Общобългарски събор на потомците на хан Алцек в Италия
Уникална самодейност събра посетители от България и потомци на хан Алцек – най-малкият наследник на хан Кубрат, в италианското градче Челле ди Булгерия, чиито поданици знаят, че са потомци на хан Алцек, довел своите хора по тези места преди повече от 13 века. Планината, чийто максимален връх припомня лъв, се назовава и до през днешния ден Булгерия, а най-южните й скатове се къпят в кристалните води на Средиземно море. Тук през днешния ден живеят към 2 000 души.
Преди две години по самодейност на локалните хора и българската фондация „ Въздигане “ в центъра на градчето бе повдигнат монумент на кан Алцек, дело на българските скулптори Дишко Дишев и доцент Николай Нинов. На церемонията по откриването на паметника учебният хор от градчето извършва химна на Република България и италианския химн, свири градският духов оркестър, а кметовете на Челле ди Булгария и на Велики Преслав тържествено подписват контракт за побратимяване. В днешна Италия към 100 са обитаемоте места и географски местности, в корена на чието име е България – Булгарино, Болгери, Болгаре, Булгариграсо, Булгариа ди Чезина и още доста сходни. Има непокътнати десетки имена на семейства като Булгароти, Булгаручи, Булгарели и Булгари, като последното е точно на компанията, основала една от най-престижни международни марки бижутерия и парфюми.
За трети следващ път в Челле ди Булгерия под националните трибагреници на Италия и България се организира общобългарски събор, за който от нашата страна пристигнаха представители на клуб по прабългарски бойни изкуства, реализатори на национални песни, художници, поети, публицисти и доброволци към фондация „ Въздигане “. Гостите донесоха като подарък огромни платна на български художници с прабългарски сюжети, като една от картините кметът на Челле ди Булгерия - господин Джино Марота, избра особено за своя кабинет. Както е достигнало до нас от историята, макар бащината повеля, съхранена в притчата за Кубратовия вързоп пръчки, петимата синове на хан Кубрат се разделят и поемат в разнообразни направления, като единствено най-големият – Бат Баян, остава с народа си по бащините места, познати ни като Волжска България. Алцек доближава с войската си до северна Италия и последователно се придвижва на юг, като с цел да получи позволението на краля на лангобардите Гримуалд поема уговорката да отбранява земите му от вражеските нападения. Постепенно потомците на Алцек се асимилират от локалното население и през днешния ден в езика им не са останали никакви български думи, само че то и в актуалния български съвсем нищо не е останало от езика на далечните ни предшественици. Факт е обаче, че България е единствената страна, която е съхранила от основаването си до през днешния ден своето име през всички исторически и географски превратности и че Кубратовите потомци знаят българския си корен, където и да ги е поселила ориста, съобщи Дарик.
Името Челле ди Булгерия значи „ български килии “ и е останало от времето, когато в пазвите на наричащата се и до през днешния ден планина Булгерия е имало манастир с български монаси. От градчето до морето е един хвърлей място – на юг са морските пътища към света, на север е Рим, към който водят всички пътища и в това извънредно картинно кътче на Италия хората си пазят името, донесено преди епохи от народа на кан Алцек. Да, те са италианци, само че са от Булгерия! И в кръвта им са съхранени и геномите на далечните им прабългарски предшественици. А гостите от България претърпяха вълнението да видят с очите си името на своята татковина в името на едно далечно италианско градче, в чийто герб е вписана прабългарска стрела. Неведоми са пътищата, нека да ги извървяват нови и нови генерации Кубратови потомци и да ги трансформират в културни мостове през пространството и времето, разяснява Виолета Атанасова – ръководител на кюстендилската фондация „ Модус Вивенди БГ “, която също имаше свои представители в неповторимото събитие.
Преди две години по самодейност на локалните хора и българската фондация „ Въздигане “ в центъра на градчето бе повдигнат монумент на кан Алцек, дело на българските скулптори Дишко Дишев и доцент Николай Нинов. На церемонията по откриването на паметника учебният хор от градчето извършва химна на Република България и италианския химн, свири градският духов оркестър, а кметовете на Челле ди Булгария и на Велики Преслав тържествено подписват контракт за побратимяване. В днешна Италия към 100 са обитаемоте места и географски местности, в корена на чието име е България – Булгарино, Болгери, Болгаре, Булгариграсо, Булгариа ди Чезина и още доста сходни. Има непокътнати десетки имена на семейства като Булгароти, Булгаручи, Булгарели и Булгари, като последното е точно на компанията, основала една от най-престижни международни марки бижутерия и парфюми.
За трети следващ път в Челле ди Булгерия под националните трибагреници на Италия и България се организира общобългарски събор, за който от нашата страна пристигнаха представители на клуб по прабългарски бойни изкуства, реализатори на национални песни, художници, поети, публицисти и доброволци към фондация „ Въздигане “. Гостите донесоха като подарък огромни платна на български художници с прабългарски сюжети, като една от картините кметът на Челле ди Булгерия - господин Джино Марота, избра особено за своя кабинет. Както е достигнало до нас от историята, макар бащината повеля, съхранена в притчата за Кубратовия вързоп пръчки, петимата синове на хан Кубрат се разделят и поемат в разнообразни направления, като единствено най-големият – Бат Баян, остава с народа си по бащините места, познати ни като Волжска България. Алцек доближава с войската си до северна Италия и последователно се придвижва на юг, като с цел да получи позволението на краля на лангобардите Гримуалд поема уговорката да отбранява земите му от вражеските нападения. Постепенно потомците на Алцек се асимилират от локалното население и през днешния ден в езика им не са останали никакви български думи, само че то и в актуалния български съвсем нищо не е останало от езика на далечните ни предшественици. Факт е обаче, че България е единствената страна, която е съхранила от основаването си до през днешния ден своето име през всички исторически и географски превратности и че Кубратовите потомци знаят българския си корен, където и да ги е поселила ориста, съобщи Дарик.
Името Челле ди Булгерия значи „ български килии “ и е останало от времето, когато в пазвите на наричащата се и до през днешния ден планина Булгерия е имало манастир с български монаси. От градчето до морето е един хвърлей място – на юг са морските пътища към света, на север е Рим, към който водят всички пътища и в това извънредно картинно кътче на Италия хората си пазят името, донесено преди епохи от народа на кан Алцек. Да, те са италианци, само че са от Булгерия! И в кръвта им са съхранени и геномите на далечните им прабългарски предшественици. А гостите от България претърпяха вълнението да видят с очите си името на своята татковина в името на едно далечно италианско градче, в чийто герб е вписана прабългарска стрела. Неведоми са пътищата, нека да ги извървяват нови и нови генерации Кубратови потомци и да ги трансформират в културни мостове през пространството и времето, разяснява Виолета Атанасова – ръководител на кюстендилската фондация „ Модус Вивенди БГ “, която също имаше свои представители в неповторимото събитие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ