Узунджово е село в Южна България, в община Хасково. Любопитното

...
Узунджово е село в Южна България, в община Хасково. Любопитното
Коментари Харесай

Узунджовската църква е единствената у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва

Узунджово е село в Южна България, в община Хасково. Любопитното е, че то се намира на еднообразно разстояние от Дунав и Бяло море и Черно море. Узунджово е едно от най-известните села по времето на Османската империя. В него се е провеждал фамозния Узунджовски панаир - най-големият в българските земи до Освобождението (1878 г.), който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия.

Според локално поверие по време на османското настъпление е разрушено тогавашното село и църквата му "Успение Богородично ". По заповед на султан Баязид на мястото му е построен крайпътен хан, към който след това поражда малко турско населено място под името Узунджа ова. Известният османски странник Евлия Челеби посещава Узунджово в края на ХVІІ век и го отбелязва в своите пътеписи.

Днес огромната забележителност на селото е православната черква "Успение Богородично ", която в предишното е била джамия. Тя е най-голямата селска черква в България, в която са съчетани и непокътнати детайли и от хриситянството и от исляма. Първоначално постройката е издигната като християнски храм, погубен през 1593 година от турските нашественици. Впоследствие на същото място е издигната джамия, която е преустроена в черква през 1906 година, откакто Турция преотстъпва постройката на България.

Други някои сведения строител на джамията е българския занаятчия Лальо Кръстев. До този извод водят и откритите на разнообразни места в храма изображения на цветето лале . Доводът, че строителят е употребявал лалето като своеобразнен автограф на своето авторство (Лальо - лале) има един значителен минус: в ислямската просвета лалето е знак на Аллах, посредством него художниците показват обичта си към Всевишния. Лалето всекидневно се изобразява като украсителен претекст в мюсюлманските храмове, измежду които Селим джамия в Одрин, Куршумлу джамия в Силистра и други. При все това, откритите изображения на кръст по самата фасада и по разнообразни декоративни детайли в храма подсказват христиняския генезис на създателя.

Друг любопитен детайл е посоката на джамията. Тя е насочена съвсем изцяло на югоизток-северозапад, а не както е признато в ислямската архитектура, по посока на свещения за мюдюлманите град Мека. Това се вижда в основата на минарето (викалото), от чийто камъни през 1906 година се построява олтара. Олтарът и част от орнаментите, присъщи за православието, са построени през същата година. През 2007 година храмът е реконструиран и възобновен главно благодарение на Община Хасково.

При реставрацията сред двата прозореца се вижда изпъкналият релеф на две лалета, направени едно над друго. Върху мраморната рамка на сводестия прозорец вътре в самия храм има два стръка лалета, още веднъж едно над друго. От двете страни на югозападната ниша е нарисувана една роза , а на северозападната има три цветя. В орнаментиката на едно от тях, след по-добро вглеждане се вижда шестоъгълна звезда (символ на евреите), чийто листенца са пронизани от шест лъча. По един иносказателен метод храмът съвместява в себе си знаците на трите съществени религии, с цел да ни напомня че вярата постоянно е една, само че се демонстрира посредством разнообразни изразни средства.

Олтарите в църквите постоянно са насочени на изток. Всички детайли разказани дотук са декоративно завършени, с извънредно великолепие, което придава несравним нравствен заряд на пространството.

Иконостасът на църквата "Успение Богородично " е дело на тревненския занаятчия дърворезбар Уста Дарин Божков . Неговите размери - височина 8.80 м и широчина 14 м го подреждат измежду трите най-внушителни иконостаси в страната. В плана по изработката на иконостаса взе участие екип от 40 души - майстори, чираци и калфи. Цялата направа лишава девет месеца. Различните детайли на иконостаса са направени от разнообразни типове дърво като: липа, бук и орех. Реставрирани са част от старите дребни икони, царските двери и солея. Старият иконостас от 1906 година е непокътнат, затрупан като културен слой под новия.

Работата на майстора дърворезбар следва посланието на строителя на храма - за вратите към света. Идеята е ловко вплетена в дърворезбата на иконостаса. Върху рамката на царската врата, там където е закрепено основното кандило, е резбован издължен трапец. Трапецът е завършен по сходство на тези, издялани на четирите външни укрепващи стени. За разлика от тях обаче тук самата рамка на вратата символизира халка. За работата си по иконостаса Уста Дарин споделя следното: "Когато започнах да работя по първия си иконостас, предопределен за правоверен храм, пред мен стоеше въпросът: Как да планирам иконостаса в синхрон с архитектурата? И нещо, което ми беше направило усещане: Има ли връзка сред архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса? Той също съставлява фасада, разделяща Земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от разнообразни интервали от историята на изкуството. Навсякъде колоните стъпваха върху основи, посредством капителите си носеха архитравната греда, а тя, допълнена от фриз и корниз, като че ли с цел да стане по-ефирна, носеше фронтона. " И добавя: "Глаголицата с изключение на съвършена графична и фонетична система, носи и знаков - алегоричен темперамент. Така да вземем за пример - "аз " е знак на вярата, "буки " - на Бог. Но "аз " е и знак - един от знаците на българското, тъй че, привнасяйки тези детайли в иконостаса, ние го вършим освен или просто правоверен, само че и доста български. "

Уникален детайл от иконостаса на храма е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Всъщност "Успение Богородично " е единствената черква в България, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР