Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Кога се пада и какво се прави на този ден? Българската православна черква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, означават празника на 15 август (нов стил), а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар – на 28 август.
Голяма Богородица е един от 12-те най-големи християнски празници. Това е денят, в който се уважава Светата Майка- настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил й оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни по-късно самичък Иисус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Традиции и традиции на Голяма Богородица На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица. На този ден се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Стари поверия поучават в този ден да се заобикаля пипането на всичко, което е алено, с цел да не стават ялови младите булки. Вярва се, че Богородица оказва помощ на бездетни дами да се снабдят с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят блага – кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги слагат под иконата на светицата.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
На този ден честват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.