Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Счита се, че празникът " Успение на Пресветата Богородица " е открит от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин, споделя електронното издание Pravoslavieto.com.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август.