Утре е голям църковен празник - Успение Богородично
Успение Богородично е най-големият летен християнски празник. Голяма Богородица е измежду 12-те християнски празника, които се празнуват и от православни, и от католици.
Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуща земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, отсам идва и изразът " успение " - заспиване.
Този празник е обвързван с голям брой традиции и вярвания, които се съблюдават всяка година от млади и остарели.
10 обичаи, които свързваме с най-почитания летен християнски празник
1. Изнася се плащеницата на Божията Майка
Православната традиция гласи, че празникът стартира още предходния ден. В храма се прави вечерно свещенодействие и се изнася плащеницата на Божията майка. Празникът бележи края на двуседмичния Богородичен пост.
2. Шествие с чудотворната икона
Бачковският и Троянският манастир празнуват своя патронен празник на Успение Богородично. В Троянския манастир всяка година на 15 август се прави шествие с чудотворната икона на " Пресвета Богородица Троеручица ". Според легендата иконата била носена от Света гора към Влашко (Румъния), само че дала знак, че би трябвало да остане в Троянския манастир.
3. Пазителка на майчинството
Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник измежду дамите, тъй като Дева Мария се счита за пазителка на майчинството, децата и фамилията. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че би трябвало да се носят блага в храма и да се слагат пред Богородичните икони.
4. Плодове, мед и особено подготвен самун
Друга традиция обвързвана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и особено приготвена питка. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела непретенциозно. Питката се подготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната годишна продукция.
5. Първите плодове от лозето и бостана
На някои места Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от духовник и след това се раздават. Чак след този обред фамилията, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден наложително се яде грозде и любеница.
6. Покровителка на пчеларите
В някои региони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е медът да се подарява в храма. Вярва се, че по този начин кошерите ще са цялостни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като настойничка на пчеларите, тъй като съгласно преданията тя също е била пчеларка.
7. Здравето на животните
На местата, където се отглеждат доста животни има остаряла традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват самун и да го раздават за здравето на едрия добитък. В Странджанско има възбрана дами в менструален цикъл и родилки до 40 ден да влизат в черква на този празник. Също по този начин те не раздават " за здраве ".
8. Родови събирания и курбани
На Голяма Богородица се провеждат огромни курбани в цялото село. Някои фамилии вършат и курбан за къщата, наименуван за здраве и живот. На местата, където няма курбан на празника се подготвят печена или варена кокошка или петел.
9. Не се прави никаква работа
На този празник не се прави никаква работа, а положителните стопани завършват с вършитбата преди Голяма Богородица. Вярва се, че в случай че на този ден вали дъжд, идната година ще бъде великодушна и плодородна.
10. Молитви за чеда
Какво НЕ се прави
На този ден никой нищо не работи. Народната традиция не разрешава на домакините да сноват и да тъкат, да плетат и да шият сред Голяма и Малка Богородица, с цел да е крепко домочадието. В този ден не се пипа нищо алено, с цел да не пропика кръв добитъкът и с цел да не стават ялови младите булки – има вяра се, че по този начин младите дами ще останат бездетни!
Поверия и суеверия
Вярва се, че в случай че на този ден вали дъжд, това предвещава изобилие през идната година.
На този ден, на трапезата се оставя един празен стол – за неочакван посетител, за духа на умрял непосредствен или с цел да припомня, че никой не е безконечен на тази земя.
Друго вярване гласи, че още на 14 август вечерта, дамите, които желали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели блага и оставали да преспят в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се снабдят с отроче.
Много хора в нощта против празника преспиват на свято място, където се молят за здраве и благоденствие, пожелават си нещо хубаво, надявайки се благодарение на благословията на Богородица то да се сбъдне.
Едно от светите места е в с. Арбанаси в манастира " Света Богородица ", където в църквата " Успение Богородично ”, се намира една от чудотворните икони на Богородица, която съгласно преданието оказва помощ на бездетните да заченат. На този празник там идват и доста заболели, молещи се за излекуване. Поверието гласи, че единствено тези, които първи зърнат иконата на сутринта, могат да измолят чудото.
Източници: 10te.bg, sanovnik.at
Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуща земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, отсам идва и изразът " успение " - заспиване.
Този празник е обвързван с голям брой традиции и вярвания, които се съблюдават всяка година от млади и остарели.
10 обичаи, които свързваме с най-почитания летен християнски празник
1. Изнася се плащеницата на Божията Майка
Православната традиция гласи, че празникът стартира още предходния ден. В храма се прави вечерно свещенодействие и се изнася плащеницата на Божията майка. Празникът бележи края на двуседмичния Богородичен пост.
2. Шествие с чудотворната икона
Бачковският и Троянският манастир празнуват своя патронен празник на Успение Богородично. В Троянския манастир всяка година на 15 август се прави шествие с чудотворната икона на " Пресвета Богородица Троеручица ". Според легендата иконата била носена от Света гора към Влашко (Румъния), само че дала знак, че би трябвало да остане в Троянския манастир.
3. Пазителка на майчинството
Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник измежду дамите, тъй като Дева Мария се счита за пазителка на майчинството, децата и фамилията. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че би трябвало да се носят блага в храма и да се слагат пред Богородичните икони.
4. Плодове, мед и особено подготвен самун
Друга традиция обвързвана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и особено приготвена питка. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела непретенциозно. Питката се подготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната годишна продукция.
5. Първите плодове от лозето и бостана
На някои места Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от духовник и след това се раздават. Чак след този обред фамилията, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден наложително се яде грозде и любеница.
6. Покровителка на пчеларите
В някои региони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е медът да се подарява в храма. Вярва се, че по този начин кошерите ще са цялостни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като настойничка на пчеларите, тъй като съгласно преданията тя също е била пчеларка.
7. Здравето на животните
На местата, където се отглеждат доста животни има остаряла традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват самун и да го раздават за здравето на едрия добитък. В Странджанско има възбрана дами в менструален цикъл и родилки до 40 ден да влизат в черква на този празник. Също по този начин те не раздават " за здраве ".
8. Родови събирания и курбани
На Голяма Богородица се провеждат огромни курбани в цялото село. Някои фамилии вършат и курбан за къщата, наименуван за здраве и живот. На местата, където няма курбан на празника се подготвят печена или варена кокошка или петел.
9. Не се прави никаква работа
На този празник не се прави никаква работа, а положителните стопани завършват с вършитбата преди Голяма Богородица. Вярва се, че в случай че на този ден вали дъжд, идната година ще бъде великодушна и плодородна.
10. Молитви за чеда
Какво НЕ се прави
На този ден никой нищо не работи. Народната традиция не разрешава на домакините да сноват и да тъкат, да плетат и да шият сред Голяма и Малка Богородица, с цел да е крепко домочадието. В този ден не се пипа нищо алено, с цел да не пропика кръв добитъкът и с цел да не стават ялови младите булки – има вяра се, че по този начин младите дами ще останат бездетни!
Поверия и суеверия
Вярва се, че в случай че на този ден вали дъжд, това предвещава изобилие през идната година.
На този ден, на трапезата се оставя един празен стол – за неочакван посетител, за духа на умрял непосредствен или с цел да припомня, че никой не е безконечен на тази земя.
Друго вярване гласи, че още на 14 август вечерта, дамите, които желали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели блага и оставали да преспят в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се снабдят с отроче.
Много хора в нощта против празника преспиват на свято място, където се молят за здраве и благоденствие, пожелават си нещо хубаво, надявайки се благодарение на благословията на Богородица то да се сбъдне.
Едно от светите места е в с. Арбанаси в манастира " Света Богородица ", където в църквата " Успение Богородично ”, се намира една от чудотворните икони на Богородица, която съгласно преданието оказва помощ на бездетните да заченат. На този празник там идват и доста заболели, молещи се за излекуване. Поверието гласи, че единствено тези, които първи зърнат иконата на сутринта, могат да измолят чудото.
Източници: 10te.bg, sanovnik.at
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ