Варненка бе оперирана успешно от Синдрома на Лешникотрошачката
Успешна интервенция от редкия Синдром на Лешникотрошачката бе осъществена в университетска болница „ Дева Мария “ в Бургас. Операцията се прави за трети път в България и за първи път в извънстолично болнично заведение.
Сложната намеса по освобождение на лявата бъбречна вена, притисната сред аортата и мезентериалната артерия до степен да не разрешава вярното подуване на кръвта от бъбрека, е траяла 4 часа. Под управлението на известния съдов хирург проф. Тодор Захариев, присъединяване в интервенцията са взели целият състав на Клиниката по съдова хирургия към университетска болница „ Дева Мария “- началникът на клиниката доцент Борислав Денчев, доктор Галин Желев, доктор Тодор Драганов, доктор Георги Николов и доктор Елена Домусчиева, както и анестезиолозите доктор Николай Игнатов, който е шеф на ОАИЛ към болничното заведение и доктор Петър Митков.
Лекарите са съумели да пришият отначало притиснатата вена и да възстановят кръвоносния съд без да се постанова слагане на изкуствени материали. Контролният скенер, който е изработен след интервенцията, демонстрира, че казусът е отхвърлен сполучливо.
18-годишната Женета Вангелова от Варна идва в университетска болница „ Дева Мария “ в Бургас в търсене на лек за заболяване, което я следва цялостен живот. До преди месец никой от десетките лекари, които е посетила, не съумява да разбере какво тъкмо ѝ има. Майка ѝ- Гинка Вангелова, лаборант във варненска болница, демонстрира дебелите папки с епикризи, които бележат всеки нов престой в болница, всяко ново проучване и всяка нова вяра, че най-сетне казусът е открит. До идната хоспитализация. В последните месеци е имало случаи, в които осемнайсеттгодишната хубавица е приета в болница по два пъти месечно.
_1235x1978.jpg )
Всичко стартира когато на двегодишна възраст Гинка Вангелова вижда особеност в лявата част на гръдния панер на дребната Женета. Преглед при експерт я убеждава, че всичко е наред. Детето лежи за първи път в болница на три годинки. Периодично стартират недоволства за болки в ляво. На 11 години получава инфектиране на левия крайник, в което през днешния ден майката вижда признак на редкия синдром. За страдание, консултациите с ортопед и съдов хирург не водят до на никое място - съгласно тях това е разкъсан мускул. Изследването за тромби в кръвта е петкратно увеличено, само че лекарите са безапелационни, че няма запушена вена. Заради други проучвания, обаче, майката стартира да се съмнява за диабет и получава удостоверение след глюкозо-толерантен тест.
Женета стартира да прави от време на време рецесии, които са еднотипни- през нощта стартира болежка, която детето локализира към бъбрека, след към два часа болката слиза надолу в ляво. Идва ред на визитите при нефролози, които считат, че това са общоприети бъбречни рецесии. На ехографиите не се вижда никакво изменение, а обясненията на лекарите са, че евентуално проблемите са разследване от диабета. И въпреки всичко детски нефролог очевидно вижда нещо, тъй като през 2015 година Женета е изпратена на доплерово проучване на бъбреците. Становището е, че има проблем с бъбречен съд. Към този миг никой не съумява да разпознае Синдрома на Лешникотрошачката и да предприеме съответни ограничения.
Колкото по-голяма става Женета, толкоз по-чести са рецесиите ѝ. Започват проблеми с яйчниците и на момичето е несъмнено хормонално лекуване. Днес майката преглежда всички здравословни проблеми на щерка си през годините като признаци на незадоволителното кръвоснабдяване в лявата половина на тялото, поради Синдрома на Лешникотрошачката, а не като обособени заболявания.
Развръзката идва преди няколко седмици, когато Женета усеща, че ще получи рецесия. „ Бях нощна промяна в болничното заведение и накарах Жени да пристигна при мен, с цел да не стои сама. “ спомня си майката. „ След като рецесията стартира, слизахме три пъти до незабавния кабинет. Даваха ѝ болкоуспокояващи, биха ѝ инжекции, сложиха ѝ системи. Жени обаче не се повлия, стартира да посинява към устата, загуби сензитивност в крайниците и припадна. Чак тогава ѝ назначиха скенер. Ако не беше припаднала, евентуално отново щяхме да изчакаме рецесията да мине и да се приберем у дома. След скенера чухме диагноза, която срещнахме за първи път- Синдром на Лешникотрошачката. През целия живот на детето ми кръвоснабдяването не е било обикновено и органите са страдали. Едва в този момент си изяснявам всички проблеми, които Женета имаше “ споделя Ганка Вангелова.
Семейството стартира изследване в интернет и вижда, че единствено преди няколко месеца в България е осъществена първата интервенция от този жанр от проф. Тодор Захариев, началникът на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „ Света Екатерина “. Добрата вест за тях е, че няма да се наложи да пътуват до София, а единствено до Бургас- професорът е методически началник на клиниката по съдова хирургия в университетска болница „ Дева Мария “. След срещата в Бургас, Женета е безапелационна, че ще се оперира. „ Като родители бяхме доста уплашени, само че професорът завоюва доверието на Жени и тя на петата минута беше подготвена с решението си. Болката, която преживяваше при всяка рецесия, беше ужасна и тя знаеше, че това не може да продължава. “ спомня си Гинка Вангелова.
По време на престоя на Жени в университетска болница „ Дева Мария “ родителите ѝ са неразделно до нея. Благодарни са на целия екип на Клиниката по съдова хирургия и се усещат късметлии, че са разкрили казуса относително рано. Днес Жени към този момент е вкъщи и скоро ще продължи с нормалното си всекидневие. Красавицата ще бъде първа година студентка в Медицинския университет във Варна, като за реализация в живота е избрала благородната специалност на здравна сестра.
Семейството на Жени поучава всички, които имат хронични проблеми с неуточнен генезис, да търсят повода и да не разчитат на решения на парче. „ Когато се повтори едно и също нещо 2-3 пъти, би трябвало да се взимат ограничения. Трябва да се търси повода, а не да се взема решение казусът за момента. Трябва да има логаритъм, който следи прегледите на болните. Не може един човек да посети 15 пъти незабавен кабинет за едно и също нещо и да не се обърне внимание на това. “ безапелационна е Гинка Вангелова.
Сложната намеса по освобождение на лявата бъбречна вена, притисната сред аортата и мезентериалната артерия до степен да не разрешава вярното подуване на кръвта от бъбрека, е траяла 4 часа. Под управлението на известния съдов хирург проф. Тодор Захариев, присъединяване в интервенцията са взели целият състав на Клиниката по съдова хирургия към университетска болница „ Дева Мария “- началникът на клиниката доцент Борислав Денчев, доктор Галин Желев, доктор Тодор Драганов, доктор Георги Николов и доктор Елена Домусчиева, както и анестезиолозите доктор Николай Игнатов, който е шеф на ОАИЛ към болничното заведение и доктор Петър Митков.
Лекарите са съумели да пришият отначало притиснатата вена и да възстановят кръвоносния съд без да се постанова слагане на изкуствени материали. Контролният скенер, който е изработен след интервенцията, демонстрира, че казусът е отхвърлен сполучливо.
18-годишната Женета Вангелова от Варна идва в университетска болница „ Дева Мария “ в Бургас в търсене на лек за заболяване, което я следва цялостен живот. До преди месец никой от десетките лекари, които е посетила, не съумява да разбере какво тъкмо ѝ има. Майка ѝ- Гинка Вангелова, лаборант във варненска болница, демонстрира дебелите папки с епикризи, които бележат всеки нов престой в болница, всяко ново проучване и всяка нова вяра, че най-сетне казусът е открит. До идната хоспитализация. В последните месеци е имало случаи, в които осемнайсеттгодишната хубавица е приета в болница по два пъти месечно.
Всичко стартира когато на двегодишна възраст Гинка Вангелова вижда особеност в лявата част на гръдния панер на дребната Женета. Преглед при експерт я убеждава, че всичко е наред. Детето лежи за първи път в болница на три годинки. Периодично стартират недоволства за болки в ляво. На 11 години получава инфектиране на левия крайник, в което през днешния ден майката вижда признак на редкия синдром. За страдание, консултациите с ортопед и съдов хирург не водят до на никое място - съгласно тях това е разкъсан мускул. Изследването за тромби в кръвта е петкратно увеличено, само че лекарите са безапелационни, че няма запушена вена. Заради други проучвания, обаче, майката стартира да се съмнява за диабет и получава удостоверение след глюкозо-толерантен тест.
Женета стартира да прави от време на време рецесии, които са еднотипни- през нощта стартира болежка, която детето локализира към бъбрека, след към два часа болката слиза надолу в ляво. Идва ред на визитите при нефролози, които считат, че това са общоприети бъбречни рецесии. На ехографиите не се вижда никакво изменение, а обясненията на лекарите са, че евентуално проблемите са разследване от диабета. И въпреки всичко детски нефролог очевидно вижда нещо, тъй като през 2015 година Женета е изпратена на доплерово проучване на бъбреците. Становището е, че има проблем с бъбречен съд. Към този миг никой не съумява да разпознае Синдрома на Лешникотрошачката и да предприеме съответни ограничения.
Колкото по-голяма става Женета, толкоз по-чести са рецесиите ѝ. Започват проблеми с яйчниците и на момичето е несъмнено хормонално лекуване. Днес майката преглежда всички здравословни проблеми на щерка си през годините като признаци на незадоволителното кръвоснабдяване в лявата половина на тялото, поради Синдрома на Лешникотрошачката, а не като обособени заболявания.
Развръзката идва преди няколко седмици, когато Женета усеща, че ще получи рецесия. „ Бях нощна промяна в болничното заведение и накарах Жени да пристигна при мен, с цел да не стои сама. “ спомня си майката. „ След като рецесията стартира, слизахме три пъти до незабавния кабинет. Даваха ѝ болкоуспокояващи, биха ѝ инжекции, сложиха ѝ системи. Жени обаче не се повлия, стартира да посинява към устата, загуби сензитивност в крайниците и припадна. Чак тогава ѝ назначиха скенер. Ако не беше припаднала, евентуално отново щяхме да изчакаме рецесията да мине и да се приберем у дома. След скенера чухме диагноза, която срещнахме за първи път- Синдром на Лешникотрошачката. През целия живот на детето ми кръвоснабдяването не е било обикновено и органите са страдали. Едва в този момент си изяснявам всички проблеми, които Женета имаше “ споделя Ганка Вангелова.
Семейството стартира изследване в интернет и вижда, че единствено преди няколко месеца в България е осъществена първата интервенция от този жанр от проф. Тодор Захариев, началникът на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „ Света Екатерина “. Добрата вест за тях е, че няма да се наложи да пътуват до София, а единствено до Бургас- професорът е методически началник на клиниката по съдова хирургия в университетска болница „ Дева Мария “. След срещата в Бургас, Женета е безапелационна, че ще се оперира. „ Като родители бяхме доста уплашени, само че професорът завоюва доверието на Жени и тя на петата минута беше подготвена с решението си. Болката, която преживяваше при всяка рецесия, беше ужасна и тя знаеше, че това не може да продължава. “ спомня си Гинка Вангелова.
По време на престоя на Жени в университетска болница „ Дева Мария “ родителите ѝ са неразделно до нея. Благодарни са на целия екип на Клиниката по съдова хирургия и се усещат късметлии, че са разкрили казуса относително рано. Днес Жени към този момент е вкъщи и скоро ще продължи с нормалното си всекидневие. Красавицата ще бъде първа година студентка в Медицинския университет във Варна, като за реализация в живота е избрала благородната специалност на здравна сестра.
Семейството на Жени поучава всички, които имат хронични проблеми с неуточнен генезис, да търсят повода и да не разчитат на решения на парче. „ Когато се повтори едно и също нещо 2-3 пъти, би трябвало да се взимат ограничения. Трябва да се търси повода, а не да се взема решение казусът за момента. Трябва да има логаритъм, който следи прегледите на болните. Не може един човек да посети 15 пъти незабавен кабинет за едно и също нещо и да не се обърне внимание на това. “ безапелационна е Гинка Вангелова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ