Топката остава в полето на Русия
Усилията за дипломатическо споразумяване на спора Русия - Украйна не престават. В интервала сред 10 и 13 януари евро-атлантическите съдружници дадоха на съветската страна да разбере, че настояванията и претенциите й са изцяло неприемливи и върху тях няма по какъв начин да се договаря. При това съдружниците показаха позицията си в три разнообразни формата - двустранна среща Съединени американски щати - Русия (Женева), съвета НАТО - Русия (Брюксел) и ОССЕ (Виена). Независимо от тези условия откакто интензивният интервал на диалози завърши, външният министър на Руската федерация (РФ) Сергей Лавров съобщи, че техните претенции наложително би трябвало да се изпълнят в целокупност и то бързо, тъй като РФ нямала време дълго да чака отговора на евро-атлантическите съдружници. Така дипломатическият разговор се върна в изходно състояние и всъщност стартира един самобитен втори кръг, който цели понижаване на напрежението и ограничение на съществуващата непосредствена опасност от съветско навлизане в Украйна. Водещите европейски страни и Съединени американски щати даже усилиха дипломатическата си интензивност през последните дни в името на огромната цел - обезпечаване на спокойно решение на Руско-Украинския спор.
Съществено усещане през тази седмица направи интензивността на Аналена Бербок, външен министър на Германия, която поредно посети Киев и Москва. Основното обръщение на Бербок беше, че на този стадий Берлин даже не преглежда като вид потреблението на военни средства в Украйна, само че на дипломатическо равнище взаимни отстъпки няма да бъдат правени. Аналена Бербок даде на съветския си сътрудник Сергей Лавров да разбере, че без значение от огромните компликации при протичането на дипломатическия разговор той е без конкуренция и както западните съдружници, по този начин и съветската страна би трябвало да положат нужните старания, с цел да останат оптимално дълго в него. Накратко може да се каже, че Бербок беше отишла в Москва с концепцията да опита да наложи на съветската страна подобен вид държание, което би било взаимноизгодно и в този смисъл, в случай че бъде възприето от Кремъл, ще способства доста за ограничение на напрежението и реализиране на деескалация.
Не беше по никакъв начин инцидентно, че Аналена Бербок се обърна и към историята по време на визитата си в Москва. Тя направи явен намек на Лавров, че не би желала да вижда в нашето съвремие страна, която се държи като хитлеристка Германия, обяснявайки че едвам когато се е отърсила от този си интервал, Германия е минала на пътя на развиването и е съумяла в интензивен ритъм да се трансформира в това, което е през днешния ден - моторът на европейската стопанска система. Бербок даде знак, че и до през днешния ден изпитва признателност към всички, които са помогнали по един или различен метод на страната й да изостави нападателния метод и заканите и да се ориентира към добросъседство и взаимоотношение с всички други страни от свободния свят след Втората международна война. По този метод външният министър на Германия показа своето схващане с съветската страна, че едно деяние или група от дейности не постоянно могат да бъдат оценени сега на тяхното случване, тъй като от дистанцията на времето те може и да не наподобяват по метода, по който наподобяват сега на реализирането им. Няма подозрение, че съветската страна е схванала посланията на Аналена Бербок, до каква степен ще се ги вземе под внимание е обособен въпрос. Според нея в спора Русия - Украйна, Германия ще пази правила и в случай че това е обвързвано с избрани стопански неудобства, то страната е подготвена да ги понесе. С това на съветската страна й беше обещано да разбере, че единственото й икономическо оръжие против Европа - вероятно прекъсване на енергийните запаси - не тормози Германия. Бербок съобщи, че в случай че силата се употребява като оръжие, това ще има съответни последствия във връзка с газопровода " Северен поток 2 ". Говорейки пред Лавров за предишното и сегашното, Аналена Бербок беше напълно съответна във връзка с наличието на огромно количество съветски войски покрай границата с Украйна. То съгласно нея може да се схваща само като опасност и поддържане на подготвеност за навлизане в Украйна. Така немският външен министър насочи сигнал към съветската страна, че в междудържавите връзки доверието е извънредно скъп запас, с който понастоящем Русия съвсем не разполага.
Поне за момента обаче Кремъл не дава даже и напълно начални сигнали, че може да опита да усъвършенства доверието към себе си. Показателно в това отношение е събитието, че без значение от дипломатическата интензивност и най-малко привидното присъединяване на Русия в нея, придвижването на съветски войски и техника към границите на Украйна (сухопътни и морски) продължава. Очевидно е, че за Руската федерация сега демонстрацията на военни благоприятни условия е значима. Изглежда, че тактиката, за която заприказва Сергей Рябков (зам.-външен министър на РФ) след двустранните диалози със Съединени американски щати в Женева на 10 януари е изоставена. Тогава той загатна за военнотехнически отговор, изразяващ се в разполагането на съветски оръжейни системи във Венецуела и Куба. Подобен метод би трябвало да покаже, че без значение от мощно обтегнатите връзки със Съединени американски щати и НАТО, Руската федерация въпреки всичко може да си откри сътрудници, че не е в изолираност и че има и други страни, които споделят нейното схващане за света. Десет дни по-късно съветската дипломация като че ли се е отказала от построяването на своя интернационална мрежа и твърдо се е ориентирала към проява на военна мощ в компанията на единствения си сигурен съдружник - Беларус и по-точно президентът Лукашенко. В тази посока въздействие може да е оказала и позицията на Иран, който съобщи, че се надява на отпадане на американските наказания. Подобна позиция в обстановка като актуалната на процедура значи, че Иран би могъл да се впусне в някое военно обучение с съветско присъединяване, само че не би поел риска да се ангажира със засилено военнотехническо съдействие с Русия, както и че съветската страна не може да чака от Иран безусловна поддръжка за външнополитическите си позиции.
Ясен ход в поддръжка на Украйна предприе и Англия. Страната направи доставки на въоръжение за украинската войска и съобщи, че ще изпрати инструктори, които да образоват украинците във връзка с неговото потребление. Засега това е по-скоро израз на алегорична поддръжка от страна на Англия и поръчка, че поддръжката може да се трансформира в напълно действителна, в случай че събитията наложат това. Тук е мястото да се означи, че Англия от дълго време има отношение към сигурността и защитата в Източна Европа. Нейни военнослужещи са ситуирани в Прибалтика и Полша, като на Полша беше оказана спомагателна помощ в края на предходната година, когато от белоруска територия бяха осъществявани мигрантски провокации към полската граница.
Понастоящем с изключение на засиленото военно наличие на Русия по западната граница с Украйна (около 106 хиляди войници), са оповестени и военни учения взаимно с Беларус, следи се и съветска военна интензивност в Балтийско море. Подготовка за военни дейности от страна на Русия изрично има и тя протича поредно като даже се основават благоприятни условия за многостранно навлизане на територията на Украйна. При избрани условия под директна опасност може да попадне даже столицата Киев. Дотук в резюме може да се каже, че Западът твърдо държи на дипломатическо решение на спора. Руската федерация пък без да дава ясни сигнали, че дипломацията няма да сработи, организира дейна военна подготовка.
Независимо от другите подходи, които обособените водещи страни от Европа започнаха по отношение на Русия през тази седмица, те ясно обявиха, че са изцяло единни в позицията си. Това стана в четвъртък на среща в Берлин сред Аналена Бербок и държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Към единната позиция се причислиха дипломатическите представители на Франция и Англия. Дори президентът Емануел Макрон изрази подготвеност за разполагането на френски контингент в Румъния, в случай че се стигне до съветско навлизане в Украйна. Румънският му сътрудник Клаус Йоханис неотложно отговори, че страната е подготвена да одобри такова засилено военно наличие на своя територия, с цел да бъде укрепен в допълнение източния фланг на НАТО.
За петък - 21 януари - беше планувана среща в Женева сред Антъни Блинкън и Сергей Лавров. Междувременно съветската страна си разреши поименно да уточни България и Румъния като страни, които би трябвало да останат без натовско наличие. Компетентните институции на двете страни неотложно отхвърлиха сходни искания, определяйки ги като опит за външен напън и неуважение на народен суверенитет. Колкото до диалозите в Женева, Антъни Блинкън пое ангажимент да изпрати документално отговор на съветската страна по цялостните й претенции, за които тя упорства от края на предходната година. Русия към този момент получи този отговор при диалозите в няколко разнообразни формата. В този смисъл, това което Блинкен ще изпрати, е авансово известно на съветското външно министерство и на Кремъл. Така топката остава в съветската страна и тя ще би трябвало да избира сред продължение с агресивното държание или трайно оставане в дипломатическия разговор и реализиране на деескалация.
Съществено усещане през тази седмица направи интензивността на Аналена Бербок, външен министър на Германия, която поредно посети Киев и Москва. Основното обръщение на Бербок беше, че на този стадий Берлин даже не преглежда като вид потреблението на военни средства в Украйна, само че на дипломатическо равнище взаимни отстъпки няма да бъдат правени. Аналена Бербок даде на съветския си сътрудник Сергей Лавров да разбере, че без значение от огромните компликации при протичането на дипломатическия разговор той е без конкуренция и както западните съдружници, по този начин и съветската страна би трябвало да положат нужните старания, с цел да останат оптимално дълго в него. Накратко може да се каже, че Бербок беше отишла в Москва с концепцията да опита да наложи на съветската страна подобен вид държание, което би било взаимноизгодно и в този смисъл, в случай че бъде възприето от Кремъл, ще способства доста за ограничение на напрежението и реализиране на деескалация.
Не беше по никакъв начин инцидентно, че Аналена Бербок се обърна и към историята по време на визитата си в Москва. Тя направи явен намек на Лавров, че не би желала да вижда в нашето съвремие страна, която се държи като хитлеристка Германия, обяснявайки че едвам когато се е отърсила от този си интервал, Германия е минала на пътя на развиването и е съумяла в интензивен ритъм да се трансформира в това, което е през днешния ден - моторът на европейската стопанска система. Бербок даде знак, че и до през днешния ден изпитва признателност към всички, които са помогнали по един или различен метод на страната й да изостави нападателния метод и заканите и да се ориентира към добросъседство и взаимоотношение с всички други страни от свободния свят след Втората международна война. По този метод външният министър на Германия показа своето схващане с съветската страна, че едно деяние или група от дейности не постоянно могат да бъдат оценени сега на тяхното случване, тъй като от дистанцията на времето те може и да не наподобяват по метода, по който наподобяват сега на реализирането им. Няма подозрение, че съветската страна е схванала посланията на Аналена Бербок, до каква степен ще се ги вземе под внимание е обособен въпрос. Според нея в спора Русия - Украйна, Германия ще пази правила и в случай че това е обвързвано с избрани стопански неудобства, то страната е подготвена да ги понесе. С това на съветската страна й беше обещано да разбере, че единственото й икономическо оръжие против Европа - вероятно прекъсване на енергийните запаси - не тормози Германия. Бербок съобщи, че в случай че силата се употребява като оръжие, това ще има съответни последствия във връзка с газопровода " Северен поток 2 ". Говорейки пред Лавров за предишното и сегашното, Аналена Бербок беше напълно съответна във връзка с наличието на огромно количество съветски войски покрай границата с Украйна. То съгласно нея може да се схваща само като опасност и поддържане на подготвеност за навлизане в Украйна. Така немският външен министър насочи сигнал към съветската страна, че в междудържавите връзки доверието е извънредно скъп запас, с който понастоящем Русия съвсем не разполага.
Поне за момента обаче Кремъл не дава даже и напълно начални сигнали, че може да опита да усъвършенства доверието към себе си. Показателно в това отношение е събитието, че без значение от дипломатическата интензивност и най-малко привидното присъединяване на Русия в нея, придвижването на съветски войски и техника към границите на Украйна (сухопътни и морски) продължава. Очевидно е, че за Руската федерация сега демонстрацията на военни благоприятни условия е значима. Изглежда, че тактиката, за която заприказва Сергей Рябков (зам.-външен министър на РФ) след двустранните диалози със Съединени американски щати в Женева на 10 януари е изоставена. Тогава той загатна за военнотехнически отговор, изразяващ се в разполагането на съветски оръжейни системи във Венецуела и Куба. Подобен метод би трябвало да покаже, че без значение от мощно обтегнатите връзки със Съединени американски щати и НАТО, Руската федерация въпреки всичко може да си откри сътрудници, че не е в изолираност и че има и други страни, които споделят нейното схващане за света. Десет дни по-късно съветската дипломация като че ли се е отказала от построяването на своя интернационална мрежа и твърдо се е ориентирала към проява на военна мощ в компанията на единствения си сигурен съдружник - Беларус и по-точно президентът Лукашенко. В тази посока въздействие може да е оказала и позицията на Иран, който съобщи, че се надява на отпадане на американските наказания. Подобна позиция в обстановка като актуалната на процедура значи, че Иран би могъл да се впусне в някое военно обучение с съветско присъединяване, само че не би поел риска да се ангажира със засилено военнотехническо съдействие с Русия, както и че съветската страна не може да чака от Иран безусловна поддръжка за външнополитическите си позиции.
Ясен ход в поддръжка на Украйна предприе и Англия. Страната направи доставки на въоръжение за украинската войска и съобщи, че ще изпрати инструктори, които да образоват украинците във връзка с неговото потребление. Засега това е по-скоро израз на алегорична поддръжка от страна на Англия и поръчка, че поддръжката може да се трансформира в напълно действителна, в случай че събитията наложат това. Тук е мястото да се означи, че Англия от дълго време има отношение към сигурността и защитата в Източна Европа. Нейни военнослужещи са ситуирани в Прибалтика и Полша, като на Полша беше оказана спомагателна помощ в края на предходната година, когато от белоруска територия бяха осъществявани мигрантски провокации към полската граница.
Понастоящем с изключение на засиленото военно наличие на Русия по западната граница с Украйна (около 106 хиляди войници), са оповестени и военни учения взаимно с Беларус, следи се и съветска военна интензивност в Балтийско море. Подготовка за военни дейности от страна на Русия изрично има и тя протича поредно като даже се основават благоприятни условия за многостранно навлизане на територията на Украйна. При избрани условия под директна опасност може да попадне даже столицата Киев. Дотук в резюме може да се каже, че Западът твърдо държи на дипломатическо решение на спора. Руската федерация пък без да дава ясни сигнали, че дипломацията няма да сработи, организира дейна военна подготовка.
Независимо от другите подходи, които обособените водещи страни от Европа започнаха по отношение на Русия през тази седмица, те ясно обявиха, че са изцяло единни в позицията си. Това стана в четвъртък на среща в Берлин сред Аналена Бербок и държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Към единната позиция се причислиха дипломатическите представители на Франция и Англия. Дори президентът Емануел Макрон изрази подготвеност за разполагането на френски контингент в Румъния, в случай че се стигне до съветско навлизане в Украйна. Румънският му сътрудник Клаус Йоханис неотложно отговори, че страната е подготвена да одобри такова засилено военно наличие на своя територия, с цел да бъде укрепен в допълнение източния фланг на НАТО.
За петък - 21 януари - беше планувана среща в Женева сред Антъни Блинкън и Сергей Лавров. Междувременно съветската страна си разреши поименно да уточни България и Румъния като страни, които би трябвало да останат без натовско наличие. Компетентните институции на двете страни неотложно отхвърлиха сходни искания, определяйки ги като опит за външен напън и неуважение на народен суверенитет. Колкото до диалозите в Женева, Антъни Блинкън пое ангажимент да изпрати документално отговор на съветската страна по цялостните й претенции, за които тя упорства от края на предходната година. Русия към този момент получи този отговор при диалозите в няколко разнообразни формата. В този смисъл, това което Блинкен ще изпрати, е авансово известно на съветското външно министерство и на Кремъл. Така топката остава в съветската страна и тя ще би трябвало да избира сред продължение с агресивното държание или трайно оставане в дипломатическия разговор и реализиране на деескалация.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ