Нешка Робева: В чужбина си измиват ръцете с българските треньори
Успехите на именитата българска треньорка Нешка Робева са известни в целия свят. Днес тя продължава да работи за художествената гимнастика като началник на люпилнята на гении Левски. В изявление за " България Днес " 74-годишната спортна деятелка описа по какъв начин упражняват нейните девойки по време на пандемията и какво е мнението й по случая с уволнената в Швейцария българска треньорка Илиана Динева, упрекната, че се е държала неприятно с възпитаничките си.
- Г-жо Робева, българската треньорка Илиана Динева беше освободена от националния тим на Швейцария за девойки. Доводът е строгият метод към една от състезателките. Какво е вашето мнение по проблема?
- По същия метод още веднъж в Швейцария беше освободена Весела Димитрова. Самата аз бях в Германия. Върнах се месец по-рано. Отказвам да работя по техния метод! Всяка една дребна пикла, която реши да направи нещо, й се чува гласът. Германия имаше изключителни резултати при Галина Криленко. Погодиха й същия номер, само че тя е здрава жена и ги осъди. Състезателите постоянно спекулират с режима. Българските треньори би трябвало да знаят, че отидат ли в чужбина, не могат да разчитат на резултати. Гимнастичките се забавляват, а управлението си измива ръцете с непознатия треньор. Хем не можеш да ги натоварваш, хем не можеш да изискваш, само че в това време желаят резултати. Много нечиста история.
- Източният блок има доста по-добри резултати в художествената гимнастика. Доверието към треньорите ли е причина за това?
- Много е друго от това, което беше преди измененията. Във всеки един спорт ще успее детето, до което застанат родителите. То би трябвало да има мощно предпочитание и упоритости да направи нещо. В противоположен случай треньорът може да е талантлив, само че нищо няма да се получи. Това е действителността. Има доста родители, които натискат децата, без дребните да го желаят. Стига се до депресии. Понякога треньорът влага доста труд и се стига до отчаяние и от двете страни. Никой не би трябвало да бъде каран принудително да се захваща с нещо. Влезе ли в националния тим, би трябвало да се работи съществено. Там към този момент е професионален спорт. Не може да ти заплащат и да не искаш да се насилиш.
- С Иван Абаджиев сте постигнали най-големите триумфи в българския спорт. Много ваши състезатели са казвали, че са били подлагани на изключителни натоварвания. Възможно ли е в днешни дни да приложите режима на натоварване от това време?
- Възможно е! Това става по тъкмо избрана система. Ако има доста пари, състезателят ще се подложи на тежки натоварвания. Това значи, че има по какъв начин да стане. В нашия спорт няма доста пари с изключение на в Русия. Вижте по какъв начин е в Съединени американски щати. Там развитите спортове са тези, които носят доста пари. Щом състезателят е подготвен да го направи за пари, значи на доктрина организмът му е кадърен да го направи. Вторият проблем е, че една огромна част от треньорите са некомпетентни. Няма медицински контрол.
- Как минава вашето всекидневие по време на пандемията?
- Да не се лаская, само че открих един различен свят. На село съм по през целия ден. Дойдох при започване на март. Има безумно доста работа. Чувствам се добре и забавно. Красиво е. Няма стрес и напрежение. В природата се следи изключителна динамичност. Гледам растения. Насадих семенца. Направих разсад. Страдах, когато за един ден бях в София, а на село четири пъти удари градушка. Имам две котета, които се окотиха. Едното с две, другото с пет мъничета. Завъртя се и едно улично куче. Сега го чакаме да роди. Винаги сме имали кучета около щерка ми. Те са толкоз интелигентни същества.
- Колко е огромно удовлетворението, когато видите по какъв начин едно семенце се трансформира в нещо, което може да се употребява?
- Има материална и духовна консумация. Двете съществуват на село. Треперя еднообразно за тях. Вече имаме вързали домати. Донесоха ми пипер, който също цъфти. Моята шефка в Левски Бранимира Цветанова ми подари за рождения ден чувал тор. Много сме се откъснали от същинския живот. На село можете да гледате живот, който потегля, развива се и стига до връхната точка. Застрашен е от заболявания и произшествия. Виждаш по какъв начин угасва, заспива и си отива, само че на другата година още веднъж го чакаш. Научих много неща. Няма непризнателност и виновност. Хората сме склонни и знаем, че животното има разсъдък, само че доста малко неща знаем за растенията.
- Не ви ли липсват дребните гимнастички, които израстват също пред очите ви?
- Дечицата липсват, само че те израстват и хващат своят път. Обадиха ми се две от моите състезателки. Поискаха да им сменя съчетанията. Върнах се в София. Направих смяната. Сега още веднъж ще отида за известно време. Изтеглиха надпреварите напред. Колегите работят непрестанно в клуба. Не може да се тренира с доста деца и по тази причина имат потребност от помощ. Ще остана до 1 август, само че ще се връщам и на село.
- Как протича подготвителният развой по време на ковид?
- Всички клубове се устоят от таксите, които заплащат родителите. Тези два месеца бяха тежки. Ние направихме театър, тъй като постоянно преброявам клубът да не остане без пари. Кандидатствахме и за 60/40, само че да забележим дали ще ни огрее. Запазихме треньорите и даже върнахме някои, които отидоха в други клубове. Трудността е, че има избран брой деца, които могат да бъдат на едно място. Спазваме доста строго нормите. Ние сме дисциплинирани хора, без значение дали имаме вяра, или не имаме вяра в заплахата, само че би трябвало да даваме образец. Не желаеме да затворят залата. Много държим на дезинфекцията. Всичко това усложнява работата.
- Отрази ли се паузата на вашите състезатели?
- Един-два месеца няма по какъв начин да върнат обратно една мощна гимнастичка. Децата работиха онлайн от своите домове. Отработваха елементи, за които в никакъв случай не стига времето в залата. Харесва ми, че всички се включиха интензивно. Не знам по какъв начин тъкмо са се готвили националите, тъй като те са лицето на гимнастиката. Това, което видях в клуб Левски, ме радва. Спокойна съм, че мога да си потегли от гимнастиката. Има положителни треньори и състезатели, които ще ни заместят. Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
- Г-жо Робева, българската треньорка Илиана Динева беше освободена от националния тим на Швейцария за девойки. Доводът е строгият метод към една от състезателките. Какво е вашето мнение по проблема?
- По същия метод още веднъж в Швейцария беше освободена Весела Димитрова. Самата аз бях в Германия. Върнах се месец по-рано. Отказвам да работя по техния метод! Всяка една дребна пикла, която реши да направи нещо, й се чува гласът. Германия имаше изключителни резултати при Галина Криленко. Погодиха й същия номер, само че тя е здрава жена и ги осъди. Състезателите постоянно спекулират с режима. Българските треньори би трябвало да знаят, че отидат ли в чужбина, не могат да разчитат на резултати. Гимнастичките се забавляват, а управлението си измива ръцете с непознатия треньор. Хем не можеш да ги натоварваш, хем не можеш да изискваш, само че в това време желаят резултати. Много нечиста история.
- Източният блок има доста по-добри резултати в художествената гимнастика. Доверието към треньорите ли е причина за това?
- Много е друго от това, което беше преди измененията. Във всеки един спорт ще успее детето, до което застанат родителите. То би трябвало да има мощно предпочитание и упоритости да направи нещо. В противоположен случай треньорът може да е талантлив, само че нищо няма да се получи. Това е действителността. Има доста родители, които натискат децата, без дребните да го желаят. Стига се до депресии. Понякога треньорът влага доста труд и се стига до отчаяние и от двете страни. Никой не би трябвало да бъде каран принудително да се захваща с нещо. Влезе ли в националния тим, би трябвало да се работи съществено. Там към този момент е професионален спорт. Не може да ти заплащат и да не искаш да се насилиш.
- С Иван Абаджиев сте постигнали най-големите триумфи в българския спорт. Много ваши състезатели са казвали, че са били подлагани на изключителни натоварвания. Възможно ли е в днешни дни да приложите режима на натоварване от това време?
- Възможно е! Това става по тъкмо избрана система. Ако има доста пари, състезателят ще се подложи на тежки натоварвания. Това значи, че има по какъв начин да стане. В нашия спорт няма доста пари с изключение на в Русия. Вижте по какъв начин е в Съединени американски щати. Там развитите спортове са тези, които носят доста пари. Щом състезателят е подготвен да го направи за пари, значи на доктрина организмът му е кадърен да го направи. Вторият проблем е, че една огромна част от треньорите са некомпетентни. Няма медицински контрол.
- Как минава вашето всекидневие по време на пандемията?
- Да не се лаская, само че открих един различен свят. На село съм по през целия ден. Дойдох при започване на март. Има безумно доста работа. Чувствам се добре и забавно. Красиво е. Няма стрес и напрежение. В природата се следи изключителна динамичност. Гледам растения. Насадих семенца. Направих разсад. Страдах, когато за един ден бях в София, а на село четири пъти удари градушка. Имам две котета, които се окотиха. Едното с две, другото с пет мъничета. Завъртя се и едно улично куче. Сега го чакаме да роди. Винаги сме имали кучета около щерка ми. Те са толкоз интелигентни същества.
- Колко е огромно удовлетворението, когато видите по какъв начин едно семенце се трансформира в нещо, което може да се употребява?
- Има материална и духовна консумация. Двете съществуват на село. Треперя еднообразно за тях. Вече имаме вързали домати. Донесоха ми пипер, който също цъфти. Моята шефка в Левски Бранимира Цветанова ми подари за рождения ден чувал тор. Много сме се откъснали от същинския живот. На село можете да гледате живот, който потегля, развива се и стига до връхната точка. Застрашен е от заболявания и произшествия. Виждаш по какъв начин угасва, заспива и си отива, само че на другата година още веднъж го чакаш. Научих много неща. Няма непризнателност и виновност. Хората сме склонни и знаем, че животното има разсъдък, само че доста малко неща знаем за растенията.
- Не ви ли липсват дребните гимнастички, които израстват също пред очите ви?
- Дечицата липсват, само че те израстват и хващат своят път. Обадиха ми се две от моите състезателки. Поискаха да им сменя съчетанията. Върнах се в София. Направих смяната. Сега още веднъж ще отида за известно време. Изтеглиха надпреварите напред. Колегите работят непрестанно в клуба. Не може да се тренира с доста деца и по тази причина имат потребност от помощ. Ще остана до 1 август, само че ще се връщам и на село.
- Как протича подготвителният развой по време на ковид?
- Всички клубове се устоят от таксите, които заплащат родителите. Тези два месеца бяха тежки. Ние направихме театър, тъй като постоянно преброявам клубът да не остане без пари. Кандидатствахме и за 60/40, само че да забележим дали ще ни огрее. Запазихме треньорите и даже върнахме някои, които отидоха в други клубове. Трудността е, че има избран брой деца, които могат да бъдат на едно място. Спазваме доста строго нормите. Ние сме дисциплинирани хора, без значение дали имаме вяра, или не имаме вяра в заплахата, само че би трябвало да даваме образец. Не желаеме да затворят залата. Много държим на дезинфекцията. Всичко това усложнява работата.
- Отрази ли се паузата на вашите състезатели?
- Един-два месеца няма по какъв начин да върнат обратно една мощна гимнастичка. Децата работиха онлайн от своите домове. Отработваха елементи, за които в никакъв случай не стига времето в залата. Харесва ми, че всички се включиха интензивно. Не знам по какъв начин тъкмо са се готвили националите, тъй като те са лицето на гимнастиката. Това, което видях в клуб Левски, ме радва. Спокойна съм, че мога да си потегли от гимнастиката. Има положителни треньори и състезатели, които ще ни заместят. Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ