Университетите и училищата са ключовите звена в триъгълника на знанието:

...
Университетите и училищата са ключовите звена в триъгълника на знанието:
Коментари Харесай

Мария Габриел: Университетите имат ключова роля за запазването на Европа като световен лидер в науката

Университетите и учебните заведения са основните звена в триъгълника на знанието: обучение, проучвания и нововъведения. Водещи стратегии като Хоризонт 2020, Еразъм +, Творческа Европа, Европейския корпус за взаимност, DiscoverEU образуват едно цяло. За да може обаче да работи дейно този триъгълник на знанието ще е належащо да бъдат основани и приложени синергии.

Това съобщи българският еврокомисар за цифровата стопанска система и общество Мария Габриел при откриването на полемиката с десетки ректори на университети, шефове на учебни заведения и студенти, която се организира в Минно-геоложкия университет в София.

Като основен фактор за реализиране на задачите, заложени с обединяването на образованието с научните проучвания и нововъведенията в един сектор в идната Европейска комисия, Мария Габриел означи договарянето на упорит бюджет за интервала 2021-2027 година Предложението бюджетът на бъдещата стратегия Еразъм+ да бъде повишен тройно до 46 милиарда евро би означавало 20 милиона бенефициенти, от които 10 милиона във висшето обучение. По отношение на бъдещите стратегии Хоризонт Европа и Творческа Европа, българският еврокомисар акцентира, че към момента би трябвало да бъдат прегледани общи въпроси, като да вземем за пример интернационалното съдействие.

Мария Габриел показа новостите в бъдещата стратегия Еразъм+, която съгласно нея би трябвало да стане по-включваща. „ Зелена “ подвижност е друго предложение, което пък би асъдействало за понижаване на излъчванията парникови газове. Определянето на координатор „ Младежи “ в Европейската комисия също е измежду новите ограничения в програмата. Специален акцент комисарят сложи и на нуждата от повече благоприятни условия за преподавателите и по-достъпни стипендии „ Мария Склодовска-Кюри “ за страните с най-голяма потребност. Учениците и студентите от Източна Европа не вземат участие равностойно в стратегиите, а откривателите се възползват по-малко от средствата за научни проучвания.

Интерес в полемиката предизвика и самодейността за европейски университети. Тя цели основаване на мрежи от най-малко 3 университета от разнообразни страни членки с финансиране към 5 милиона евро. Вече има 17 мрежи от европейски университети, представляващи 114 висши образователни заведения от 24 страни членки. През ноември ще бъде оповестената втората покана за кандидатстване и Мария Габриел насърчи ректорите да бъдат дейни. По отношение на нововъведенията и научните проучвания, българският еврокомисар сложи фокуса върху нуждата Европа да резервира позицията си като международен водач в науката. Една от нейните водещи цели ще бъде разширението да се трансформира в шерване, тъй като разделянето в научните проучвания и нововъведенията е действителност в този момент – ниски вложения по места, ниски заплати и източване на мозъци. Една от значимите новости в стратегия Хоризонт Европа е въвеждането на научноизследователски задачи, като всяка задача ще съдържа портфолио от научноизследователски действия.

„ Няма елементарно решение, когато приказваме за обучение, научни проучвания и нововъведения. Трябва да подредим пъзела и ще разгадавам да го създадем дружно “, съобщи българският еврокомисар Мария Габриел, насърчавайки участниците да продължат полемиките и отсега нататък. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР