Ще се "разболеят" ли банките
Увеличение на активите и заемите на американските банки на годишна база (в%)
Увеличаване
Увеличение на активите и заемите на американските банки на годишна база (в%)
Преглед на оригинала [FED] Смаляване
Буферният капитал на банките като % от рисковите активи
Увеличаване
Буферният капитал на банките като % от рисковите активи
Преглед на оригинала [Bloomberg] Смаляване
Банките могат да бъдат решението за излизане от рецесията, финансирайки държавните управления, фирмите и жителите. От Ебенизър Скрудж в " Коледна ария " до Гру в " Аз, проклетникът " превръщането на антигероя в воин е необятно публикуван сюжет в света на изкуството. Изглежда, че банките минават през сходна промяна. Безразсъдното и прекалено кредитиране от страна на финансовия бранш беше главната причина за рецесията през 2007-2009 година Но виновността този път не е в банките, а във вирус, а кредиторите могат да бъдат решението за излизане от рецесията, финансирайки както държавните управления, по този начин и бизнеса и семействата.
Кризата, породена от ковид, в прочут смисъл в действителност дава късмет на банките да подобрят имиджа си. Но също по този начин ги слага и пред голяма алтернатива - част от финансовия бранш може да не успее да покрие минималните финансови условия, което би било в действителност неприятен сюжет.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Майкъл Корбат, изпълнителен шеф на Citigroup, предизвести, че банки като неговата вървят по " тъничък лед ", помагайки на клиентите си и стараейки се да не подкопаят финансовата непоклатимост.
Банките би трябвало да запазят част от капитала си, като в същото време удовлетворяват вложителите, очакващи дивиденти под някаква форма. Каквото и да решат да подхващат, рискът от съществени загуби е забележителен: акциите на банките паднаха с два пъти повече спрямо останалия фондов пазар през тази година заради опасения от забележителен растеж в непогасените заеми.
По-добра форма на бранша
По принцип финансовата промишленост посрещна рецесията в относително добра форма. Капиталовите минимуми, които банките трябваше да поддържат, бяха изчерпани през последната рецесия, само че от този момент насам ги натрупаха още веднъж. Банките са по-малко уязвими от фрапантен спад в приходите. Засега финансовата система се огъва, само че не се чупи. Според Хю ван Стийнис от UBS данните демонстрират, че напъните след 2009 година за изместване на риска, обвързван с ликвидността, от банките върху финансовите пазари имат резултат и ненапълно пазарите се възвръщат, защото рискът беше обхванат значително от централните банки посредством техните фискални тласъци за подкрепяне на стопанската система, а не от комерсиалните банки.
Под опеката на централните банки комерсиалните и капиталовите банки усилиха фрапантно кредитирането, изключително в Съединени американски щати. През март обществените компании изтеглиха 191 милиарда $ под някаква форма на заем от банковия бранш, откакто през януари и февруари резултатът беше съвсем нулев. Най-странна е обстановката в Китай, където растежът в кредитирането учудващо е сходен на този от предходната година. През 2008-2009 година китайското държавно управление принуди банките да бъдат водещи в стимулирането на стопанската система. Още един подобен напън би могъл да срине бранша. Активите на китайските банки доближиха до 285% от Брутният вътрешен продукт на страната в съпоставяне със 195% през 2007 година
Облекчаване на разпоредбите
За да насърчат банките да дават повече заеми, регулаторните органи в Съединени американски щати побързаха да облекчат разпоредбите, въведени след финансовата рецесия. Тези правила обгръщат от отчитането на загубите по заемите до нужния размер на финансовите буфери. Прогнозата е, че това разхлабване (вероятно временно) на регулациите ще освободи близо 5 трлн. $ за кредитиране.
В същото време регулаторите, по-специално в Европа, подтикнаха или накараха банките да усилят отбраната си, като замразят изплащанията на дивиденти на акционерите. Британските банки да вземем за пример задържат дивиденти на стойност 8 милиарда паунда (9.9 милиарда долара). В Съединени американски щати към този момент не следват образеца от Англия, само че все пак американските банки стопираха за момента стратегиите си за назад изкупуване на акции. Бонусите на шефовете и шефовете също са на прицел: Андреа Енрия, ръководител на надзорния съвет на Европейската централна банка, прикани за " рискова сдържаност ".
Засега опасността за банките не наподобява екзистенциална. " За разлика от 2008 година това е най-вече проблем с облагите, а не с балансите ", счита Натан Стовал от рейтинговата организация Standard & Poor`s. Ако размерът на несъбраните отговорности е сходен на тези от предходната рецесия, балансовите съотношения на капитала на американските банки ще останат над равнищата им след рекапитализацията през 2008-2009 година
Потенциалните проблеми
Но в страните с развити стопански системи под карантина за неустановен интервал загубите от заеми този път могат да бъдат по-големи. Анализаторите понижиха фрапантно упованията си за резултатите на банките. Някои считат, че американската банкова промишленост, която осъществя облаги от над 230 милиарда $ предходната година, може да бъде на загуба през 2020 година В бранша на капиталовото банкиране надали ще бъде по-различно. Емитирането на акции, корпоративните покупко-продажби и сливанията стопираха (въпреки че кредитирането се увеличи). Обемът и облагата от търговия в началото набъбнаха, както постоянно се случва при започване на рецесия, само че се чака да спаднат фрапантно.
В Европа ситуацията наподобява даже по-лошо. Според върховен банкер вероятностите за английските кредитори са, меко казано, " в действителност неприятни ". Той се тормози, че някои по-малки банки и снабдители на финансови услуги може да не оцелеят. Италианските кредитори, ударени от рецесията в еврозоната, таман се възстановяваха и понижиха неприятните заеми на половина, само че в изискванията на рецесия от ковид още веднъж наподобяват несигурни. Deutsche Bank, която от години се бори с проблеми, може да изпадне в още по-неприятна обстановка.
В Китай неналичието на напредък ще сложи банките в по-лошо състояние от плануваното от регулаторите. През 2019 година стрес пробата на банките в Китай ревизира устойчивостта на 30 банки при разнообразни сюжети. Най-лошият, при който се планува закъснение на растежа до 4.15%, сподели, че 17 от 30 банки ще имат потребност от повече капитал. Световната банка чака растежът през тази година в страната да бъде едвам 2.3%. Според изчисленията на S&P - въз основа на хипотетичния напредък от 4.4% - неприятните заеми може да се повишат до близо 8%, четири пъти повече от преди вируса. Показателят в страната може да доближи даже 13%.
Нарастващите страхове на Запад са, че сюжетът с къса карантина и бързо възобновяване на стопанската система стартира да наподобява прекомерно добър, с цел да е истина. Още няколко месеца на ограничавания могат да значат години загуби за банките от непогасени заеми. Някои банкери може да открият, че има тънка граница сред самообладание и амнистия: в Съединени американски щати апелите за отменянето на лихвите по кредитните карти за неопределен срок стават все по-силни с всеки минал ден.
Свръхниските лихви, наложени от централните банки за битка с пандемията, са различен проблем. Важен фактор за облагите на банката е нейният " чист лихвен марж " - разликата сред лихвения %, по който дава заеми, и този, при който олихвява събраните депозити. Дори преди ковид чистият лихвен марж за американските банки беше едвам 3.3%. Доста евентуално е лихвените проценти да останат ниски и откакто приключат ограниченията, свързани с пандемията, което ще значи, че чистият лихвен марж най-вероятно ще остане невисок с години.
Дали банките ще се удавят в алено мастило, или просто ще се напръскат с него зависи от голям брой незнайни. Според сър Пол Тъкър, ръководител на Съвета за систематичен риск (Systemic Risc Council) - група от някогашни политици, забавянето на основаването на ваксина може да удължи тъгите. " Банките би трябвало да бъдат тествани за сходни сюжети, защото финансовите условия на стрес тестванията не бяха настроени по отношение на нещо сходно. "
В годишното си писмо до акционерите на 6 април Джейми Димън, изпълнителният шеф на JPMorgan Chase, увери акционерите, че банката може да премине " умерено " през най-лошия ( " и да се надяваме, малко евентуален " ) сюжет, в който Брутният вътрешен продукт се намалява с 35%, а безработицата доближава 14%, оставайки с задоволително капитал, с цел да бъде над безвредния най-малко. Но до момента в който JP Morgan е една от най-влиятелните и най-печелившите банки в света, другите, изправени пред сходна стихия, биха могли да се окажат в неволя.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Увеличаване
Увеличение на активите и заемите на американските банки на годишна база (в%)
Преглед на оригинала [FED] Смаляване
Буферният капитал на банките като % от рисковите активи
Увеличаване
Буферният капитал на банките като % от рисковите активи
Преглед на оригинала [Bloomberg] Смаляване
Банките могат да бъдат решението за излизане от рецесията, финансирайки държавните управления, фирмите и жителите. От Ебенизър Скрудж в " Коледна ария " до Гру в " Аз, проклетникът " превръщането на антигероя в воин е необятно публикуван сюжет в света на изкуството. Изглежда, че банките минават през сходна промяна. Безразсъдното и прекалено кредитиране от страна на финансовия бранш беше главната причина за рецесията през 2007-2009 година Но виновността този път не е в банките, а във вирус, а кредиторите могат да бъдат решението за излизане от рецесията, финансирайки както държавните управления, по този начин и бизнеса и семействата.
Кризата, породена от ковид, в прочут смисъл в действителност дава късмет на банките да подобрят имиджа си. Но също по този начин ги слага и пред голяма алтернатива - част от финансовия бранш може да не успее да покрие минималните финансови условия, което би било в действителност неприятен сюжет.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Майкъл Корбат, изпълнителен шеф на Citigroup, предизвести, че банки като неговата вървят по " тъничък лед ", помагайки на клиентите си и стараейки се да не подкопаят финансовата непоклатимост.
Банките би трябвало да запазят част от капитала си, като в същото време удовлетворяват вложителите, очакващи дивиденти под някаква форма. Каквото и да решат да подхващат, рискът от съществени загуби е забележителен: акциите на банките паднаха с два пъти повече спрямо останалия фондов пазар през тази година заради опасения от забележителен растеж в непогасените заеми.
По-добра форма на бранша
По принцип финансовата промишленост посрещна рецесията в относително добра форма. Капиталовите минимуми, които банките трябваше да поддържат, бяха изчерпани през последната рецесия, само че от този момент насам ги натрупаха още веднъж. Банките са по-малко уязвими от фрапантен спад в приходите. Засега финансовата система се огъва, само че не се чупи. Според Хю ван Стийнис от UBS данните демонстрират, че напъните след 2009 година за изместване на риска, обвързван с ликвидността, от банките върху финансовите пазари имат резултат и ненапълно пазарите се възвръщат, защото рискът беше обхванат значително от централните банки посредством техните фискални тласъци за подкрепяне на стопанската система, а не от комерсиалните банки.
Под опеката на централните банки комерсиалните и капиталовите банки усилиха фрапантно кредитирането, изключително в Съединени американски щати. През март обществените компании изтеглиха 191 милиарда $ под някаква форма на заем от банковия бранш, откакто през януари и февруари резултатът беше съвсем нулев. Най-странна е обстановката в Китай, където растежът в кредитирането учудващо е сходен на този от предходната година. През 2008-2009 година китайското държавно управление принуди банките да бъдат водещи в стимулирането на стопанската система. Още един подобен напън би могъл да срине бранша. Активите на китайските банки доближиха до 285% от Брутният вътрешен продукт на страната в съпоставяне със 195% през 2007 година
Облекчаване на разпоредбите
За да насърчат банките да дават повече заеми, регулаторните органи в Съединени американски щати побързаха да облекчат разпоредбите, въведени след финансовата рецесия. Тези правила обгръщат от отчитането на загубите по заемите до нужния размер на финансовите буфери. Прогнозата е, че това разхлабване (вероятно временно) на регулациите ще освободи близо 5 трлн. $ за кредитиране.
В същото време регулаторите, по-специално в Европа, подтикнаха или накараха банките да усилят отбраната си, като замразят изплащанията на дивиденти на акционерите. Британските банки да вземем за пример задържат дивиденти на стойност 8 милиарда паунда (9.9 милиарда долара). В Съединени американски щати към този момент не следват образеца от Англия, само че все пак американските банки стопираха за момента стратегиите си за назад изкупуване на акции. Бонусите на шефовете и шефовете също са на прицел: Андреа Енрия, ръководител на надзорния съвет на Европейската централна банка, прикани за " рискова сдържаност ".
Засега опасността за банките не наподобява екзистенциална. " За разлика от 2008 година това е най-вече проблем с облагите, а не с балансите ", счита Натан Стовал от рейтинговата организация Standard & Poor`s. Ако размерът на несъбраните отговорности е сходен на тези от предходната рецесия, балансовите съотношения на капитала на американските банки ще останат над равнищата им след рекапитализацията през 2008-2009 година
Потенциалните проблеми
Но в страните с развити стопански системи под карантина за неустановен интервал загубите от заеми този път могат да бъдат по-големи. Анализаторите понижиха фрапантно упованията си за резултатите на банките. Някои считат, че американската банкова промишленост, която осъществя облаги от над 230 милиарда $ предходната година, може да бъде на загуба през 2020 година В бранша на капиталовото банкиране надали ще бъде по-различно. Емитирането на акции, корпоративните покупко-продажби и сливанията стопираха (въпреки че кредитирането се увеличи). Обемът и облагата от търговия в началото набъбнаха, както постоянно се случва при започване на рецесия, само че се чака да спаднат фрапантно.
В Европа ситуацията наподобява даже по-лошо. Според върховен банкер вероятностите за английските кредитори са, меко казано, " в действителност неприятни ". Той се тормози, че някои по-малки банки и снабдители на финансови услуги може да не оцелеят. Италианските кредитори, ударени от рецесията в еврозоната, таман се възстановяваха и понижиха неприятните заеми на половина, само че в изискванията на рецесия от ковид още веднъж наподобяват несигурни. Deutsche Bank, която от години се бори с проблеми, може да изпадне в още по-неприятна обстановка.
В Китай неналичието на напредък ще сложи банките в по-лошо състояние от плануваното от регулаторите. През 2019 година стрес пробата на банките в Китай ревизира устойчивостта на 30 банки при разнообразни сюжети. Най-лошият, при който се планува закъснение на растежа до 4.15%, сподели, че 17 от 30 банки ще имат потребност от повече капитал. Световната банка чака растежът през тази година в страната да бъде едвам 2.3%. Според изчисленията на S&P - въз основа на хипотетичния напредък от 4.4% - неприятните заеми може да се повишат до близо 8%, четири пъти повече от преди вируса. Показателят в страната може да доближи даже 13%.
Нарастващите страхове на Запад са, че сюжетът с къса карантина и бързо възобновяване на стопанската система стартира да наподобява прекомерно добър, с цел да е истина. Още няколко месеца на ограничавания могат да значат години загуби за банките от непогасени заеми. Някои банкери може да открият, че има тънка граница сред самообладание и амнистия: в Съединени американски щати апелите за отменянето на лихвите по кредитните карти за неопределен срок стават все по-силни с всеки минал ден.
Свръхниските лихви, наложени от централните банки за битка с пандемията, са различен проблем. Важен фактор за облагите на банката е нейният " чист лихвен марж " - разликата сред лихвения %, по който дава заеми, и този, при който олихвява събраните депозити. Дори преди ковид чистият лихвен марж за американските банки беше едвам 3.3%. Доста евентуално е лихвените проценти да останат ниски и откакто приключат ограниченията, свързани с пандемията, което ще значи, че чистият лихвен марж най-вероятно ще остане невисок с години.
Дали банките ще се удавят в алено мастило, или просто ще се напръскат с него зависи от голям брой незнайни. Според сър Пол Тъкър, ръководител на Съвета за систематичен риск (Systemic Risc Council) - група от някогашни политици, забавянето на основаването на ваксина може да удължи тъгите. " Банките би трябвало да бъдат тествани за сходни сюжети, защото финансовите условия на стрес тестванията не бяха настроени по отношение на нещо сходно. "
В годишното си писмо до акционерите на 6 април Джейми Димън, изпълнителният шеф на JPMorgan Chase, увери акционерите, че банката може да премине " умерено " през най-лошия ( " и да се надяваме, малко евентуален " ) сюжет, в който Брутният вътрешен продукт се намалява с 35%, а безработицата доближава 14%, оставайки с задоволително капитал, с цел да бъде над безвредния най-малко. Но до момента в който JP Morgan е една от най-влиятелните и най-печелившите банки в света, другите, изправени пред сходна стихия, биха могли да се окажат в неволя.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ