествените науки 47%. Международното проучване PISA се организира на всеки три години и мери достиженията на 15-годишните в посочените три области, като всякога акцентът се слага върху една от тях. В сесията за 2018 година акцентът е четенето, вземат участие възпитаници от 78 страни. Нашите деца заемат 54-то място по четене, 49-о по математика и 56-о по естествени науки. Според МОН, тези резултати са сравними с постигнатите в предходните няколко издания на PISA, а министър Красимир Вълчев разяснява, че повода за ниските резултати е неналичието на промени в междинното обучение, тъй като смяната на " остарялата система " е почнала с приемането на новия Закон за предучилищното и учебното обучение през 2016 година и още е рано да се видят резултатите.
Едва ли е тъкмо по този начин. Защото, в случай че съдим по PISA, " остарялата система " е давала много по-добри резултати от тези в последните години, в които непрекъснатите промени в системата станаха нейна емблема и водят образоването все по-надолу. Само Законът за националната култура от 1996 до 2015 година бе променян 36 пъти, подзаконовите актове пък бяха " преобличани " стотици пъти. И в случай че през 2000 година да вземем за пример в PISA общо 40,3 на 100 от българчетата са се показали зле - под второ равнище, през 2006 година " слабите " стават 42,7%, през 2018 година са 47,1% (вж. фиг.2). Само ще загатна, че в първите интернационалните изследвания за знанията на учениците през 90-те години на предишния век българчетата се нареждаха в челната петорка измежду връстниците си в света, а българската просветителна система от соцвремената към момента минаваше за пример в Европа. В момента в границите на Европейски Съюз нашите възпитаници демонстрират най-ниските резултати.
Но дано се съсредоточим върху резултатите от PISA за последните издания на изследването. През 2012 година българчетата по математика са на 47-а позиция измежду 65 участващи в PISA страни с получени 439 точки, в четенето са на 51-во място с 436 точки, в естествените науки са 45-и с 446 точки. Сравняването по броя на точките е съответно заради другия брой взели участие страни в другите проучвания, въпреки че от 2000 година насам методологията и инструментите на PISA не се трансформират значително. След 2012 година се следи резистентен спад в резултатите на нашите възпитаници. През 2018 година спад е следващата излагация - 436 получени точки в математиката, 420 точки в четенето, рекорден е сривът в естествените науки - 424 точки.
Поне от 2006 година насам специалистите от звеното за разбори в образованието към МОН, което сега се назовава Институт за проучвания в образованието, регистрират едни и същи недостатъци в междинното обучение у нас (недостатъчна практическа устременост на образованието, незадоволителна подготовка на учителите, незадоволително часове по математика и естествени науки, слаба дисциплинираност в учебното заведение, циганчетата с начално и главно обучение стигнаха 93% и т.н.) и дават едни и същи рекомендации. Като да вземем за пример повече часове по математика и естествени науки в образователния проект. Нямам усещане някой в МОН да ги е чул и да е последвал на процедура препоръките им за действителни промени по болните " мазоли " на учебното заведение отвън преповтарянето на констатации и намятането на одежди последна мода връз неговото прокъсано долни дрехи.
Един единствено щрих. В отчета на PISA 2018 са посочени и данни за финансирането на образованието - в случай че у нас през 2014 година обществените средства за образованието са 4,1% от Брутният вътрешен продукт, през 2018 година те падат на 3,4% при приблизително 4,7% в страните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. За един учащ се като сума влагаме над 5 пъти по-малко от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Е, къде желаеме да са в международната ранглиста българските възпитаници?
А камбаната бие от доста време, даже като се съди по това, което се случва и с инспекциите на знанията у нас - посредством външното оценяване и матурите. Ето ви картината от зрелостните изпити по предметите ългарски език и литература и Математика.
Среден брой точки
Процент на българските възпитаници с резултати под второ равнище и над 5 равнище по четене
2008 2009 2013 2018 2019
БЕЛ 57,14 54,83 54,66 53,94 50,63
Мат 64,85 49,54 67,44 70,40 69,58
В МОН не престават да настояват, че най-малко четвъртокласниците ни след началното учебно заведение демонстрират положителни резултати в интернационалното проучване PIRLS, което пък се прави на всеки 5 години. Да, началното ни учебно заведение се крепеше до някое време, само че и то се търкулна надолу в последните години. Ако през 2009 година българчетата в тV клас се класираха на 10-о място в света, през 2011 година те бяха към този момент на 22-ро място, по-късно през 2016 година се изкачиха малко в класацията - до 14-о място. Но и това се дължеше на " остарялата система ", та нека през 2021 година не се разочароваме отново за положението и на началното ни учебно заведение след промените на новия учебен закон. Има риск да се случи, като имаме поради, че той бе признат с диктат на болшинството през 2016 година с прекалено много недоработки, недомислия и разминаване и при мощна опозиция от опозицията. Дано не се окажа неприятен оракул.
В математиката 56% от децата в България реализират второ равнище и нагоре при приблизително в Организацията за икономическо сътрудничество и раз 76%. Покриващите пето равнище и нагоре българчета са 4%, до момента в който в Организацията за икономическо сътрудничество и раз те са 11%. В естествените науки (физика, химия, биология) 53% от българските възпитаници имат знания и умения за над второ равнище, в Организацията за икономическо сътрудничество и раз те са приблизително 78%. Покриващите над пето ниво в България са 2%, в Организацията за икономическо сътрудничество и раз приблизително са 7%. Това се споделя в оповестените преди дни резултати от интернационалното проучване PISA за достиженията на 15-годишните възпитаници през 2018 година И още - България е измежду страните, в които са най-големи разликите в знанията и уменията на децата на бедните и на богатите, както и сред учещите в града и в селото.
С други думи, PISA ни сподели, че полуграмотни и необразовани в четенето са 47% от нашите възпитаници, в математиката 44% и в естествените науки 47%. Международното проучване PISA се организира на всеки три години и мери достиженията на 15-годишните в посочените три области, като всякога акцентът се слага върху една от тях. В сесията за 2018 година акцентът е четенето, вземат участие възпитаници от 78 страни. Нашите деца заемат 54-то място по четене, 49-о по математика и 56-о по естествени науки. Според МОН, тези резултати са сравними с постигнатите в предходните няколко издания на PISA, а министър Красимир Вълчев разяснява, че повода за ниските резултати е неналичието на промени в междинното обучение, тъй като смяната на " остарялата система " е почнала с приемането на новия Закон за предучилищното и учебното обучение през 2016 година и още е рано да се видят резултатите.
Едва ли е тъкмо по този начин. Защото, в случай че съдим по PISA, " остарялата система " е давала много по-добри резултати от тези в последните години, в които непрекъснатите промени в системата станаха нейна емблема и водят образоването все по-надолу. Само Законът за националната култура от 1996 до 2015 година бе променян 36 пъти, подзаконовите актове пък бяха " преобличани " стотици пъти. И в случай че през 2000 година да вземем за пример в PISA общо 40,3 на 100 от българчетата са се показали зле - под второ равнище, през 2006 година " слабите " стават 42,7%, през 2018 година са 47,1% (вж. фиг.2). Само ще загатна, че в първите интернационалните изследвания за знанията на учениците през 90-те години на предишния век българчетата се нареждаха в челната петорка измежду връстниците си в света, а българската просветителна система от соцвремената към момента минаваше за пример в Европа. В момента в границите на Европейски Съюз нашите възпитаници демонстрират най-ниските резултати.
Но дано се съсредоточим върху резултатите от PISA за последните издания на изследването. През 2012 година българчетата по математика са на 47-а позиция измежду 65 участващи в PISA страни с получени 439 точки, в четенето са на 51-во място с 436 точки, в естествените науки са 45-и с 446 точки. Сравняването по броя на точките е съответно заради другия брой взели участие страни в другите проучвания, въпреки че от 2000 година насам методологията и инструментите на PISA не се трансформират значително. След 2012 година се следи резистентен спад в резултатите на нашите възпитаници. През 2018 година спад е следващата излагация - 436 получени точки в математиката, 420 точки в четенето, рекорден е сривът в естествените науки - 424 точки.
Поне от 2006 година насам специалистите от звеното за разбори в образованието към МОН, което сега се назовава Институт за проучвания в образованието, регистрират едни и същи недостатъци в междинното обучение у нас (недостатъчна практическа устременост на образованието, незадоволителна подготовка на учителите, незадоволително часове по математика и естествени науки, слаба дисциплинираност в учебното заведение, циганчетата с начално и главно обучение стигнаха 93% и т.н.) и дават едни и същи рекомендации. Като да вземем за пример повече часове по математика и естествени науки в образователния проект. Нямам усещане някой в МОН да ги е чул и да е последвал на процедура препоръките им за действителни промени по болните " мазоли " на учебното заведение отвън преповтарянето на констатации и намятането на одежди последна мода връз неговото прокъсано долни дрехи.
Един единствено щрих. В отчета на PISA 2018 са посочени и данни за финансирането на образованието - в случай че у нас през 2014 година обществените средства за образованието са 4,1% от Брутният вътрешен продукт, през 2018 година те падат на 3,4% при приблизително 4,7% в страните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. За един учащ се като сума влагаме над 5 пъти по-малко от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Е, къде желаеме да са в международната ранглиста българските възпитаници?
А камбаната бие от доста време, даже като се съди по това, което се случва и с инспекциите на знанията у нас - посредством външното оценяване и матурите. Ето ви картината от зрелостните изпити по предметите ългарски език и литература и Математика.
Среден брой точки
Процент на българските възпитаници с резултати под второ равнище и над 5 равнище по четене 2008 2009 2013 2018 2019
БЕЛ 57,14 54,83 54,66 53,94 50,63
Мат 64,85 49,54 67,44 70,40 69,58
В МОН не престават да настояват, че най-малко четвъртокласниците ни след началното учебно заведение демонстрират положителни резултати в интернационалното проучване PIRLS, което пък се прави на всеки 5 години. Да, началното ни учебно заведение се крепеше до някое време, само че и то се търкулна надолу в последните години. Ако през 2009 година българчетата в тV клас се класираха на 10-о място в света, през 2011 година те бяха към този момент на 22-ро място, по-късно през 2016 година се изкачиха малко в класацията - до 14-о място. Но и това се дължеше на " остарялата система ", та нека през 2021 година не се разочароваме отново за положението и на началното ни учебно заведение след промените на новия учебен закон. Има риск да се случи, като имаме поради, че той бе признат с диктат на болшинството през 2016 година с прекалено много недоработки, недомислия и разминаване и при мощна опозиция от опозицията. Дано не се окажа неприятен оракул.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ