bTV Репортерите: Уроци и граници
Уроци посредством процедура, начални класове без домашни, без оценки - какви са методите в просветителните системи в другите страни по света?
В bTV Репортерите поглеждаме към образованието в Япония, Канада, Финландия и България.
Образованието в Япония е ключ за бързото възобновяване на страната в първите десетилетия след края на Втората международна война. За множеството учебни заведения и гимназии, образователната година стартира на 1 април. Разделя се на три образователни периода, описват ни българи, учили там.
Снимка: bTV
„ Предполагах, че въпреки всичко има случаи, при които учителите вършат забележки на учениците, само че в реалност не съм ставал очевидец на такова нещо нито веднъж “, споделя Ирина Тилова, възпитаник.
„ Преди започването на урока постоянно се изправяме, споделяме „ кириц “ – „ изправи се “; споделяме „ хай “. Покланяме се и даже императорът се покланя на учителите - доста тачени и уважавани като специалност “, изясни Цветан Димов.
„ Когато по коридорите минава преподавател, те се покланят “, споделя Ирина.
Учебните часове в японските учебни заведения не престават към 50 минути. В клас са 30-40 деца.
Снимка: bTV
„ Ние сами си сервираме на себе си, в случай че имаме приготвено ястие, с престилки, перем ги тези престилки най-после на седмицата. Това, което ме шокира, че трябваше всеки ден да си чистим класните стаи, тоалетните, нямаме чистачи в учебното заведение “, споделя Цветан.
„ От учебно заведение им се дава огромна доза развлечение с извънкласни действия, които могат да практикуват след часовете. Аз се включих в клуб по краснопис и децата оставаха от време на време до 6 ч. след учебно заведение и чак тогава почваха да учат. Има нареждане на цветя, футбол, джудо, сокър, танци, пеене, роботика “, изясни Ирина.
Снимка: bTV
Освен двете сричкови японски писмености, учениците в края на шести клас следва да знаят и минимум 1006 китайски йероглифа. Те се учат да бъдат виновни и да се грижат за своята образователна среда.
Наказанията за нарушавания на разпоредбите могат да включват спомагателни образователни задания или диалози с учителите.
Дава се отмора от образователните занятия за абитуриентския випуск, с цел да се приготвят и явяват на кандидатстудентските изпити.
„ Наскоро инсталираха едни тв приемници с досег и по този начин преподават, вместо прожектори на дъската, употребяват тв приемник, на който могат да пишат непосредствено с химикалката. Имаме часове от 75 минути, имаме 4 часа дневно. Мисля, че няма да е неприятно да свършваме процеса малко по-бързо, тъй като почваш да губиш интерес към края “, сподели Теоман Амишев, възпитаник в 12. клас.
Задачите по математика със свободен отговор понижаватВ гимназията този период всеки ден е с идентична стратегия. Има наложителни предмети, само че доста от учениците в горните класове сами избират върху какво да положат повече старания, споделя бащата на учениците.
„ До 5.-6. клас не се слагат оценки, а се слага като предложение, като рекомендация, да вземем за пример – „ приема материала “ е най-долната оценка, по-късно „ развиваш се “, след това mastering - можеш още да изкусуриш познанията си и най-високото равнище „ владее материала “ и това е рекомендация към ученика и родителя. Много ми харесва, че няма оценки, тъй като децата се развиват на разнообразни равнища. Защо би трябвало да се отрежат крилете на това дете, то ще навакса, а може да е положително по други предмети “, счита Джамал Амишев, родител.
Ваня Алексиева преподава програмиране, уеб дизайн и медийни изкуства. Учи децата по какъв начин да снимат и инсталират видеа, а разполагаем имат оборудвано студио. Казва ни, че не схваща образованието единствено като тапия, а на схващане на урока и използването му в житейски обстановки.
„ Децата при мен главно учат посредством правене, посредством слагане в една среда, където се симулира средата на същинска работа, примерно студиото се употребява от разнообразни възпитаници с една и съща техника, с едни и същи задачи, само че изборът на тематиката, дълбочината на търсенето, изразът на всеки един от тях - това е индивидуалистично. От друга - опитните възпитаници се явяват като ментори, като водачи, мини учители на новите и това им дава самочувствие. И ги прави още по-знаещи, тъй като едно е да го схванеш, само че когато го преподадеш на някой, синтезираш - ставаш още по-добър в това “, изясни Ваня Алексиева, преподавател.
Снимка: bTV
В последното проучване на PISA 2018 в региона на четивната просветеност, Канада и Финландия споделят 6-то място в света с 520 точки. Някои приказват за „ финландско знамение “ в образованието.
Други приказват за преподаване без клишета. В северната страна образователната година стартира вторият четвъртък на август и свършва на 1 юни. И петте образователни периода в гимназията приключват с изпитна сесия. Подобно на България часовете са по 45 минути, в клас са към 25 деца. Целите на педагозите – не самостоятелни триумфи, а висок общ резултат.
На този декор УНИЦЕФ стартира акция„ Тук родителите се предизвикват да не се бъркат в просветителната система, т.е. в случай че детето не схваща нещо, предлага се професионалният възпитател да поправя ученика, а не родителят, който си мисли, че знае нещо доста добре. Затова се приказва, че няма домашни, тъй като се чака работата да се прави в учебно заведение, а не се постанова родителите да компенсират “, сподели Михаил Ангелов, татко на Александър.
За годините без домашни споделя и преподавателят по музика Пламен Димов
„ От 1. до 6. клас учебното заведение е като игра, без оценки. Но децата всичко правят просто на игра, просто на смешка и вървят напред и доста рядко има домашни задания. Е, в гимназиите има, в университетите има, само че всичко, което ученикът би трябвало да научи, го научава в учебно заведение “, споделя Димов.
Още в 7. клас стартира кариерното насочване на ученика.
„ Ще тръгне ли той през гимназията към университета, или той е доста добър по ръчен труд и ще отиде в професионално учебно заведение и няма потребност да има доста високи оценки по математика и този профил. Основното, изключително в 4.-5.-6. клас е повдигането на равнището и научаването на предмета от всички. Това е доста мъчно. Обаче тези, които по-лесно се оправят с предмета, те могат да оказват помощ на другите, а има деца, които изостават “, споделя преподавателят Пламен Димов.
Част от учениците посещават детски център за рационализиране на краснописа сиСилно усещане на сънародниците ни прави и строгото отношение и към най-малкия симптом на експанзия.
„ Получи в 6. клас забележка, че е хвърлял снежни топки по съученичка, което демонстрира, че това внимание до детайлите е извънредно значимо. Не би трябвало да се чака да ескалира до момента в който стане проблем, би трябвало да се реагира от напълно дребни неща. Специалните учители, те не се пробват просто да накарат положителните да са още по-добри, а се пробват всички да са положителни и да не си пречат “, разяснява Михаил Ангелов, татко на Александър.
Снимка: bTV
Връщаме се у нас, в час по британски език в столичното 43. учебно заведение. В устрема си да бъде новаторско образователното заведение вкарва нови предмети като естествознание, пластични и декоративни изкуства, пътешествия в историята, тайните на цивилизациите.
За шефа на училището намаляването на броя на настоящите оценки е облекчение за децата, само че резултатът - позитивен или не, ще е явен в края на годината. И счита, че основен подробност, употребен зад граница, липсва у нас.
Снимка: bTV
„ Всички сме се сблъсквали с непознати възпитаници. И документите, с които идват тези деца, с изключение на количествен индикатор съдържат и подробна информация по какъв начин се оправя детето в просветителна среда, неговата интензивност, опция да се приспособява, уменията на 21 век. Този вид характерност, която имат право да дават учителите в Германия, и което дава тенденция към родителите и насочва деца към избран вид учебни заведения, това го няма в България “, изясни Снежина Георгиева, шеф на 43. ОУ „ Христо Смирненски “.
България означи спад в класацията на последното интернационално оценяване на учениците – PISA 2018, и в трите изследвани области – четене, математика и естествени науки.
Още една смяна ще стане факт още от започващата образователна годинаОт МОН допълват, че на системата на междинното обучение ѝ трябват години за промяната, към която се стреми.
35% повече искащи да продължат междинното си обучение в чужбина през 2022 година спрямо предходната регистрираха организации за образование зад граница. Най-предпочитаните от българските възпитаници остават учебните заведения и колежите във Англия, Италия и Испания. Но таксите за образование и настаняване могат да доближат 30 000 евро.
„ Националната ни еднаквост, традициите са нещо, което би трябвало грижливо да пазим и развиваме без то да стопира напредъка. Можем да вземем добър образец от всяка европейска страна, в която просветителната система дейно действа, само че не да я вземем наготово, а да я пречупим - през нашите усеща, настройки, условия, история и това, което си представяме като най-хубавото бъдеще за децата “, сподели Георгиева.
