Пенсионната реформа изисква стаж от 40 години
Управляващите дават обещание бистрота и публичен спор за измененията в пенсионната система
Пенсионната система в България чака следващата промяна, този път с заричане за необятен публичен спор. ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, формиращи ръководещото болшинство, към този момент внесоха предложение за правене на Пътна карта за промени в пенсионната система. Ресорните институции ще имат шест месеца да приготвят съответни ограничения, които да решат дългогодишните проблеми в бранша.
Основният проблем продължава да бъде големият недостиг в осигурителната система. Вноските, които заплащат работещите българи, не стигат за погашение на пенсиите, а разликата се покрива от държавния бюджет. На процедура всеки трудещ се заплаща два пъти – един път посредством осигуровки и повторно посредством налози.
Експертите от Българската стопанска камара пресмятат, че с цел да може системата да се самоиздържа, осигурителната вноска би трябвало да бъде 37,5% от прихода – над два пъти повече от сегашните равнища.
Демографската рецесия изяжда пенсиите
Демографските процеси в допълнение усложняват обстановката. Застаряващото население и намаляващият брой работещи слагат системата пред риск от колапс. По прогнози коефициентът на заменяне на прихода (процентът от заплатата, който се получава като пенсия) ще падне до 43-44% през идващите десетилетия.
" Истинската пенсия е тази за застрахователен стаж и възраст, а за другите би трябвало да има спор – дали са обществено подкрепяне или пенсия, тъй като тогава се трансформира концепцията на финансиране, " разяснява икономическият консултант на БСК Щерю Ножаров.
Какво ще се промени?
В направените през 2024 година разбори специалистите се сплотяват към няколко основни посоки:
Първо, повишение на адекватността на пенсиите, тъй че да обезпечават заслужен живот за възрастните хора.
Второ, преразглеждане на пенсионната възраст и осигурителния стаж – предлага се изискуемият стаж да стане 37 години за дамите и 40 години за мъжете.
Трето, последователно нарастване на осигурителната вноска до 19,8% през 2045 година
Четвърто, допустима смяна в метода на осъвременяване на пенсиите – дебатира се дали да се резервира швейцарското предписание (50% от растежа на осигурителния приход и 50% от инфлацията) или пенсиите да се индексират единствено с инфлацията.
Пето, унищожаване на детайли, които не отразяват осигурителния принос, като ковид-добавката, която от 2022 година се включва в размера на новите пенсии.
Шесто, промяна на Сребърния фонд, който би трябвало да подсигурява устойчивостта на системата посредством заделяне на изключителни доходи за най-малко 10 години.
Синдикатите срещу нарастване на възрастта
Синдикалните организации към този момент показаха противоречие с част от предложенията. Те не поддържат увеличението на пенсионната възраст и осигурителния стаж и упорстват да се резервира швейцарското предписание за индексация.
Според тях главният проблем е в ниската събираемост на осигуровките и огромния дял на сивата стопанска система – близо 22% от Брутният вътрешен продукт или към 50 милиарда лв., които не влизат в системата.
Проучванията измежду българите демонстрират, че едвам 11% от жителите поддържат увеличението на осигурителната вноска. Мнозинството избира по-ефективно събиране на към този момент дължимите осигуровки и ограничение на злоупотребите.
" Крайно време е пенсионната промяна да бъде приключена. Тя стартира преди повече от 20 години и до момента не е завършила, " съобщи депутатът Биляна Иванова.
В идващите шест месеца ще станат ясни съответните оферти, които ще бъдат разисквани в парламентарните комисии. Експертите чакат яростен спор, тъй като всяка смяна визира милиони българи – както сегашни, по този начин и бъдещи пенсионери.
Пенсионната система в България чака следващата промяна, този път с заричане за необятен публичен спор. ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, формиращи ръководещото болшинство, към този момент внесоха предложение за правене на Пътна карта за промени в пенсионната система. Ресорните институции ще имат шест месеца да приготвят съответни ограничения, които да решат дългогодишните проблеми в бранша.
Основният проблем продължава да бъде големият недостиг в осигурителната система. Вноските, които заплащат работещите българи, не стигат за погашение на пенсиите, а разликата се покрива от държавния бюджет. На процедура всеки трудещ се заплаща два пъти – един път посредством осигуровки и повторно посредством налози.
Експертите от Българската стопанска камара пресмятат, че с цел да може системата да се самоиздържа, осигурителната вноска би трябвало да бъде 37,5% от прихода – над два пъти повече от сегашните равнища.
Демографската рецесия изяжда пенсиите
Демографските процеси в допълнение усложняват обстановката. Застаряващото население и намаляващият брой работещи слагат системата пред риск от колапс. По прогнози коефициентът на заменяне на прихода (процентът от заплатата, който се получава като пенсия) ще падне до 43-44% през идващите десетилетия.
" Истинската пенсия е тази за застрахователен стаж и възраст, а за другите би трябвало да има спор – дали са обществено подкрепяне или пенсия, тъй като тогава се трансформира концепцията на финансиране, " разяснява икономическият консултант на БСК Щерю Ножаров.
Какво ще се промени?
В направените през 2024 година разбори специалистите се сплотяват към няколко основни посоки:
Първо, повишение на адекватността на пенсиите, тъй че да обезпечават заслужен живот за възрастните хора.
Второ, преразглеждане на пенсионната възраст и осигурителния стаж – предлага се изискуемият стаж да стане 37 години за дамите и 40 години за мъжете.
Трето, последователно нарастване на осигурителната вноска до 19,8% през 2045 година
Четвърто, допустима смяна в метода на осъвременяване на пенсиите – дебатира се дали да се резервира швейцарското предписание (50% от растежа на осигурителния приход и 50% от инфлацията) или пенсиите да се индексират единствено с инфлацията.
Пето, унищожаване на детайли, които не отразяват осигурителния принос, като ковид-добавката, която от 2022 година се включва в размера на новите пенсии.
Шесто, промяна на Сребърния фонд, който би трябвало да подсигурява устойчивостта на системата посредством заделяне на изключителни доходи за най-малко 10 години.
Синдикатите срещу нарастване на възрастта
Синдикалните организации към този момент показаха противоречие с част от предложенията. Те не поддържат увеличението на пенсионната възраст и осигурителния стаж и упорстват да се резервира швейцарското предписание за индексация.
Според тях главният проблем е в ниската събираемост на осигуровките и огромния дял на сивата стопанска система – близо 22% от Брутният вътрешен продукт или към 50 милиарда лв., които не влизат в системата.
Проучванията измежду българите демонстрират, че едвам 11% от жителите поддържат увеличението на осигурителната вноска. Мнозинството избира по-ефективно събиране на към този момент дължимите осигуровки и ограничение на злоупотребите.
" Крайно време е пенсионната промяна да бъде приключена. Тя стартира преди повече от 20 години и до момента не е завършила, " съобщи депутатът Биляна Иванова.
В идващите шест месеца ще станат ясни съответните оферти, които ще бъдат разисквани в парламентарните комисии. Експертите чакат яростен спор, тъй като всяка смяна визира милиони българи – както сегашни, по този начин и бъдещи пенсионери.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ