Инфлацията вече е изяла голяма част от бюджетните увеличения на доходите
Увеличението на пенсиите бе стартирано в обществото като едно от главните достижения на държавното управление на Кирил Петков в битката против инфлацията за опазване на приходите на популацията и за понижаване на неравенствата. Според на Националния застрахователен институт нарастването на минималната пенсия за стаж и възраст при цялостен застрахователен стаж се усилва през 2022-а със следните стъпки: " от 25 декември 2021 година до 30 юни 2022 година - 370,00 лева (увеличение с 23,33 на сто); от 1 юли 2022 година до 31 декември 2022 година - 467,00 лева (увеличение с 10 на 100 + 60 лева.) "
От началото на годината в това самобитно надпреварване инфлацията се движи със следните темпове: съгласно изчислявания от Националния статистически институт (НСИ) Индекс на потребителските цени за юли 2022-а по отношение на същия интервал на предходната година, инфлацията е 17.3%, а по отношение на началото на 2022-а е 11.3%. Средногодишната инфлация, която е 10.5%,а във връзка с растежа по дребната потребителска кошница растежът е от началото на 2022-а е 12.1%.
За момента наподобява, че заложения в бюджета растеж на минималната пенсия е неосъществим за инфлацията. Но да не забравяме, че инфлационния напън от нарастването на пенсиите от юли занапред ще се акумулира в растежа на цените на стоките и услугите и както вървят темповете на повишаване на живота у нас не е ясно, кой ще финишира с по-висок резултат в края на годината - инфлацията или растежа на пенсиите. Освен това насъбраната инфлация към този момент изяла огромна част от покупателната дарба на увеличението на пенсиите в първата половина на 2022-а.
Със 17.3% по-скъп този юли месец по отношение на предходната година
Инфлацията от началото на годината (юли 2022 година по отношение на декември 2021 г.) е 11.3%
Да напомним, че това нарастване бе стартирано от тогавашното постоянно държавно управление на Кирил Петков с концепцията минималната пенсия - 300 лв., да излезе над границата на бедността - по това време 369 лв. и затова тя бе закована на 370 лв.. Само че настъпващата инфлация сподели напълно други действителности на държавното управление и то постави границата на бедността на 413 лв.. Това става с разпореждане на Министерския съвет, което вкарва тази граница по избрана методика (формула на изчисление). Факт е че макар всички старания минималната пенсия - 370 лв. остана под административно избраната граница на бедността. Явно и поради това, през втората половина на 2022-а тази пенсия ще бъде обновена на 467 лв.. Но дотогава границата на бедността, която ще бъде избрана за 2023-а може да е достигнала 500 лв.. Говори се към този момент за 504 лв.. И минималната пенсия още веднъж ще е в ситуацията на догонваща.
Причината за този отблъскващ маратон, който нарастването на пенсиите е съвсем невероятно да доближи повишаването на живота, е че самото нарастване помпа инфлацията. Причината за това е че не се прави за сметка само на растежа на приходите от осигурително вноски, а за сметка на инфлационно вливане на бюджетни пари в сфера (става дума за пенсионната), която не носи нарастване на производството и на Брутния вътрешен артикул. В същото време това вливане носи непрестанно нарастване на с милиарди левове годишно на бюджетните разноски, като лишава по линия на прехвърлянията от централния бюджет към бюджета на Национален осигурителен институт големи средства. Така този развой освен че не оказва помощ действително на пенсионерите (заради генерираната и от него инфлация), само че и заплашва цялостната финансова непоклатимост на страната. Казано по различен метод той крие опасност за доста понижаване на покупателната дарба на всички пластове на популацията и за финансовото подсигуряване на всички сериозно значими функционалности на страната като цяло. По този мотив при приемането на последната актуализация на бюджета бе написано доста в отчетите на Фискалния съвет и в икономическите разбори на Българска народна банка. А и в неотдавна оповестеното изявление на служебния министър на финансите Росица Велкова има ясни подмятания за тези опасности.
Разходите на българите порастват по-бързо от приходите
Инфлацията е проблем, сочат данните от Национален статистически институт
Тук не става въпрос пенсиите да не се усилват, а на хората с ниски пенсии да не се оказва помощ. Но нарастването на пенсиите би трябвало да е с темпове, които не изпреварват растежа на приходите от обществени осигуровки. А помощта да се дава не на всички пенсионери, а единствено на тези, които в действителност имат потребност от помощ. И където е допустимо това да не става с предоставяне на пари на ръка, да вземем за пример с заплащане на сметки за ток, вода, парно, дърва, газ от страната през общините, посредством предоставяне на ваучери за седмично или месечно закупуване на тъкмо избрани храни и така нататък Ако се одобри този принцип нито нарастването на пенсиите, нито помощите ще са проинфлационен фактор и тогава действителната покупателна дарба на най-бедните пенсионери в действителност има късмет да надмине границата на бедността.
Същите правила важат и за нарастването на всички приходи, свързани с хазната. Има публично единодушие, че с изпреварващи темпове би трябвало да се усилва единствено възнагражденията на учителите и на медицинските служащи. И това би трябвало да остане по този начин, в случай че желаеме да запазим устойчиви финанси и да не се стига до нарастване н данъчни ставки. Всички останали приходи би трябвало да порастват съгласно действителното увеличение на Брутния вътрешен артикул и на равнището на продуктивност.
От началото на годината в това самобитно надпреварване инфлацията се движи със следните темпове: съгласно изчислявания от Националния статистически институт (НСИ) Индекс на потребителските цени за юли 2022-а по отношение на същия интервал на предходната година, инфлацията е 17.3%, а по отношение на началото на 2022-а е 11.3%. Средногодишната инфлация, която е 10.5%,а във връзка с растежа по дребната потребителска кошница растежът е от началото на 2022-а е 12.1%.
За момента наподобява, че заложения в бюджета растеж на минималната пенсия е неосъществим за инфлацията. Но да не забравяме, че инфлационния напън от нарастването на пенсиите от юли занапред ще се акумулира в растежа на цените на стоките и услугите и както вървят темповете на повишаване на живота у нас не е ясно, кой ще финишира с по-висок резултат в края на годината - инфлацията или растежа на пенсиите. Освен това насъбраната инфлация към този момент изяла огромна част от покупателната дарба на увеличението на пенсиите в първата половина на 2022-а.
Със 17.3% по-скъп този юли месец по отношение на предходната година
Инфлацията от началото на годината (юли 2022 година по отношение на декември 2021 г.) е 11.3%
Да напомним, че това нарастване бе стартирано от тогавашното постоянно държавно управление на Кирил Петков с концепцията минималната пенсия - 300 лв., да излезе над границата на бедността - по това време 369 лв. и затова тя бе закована на 370 лв.. Само че настъпващата инфлация сподели напълно други действителности на държавното управление и то постави границата на бедността на 413 лв.. Това става с разпореждане на Министерския съвет, което вкарва тази граница по избрана методика (формула на изчисление). Факт е че макар всички старания минималната пенсия - 370 лв. остана под административно избраната граница на бедността. Явно и поради това, през втората половина на 2022-а тази пенсия ще бъде обновена на 467 лв.. Но дотогава границата на бедността, която ще бъде избрана за 2023-а може да е достигнала 500 лв.. Говори се към този момент за 504 лв.. И минималната пенсия още веднъж ще е в ситуацията на догонваща.
Причината за този отблъскващ маратон, който нарастването на пенсиите е съвсем невероятно да доближи повишаването на живота, е че самото нарастване помпа инфлацията. Причината за това е че не се прави за сметка само на растежа на приходите от осигурително вноски, а за сметка на инфлационно вливане на бюджетни пари в сфера (става дума за пенсионната), която не носи нарастване на производството и на Брутния вътрешен артикул. В същото време това вливане носи непрестанно нарастване на с милиарди левове годишно на бюджетните разноски, като лишава по линия на прехвърлянията от централния бюджет към бюджета на Национален осигурителен институт големи средства. Така този развой освен че не оказва помощ действително на пенсионерите (заради генерираната и от него инфлация), само че и заплашва цялостната финансова непоклатимост на страната. Казано по различен метод той крие опасност за доста понижаване на покупателната дарба на всички пластове на популацията и за финансовото подсигуряване на всички сериозно значими функционалности на страната като цяло. По този мотив при приемането на последната актуализация на бюджета бе написано доста в отчетите на Фискалния съвет и в икономическите разбори на Българска народна банка. А и в неотдавна оповестеното изявление на служебния министър на финансите Росица Велкова има ясни подмятания за тези опасности.
Разходите на българите порастват по-бързо от приходите
Инфлацията е проблем, сочат данните от Национален статистически институт
Тук не става въпрос пенсиите да не се усилват, а на хората с ниски пенсии да не се оказва помощ. Но нарастването на пенсиите би трябвало да е с темпове, които не изпреварват растежа на приходите от обществени осигуровки. А помощта да се дава не на всички пенсионери, а единствено на тези, които в действителност имат потребност от помощ. И където е допустимо това да не става с предоставяне на пари на ръка, да вземем за пример с заплащане на сметки за ток, вода, парно, дърва, газ от страната през общините, посредством предоставяне на ваучери за седмично или месечно закупуване на тъкмо избрани храни и така нататък Ако се одобри този принцип нито нарастването на пенсиите, нито помощите ще са проинфлационен фактор и тогава действителната покупателна дарба на най-бедните пенсионери в действителност има късмет да надмине границата на бедността.
Същите правила важат и за нарастването на всички приходи, свързани с хазната. Има публично единодушие, че с изпреварващи темпове би трябвало да се усилва единствено възнагражденията на учителите и на медицинските служащи. И това би трябвало да остане по този начин, в случай че желаеме да запазим устойчиви финанси и да не се стига до нарастване н данъчни ставки. Всички останали приходи би трябвало да порастват съгласно действителното увеличение на Брутния вътрешен артикул и на равнището на продуктивност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ