Сензационна археологическа находка в Пловдив!
Уникална паница от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в частен терен до църквата „ Света Марина “. Елена Божинова и доцент Камен Станев към този момент близо две седмици правят избавителни разкопки в обекта поради желанието на притежателите да строят.
Чинията от края на 12-и - началото на 13-и век с човешко изображение е извънредно рядка находка, тъй като е създадена в Северна Африка за разлика от всеобщо употребените керамични съдове в този интервал. Тя е открита в средновековния слой, който археолозите сега изследват. Шест пласта улични настилки от междинните епохи се открояват в обекта.
Фотография: Доц. Камен Станев
Лустрована керамика, импорт от Египет, от края на 12-и и началото на 13-и в., открита при разкопките
Планировката на града не се трансформира изключително доста сред Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, даже и в някакъв интервал да не са употребени като такива, остават като свободни простраства. Естествено – по-късно, когато отново се застроява градът, още веднъж се употребяват като улици. Затова през Средновековието доста постоянно върху античните улици откриваме средновековни.
Те са друго направени – в случай че античните са от огромни каменни плочи изпод с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните здания. Колкото по-цветущ е интервалът, толкоз по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни епохи са били, толкоз по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда тиня. От това излиза наяве, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, споделя Елена Божинова.
На равнището на средновековния град тя и сътрудниците й са разкрили дребни фрагменти от зидовете на средновековните къщи от интервала от 11 до началото на 13 век. Сградите са издигнати от камъни на калова заварка. Използвани са тухли за подравняване. На места са непокътнати и елементи от античните зидове, които средновековните строители са употребявали наново. Други пък са събаряли, с цел да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от първокласна постройка от втората половина на 12 век.
Става дума за мазе, в което намерихме огромно количество огромни части фрески, изрисувани с алено, със зелено, със синьо. Върху детайлите, които още не са съединени, има флорални претекстове, както и подиуми. Надяваме се да намерим още части от стенописите, които са били положени върху дъски, с цел да проучим оптимално изображенията, описа Камен Станев. Той напомни, че сходна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.
Фотография: Доц. Камен Станев
Фрагментите от фрески от постройка - втората половина на 12-и - началото на 13-и в.
Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот - голям брой монети, коланни приложения, тежести. Открили са и фрагменти от доста присъщите за Средновековието стъклени гривни.
Те са доста добър датиращ материал, защото и нашите прародители са били подвластни на избрана мода, която както и през днешния ден се трансформира, акцентира пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя добави, че при разкопките са открити доста фрагменти от архитектурни елементи.
Тепърва следва екипът археолози да изследва обекта до безплоден слой, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е условието на закона при избавителни археологически изследвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив заради изключителното благосъстояние на история.
Пластовете в тази част на града са доста дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от актуалния терен, че и повече. И доста постоянно не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 % от случаите. Това се дължи на няколко аргументи, само че най-много на солидния и внушителен темперамент на структурите, които разкриваме, изключително от античността.
Например една римска улица с огромни каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е доста мъчно това да се случи. В дребните площи, където се позволява да се влезе на дълбочина, изследването в един миг става доста рисково за експертите и го прекратяваме, описа още Божинова.
Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе най-малко още на 2 до 3 метра дълбочина от настоящето равнище в идващите повече от 30 работни дни.
Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава отсам са още от изследванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е записано при избавителни археологически работи в строителен обект на ул. „ Архимандрит Дамаскин “, приключи Елена Божинова.
Чинията от края на 12-и - началото на 13-и век с човешко изображение е извънредно рядка находка, тъй като е създадена в Северна Африка за разлика от всеобщо употребените керамични съдове в този интервал. Тя е открита в средновековния слой, който археолозите сега изследват. Шест пласта улични настилки от междинните епохи се открояват в обекта.
Фотография: Доц. Камен Станев
Лустрована керамика, импорт от Египет, от края на 12-и и началото на 13-и в., открита при разкопките
Планировката на града не се трансформира изключително доста сред Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, даже и в някакъв интервал да не са употребени като такива, остават като свободни простраства. Естествено – по-късно, когато отново се застроява градът, още веднъж се употребяват като улици. Затова през Средновековието доста постоянно върху античните улици откриваме средновековни.
Те са друго направени – в случай че античните са от огромни каменни плочи изпод с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните здания. Колкото по-цветущ е интервалът, толкоз по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни епохи са били, толкоз по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда тиня. От това излиза наяве, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, споделя Елена Божинова.
На равнището на средновековния град тя и сътрудниците й са разкрили дребни фрагменти от зидовете на средновековните къщи от интервала от 11 до началото на 13 век. Сградите са издигнати от камъни на калова заварка. Използвани са тухли за подравняване. На места са непокътнати и елементи от античните зидове, които средновековните строители са употребявали наново. Други пък са събаряли, с цел да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от първокласна постройка от втората половина на 12 век.
Става дума за мазе, в което намерихме огромно количество огромни части фрески, изрисувани с алено, със зелено, със синьо. Върху детайлите, които още не са съединени, има флорални претекстове, както и подиуми. Надяваме се да намерим още части от стенописите, които са били положени върху дъски, с цел да проучим оптимално изображенията, описа Камен Станев. Той напомни, че сходна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.
Фотография: Доц. Камен Станев
Фрагментите от фрески от постройка - втората половина на 12-и - началото на 13-и в.
Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот - голям брой монети, коланни приложения, тежести. Открили са и фрагменти от доста присъщите за Средновековието стъклени гривни.
Те са доста добър датиращ материал, защото и нашите прародители са били подвластни на избрана мода, която както и през днешния ден се трансформира, акцентира пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя добави, че при разкопките са открити доста фрагменти от архитектурни елементи.
Тепърва следва екипът археолози да изследва обекта до безплоден слой, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е условието на закона при избавителни археологически изследвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив заради изключителното благосъстояние на история.
Пластовете в тази част на града са доста дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от актуалния терен, че и повече. И доста постоянно не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 % от случаите. Това се дължи на няколко аргументи, само че най-много на солидния и внушителен темперамент на структурите, които разкриваме, изключително от античността.
Например една римска улица с огромни каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е доста мъчно това да се случи. В дребните площи, където се позволява да се влезе на дълбочина, изследването в един миг става доста рисково за експертите и го прекратяваме, описа още Божинова.
Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе най-малко още на 2 до 3 метра дълбочина от настоящето равнище в идващите повече от 30 работни дни.
Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава отсам са още от изследванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е записано при избавителни археологически работи в строителен обект на ул. „ Архимандрит Дамаскин “, приключи Елена Божинова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ