Управителят и председателят на УС на Словенската национална банка Бостян

Управителят и ръководителят на УС на Словенската национална банка Бостян Васле, който взе участие във финансовата конференция " България в Еврозоната - преимущества и благоприятни условия ", се спря на другите аспекти на процеса на присъединение, като изрази вяра, че в България ще се намерят решения в посока на явно доста сложния спор, който следва. Още по тематиката 12:26 ч. Той стартира своето изявление с една от най-важните цели: „ Ние успяхме да реализираме политически консенсус – всички политически партии и оттогава не е имало нито една партия, която да е заставала против европейския план (Словения приема еврото през 2007 година – бел. авт.). Няма нито един политик, който да застане против очевидните изгоди, на които се радваме към този момент 15 години и по време на самия развой при въвеждане на еврото, по този начин и по-късно. Най-решителният миг по думите на господин Васе, е бил когато е изготвян доста обстоен проект по какъв начин да се извърви пътя към еврото. Имало е съгласуваност сред главните органи, които са вземали решенията в Словения – държавното управление, Народното събрание и централната банка. На процедура имаше трима, които бяха на върха и съумяха да обединят всички надарени и изявени хора в този миг в нашата страна, макар че този въпрос изобщо не беше обект на политическо опълчване. Много значима беше по какъв начин се разпространява концепцията за присъединението към еврото, като започнахме с разяснителна работа, създаване на платформи и уеб страници, където се качваха материали, които обясняваха какво значи това, по какъв начин ще се отрази на обособения човек. Важни бяха и организирането на събития като днешното, защото искахме всички елементи от обществото да бъдат приобщени, сподели още шефът на Словенската национална банка. Вие вършиме такива събития, само че не се подвеждайте от мисълта, че те са задоволителни. Никога не са задоволителни, постоянно има потребност от още и още информация, предложи господин Васле. Той изясни, че преди въвеждането на еврото е въведена доста деликатно системата за известяван за цените в двете валута – каква е била цената преди да се преизчисли в евро и каква е след въвеждането на единната валута. Имало е създадено приложение за мобилни телефони, с цел да могат хората да си ги преизчисляват сами от тогавашната валута в Словения в евро и назад. Имало е и други специфики на процеса. Словения е работела доста интензивно и близко със своите сътрудници в Европейски Съюз и еврозоната Австрия и Италия. Освен това, страната е имала доста висока инфлация, бидейки част от някогашна Югославия. Сред излизаното от Югославия, цените първо са превалутирани в дойче марки, а след влизането в еврозоната - в евро. Така че хората към този момент са знаели по какъв начин да преизчисляват. С една дейна политическа поддръжка успяхме да въведем без проблеми еврото през 2007 година. Словения стана една от първите страни от новоприсъединилите се страни към Европейски Съюз през 2004 година, която одобри еврото. От което има доста изгоди, само че е добре да се преглеждат и нещата които не са измежду позите. Първият негативен аспект, може би е, че сега, когато се свениха валутите, цените скочиха. Но това бе развой, съпроводен с парещ спор, акцентира банкерът и добави: И през днешния ден като се обърнем обратно – цените нарастнаха от 0.3 до 0.5 %. На фона на последвалата 15-годишна непоклатимост след въвеждането на еврото, мисля, че си е коствало. Нещо доста значимо за нас банкерите е, че ЕЦБ като висша институция на еврозоната, страната губи суверенитет във връзка с паричната си политика. И тук поражда въпросът дали Словения с двумилионно население може да организира независима макроикономическа политика. Аз мисля, че като членове на еврозоната ние решаваме макроикиономическата политикана на близо 300 милиона население. Лично аз съм уверен, че не сме изгубили, като се присъединихме към еврозоната. Другите изгоди са най-вече за износа, защото Словения експортира 75 % от всичко, което създава. Това е една от огромните изгоди, че сме членове на един мощен валутен и банков съюз, уточни господин Васле. Според него, преди всичко, обаче, въвеждането на еврото е било потребно за държавното управление и бюджета и като членове на еврозоната, би трябвало да кажа, че цената на нашия външен дълг също спадна. И като общество сме извлекли изгоди, акцентира банкерът. Ние осъществихме дълбоки промени и изравнихме нашите индикатори с огромните средноевропейски страни, стабилизирахме финансите на страната и като цяло това беше огромен триумф. В началото 75% от жителите бяха за процеса за присъединение, а след 15 години поддръжката е нарастнали още повече. Словения е измежду трите страни от еврозоната по доверие към еврото. Управителят на Словенската национална банка заключи, че най-важното за този развой е да се реализира политически консенсус, планът да се ръководи ловко и по-късно да се реализира сполучливо прекосяване към еврото. Решаващият миг е подготовката да стартира много преди самото присъединение, с цел да се избегне шокът измежду хората. Затова е нужно да се отворят още по-широко вратите за прилагане на върховен дълг за привличане на средства от външните пазари, само че да не се втурнете стремително натам.