Близо 400 хиляди българи са с намалена функция на щитовидната жлеза
Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други типове сол, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза. Това стана ясно на Практическа конференция на тематика „ Йоден недостиг в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, проведена от Медицински факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски” и подкрепена с лектори ендокринолози от Българското сдружение по ендокринология. Тя е част от плана Euthyroid - най-мащабното общоевропейско изследване върху йодния недостиг и обвързваните с него болести на щитовидната жлеза.
Още през 1956 година акад. Иван Пенчев – създателят на ендокринологията в България, дружно с най-известните си възпитаници проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков вършат всеобщ скрининг на един милион българи и откриват, че 50% от популацията има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този важен здравен и обществен проблем постанова старта на всеобща йодната профилактика в страната. Това се е случило 32 години преди Организация на обединените нации да разгласи йодния недостиг за световен здравен проблем и да набележи тактики за неговото решение.
Тази година се навършват 60 година, откогато в България се организира държавна политика за превъзмогване на йодния недостиг посредством йодиране на солта за профилактика на болести на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца. По този мотив Българското сдружение по ендокринология стартира осведомителна акция, чиято цел е да разсъни вниманието на обществото към последствията от йодния недостиг.
Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи, на възраст сред двадесет и осемдесет години имат понижена функционалност на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на инцидентно присъединяване в скрининг. „ Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, посредством която незабавно след установяването на бременността дамите с рискови фактори за тиреоидни болести и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, изясни проф. Борисова – Председател на Българско сдружение по ендокринология и Началник на Клиника по ендокринология и заболявания на обмяната в УМБАЛ Софиямед.
„ Когато бременната жена не приема йодирана сол, нужна за производството на тиреоидни хормони, тя няма да обезпечи на бебето си задоволително хормони. Мозъкът ще се образува непълноценно и това ще е съдбовно за интелигентността му. Бебетата нямат лична щитовидна жлеза. Тя стартира да се образува след третия месец от бременността и стартира да има лична продукция на хормони едвам към шестия месец”, изясни проф. доктор Анна-Мария Борисова.
Проф. Людмила Иванова от Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски” координатор на плана EUthyroid за България заяви, че част от плана е следене на три кохортни изследвания майка – дете в страни с друг йоден банкет: „ Проследявани са дами с друг йоден банкет преди зачеване и по време на бременността, както и тяхното потомство за равнището на когнитивната функционалност. Предварителните резултати сочат, че при йоден недостиг на бременната честотата на говорна патология у поколението е по-висока.” В тази връзка проф. Михаил Боянов добави, че се изследва и връзката сред йодният недостиг и нараснала периодичност на Синдрома на недостиг на вниманието.
На събитието експертите подчертаха, че една от главните задачи на всеобщата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с съответен йоден банкет, съотвенто с естествен тиреоиден статус.
Много от бременните дами, изключително в огромните градове използват различни типове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът от систематична приложимост на различни типове сол е поради тяхното ниско наличие на йод и съществуването на примеси и замърсители, в това число радиоактивни субстанции, което може да възроди йодния недостиг в България. „ Агенцията по сигурност на храните би трябвало да организира систематичен мониторинг на наличието на йод в солта и на качеството на различните типове сол. Това, което би трябвало да се извършва е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага само йодирана сол, която да дава отговор на признатите стандарти”, добави проф. Иванова.
Доц. Боян Нончев от Университетската болница „ Св. Георги” в Пловдив цитира проучвания, съгласно които прекомерно огромни количества йод също не са потребни. Прекалено многото йод усилва риска от автоимунни болести, само че в райони с йоден недостиг. Оптималното количество йод се реализира с приемането на храни приготвени с йодирана сол – самун, мляко, сирене, както и от рибата”, безапелационен е доцент Нончев.
Още през 1956 година акад. Иван Пенчев – създателят на ендокринологията в България, дружно с най-известните си възпитаници проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков вършат всеобщ скрининг на един милион българи и откриват, че 50% от популацията има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този важен здравен и обществен проблем постанова старта на всеобща йодната профилактика в страната. Това се е случило 32 години преди Организация на обединените нации да разгласи йодния недостиг за световен здравен проблем и да набележи тактики за неговото решение.
Тази година се навършват 60 година, откогато в България се организира държавна политика за превъзмогване на йодния недостиг посредством йодиране на солта за профилактика на болести на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца. По този мотив Българското сдружение по ендокринология стартира осведомителна акция, чиято цел е да разсъни вниманието на обществото към последствията от йодния недостиг.
Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи, на възраст сред двадесет и осемдесет години имат понижена функционалност на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на инцидентно присъединяване в скрининг. „ Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, посредством която незабавно след установяването на бременността дамите с рискови фактори за тиреоидни болести и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, изясни проф. Борисова – Председател на Българско сдружение по ендокринология и Началник на Клиника по ендокринология и заболявания на обмяната в УМБАЛ Софиямед.
„ Когато бременната жена не приема йодирана сол, нужна за производството на тиреоидни хормони, тя няма да обезпечи на бебето си задоволително хормони. Мозъкът ще се образува непълноценно и това ще е съдбовно за интелигентността му. Бебетата нямат лична щитовидна жлеза. Тя стартира да се образува след третия месец от бременността и стартира да има лична продукция на хормони едвам към шестия месец”, изясни проф. доктор Анна-Мария Борисова.
Проф. Людмила Иванова от Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски” координатор на плана EUthyroid за България заяви, че част от плана е следене на три кохортни изследвания майка – дете в страни с друг йоден банкет: „ Проследявани са дами с друг йоден банкет преди зачеване и по време на бременността, както и тяхното потомство за равнището на когнитивната функционалност. Предварителните резултати сочат, че при йоден недостиг на бременната честотата на говорна патология у поколението е по-висока.” В тази връзка проф. Михаил Боянов добави, че се изследва и връзката сред йодният недостиг и нараснала периодичност на Синдрома на недостиг на вниманието.
На събитието експертите подчертаха, че една от главните задачи на всеобщата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с съответен йоден банкет, съотвенто с естествен тиреоиден статус.
Много от бременните дами, изключително в огромните градове използват различни типове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът от систематична приложимост на различни типове сол е поради тяхното ниско наличие на йод и съществуването на примеси и замърсители, в това число радиоактивни субстанции, което може да възроди йодния недостиг в България. „ Агенцията по сигурност на храните би трябвало да организира систематичен мониторинг на наличието на йод в солта и на качеството на различните типове сол. Това, което би трябвало да се извършва е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага само йодирана сол, която да дава отговор на признатите стандарти”, добави проф. Иванова.
Доц. Боян Нончев от Университетската болница „ Св. Георги” в Пловдив цитира проучвания, съгласно които прекомерно огромни количества йод също не са потребни. Прекалено многото йод усилва риска от автоимунни болести, само че в райони с йоден недостиг. Оптималното количество йод се реализира с приемането на храни приготвени с йодирана сол – самун, мляко, сирене, както и от рибата”, безапелационен е доцент Нончев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ