Изостря ли се ситуацията на Балканите?
Унгарският министър председател Виктор Орбан сподели при визитата на турския президент Ердоган в Будапеща, че "външната политика на Унгария би трябвало да се преценява с три столици - Анкара, Москва и Берлин ". Това би трябвало да се разчита освен като сигнал. Това е тенденция и предизвестие. Особено, в случай че се прибавят и думи на външния министър на Сърбия Дачич, който на конференция в Тимишоара, Румъния, за сигурността на Балканите акцентира, че "ЕС се държи като мъдрец от Тибет, без да предлага нито едно решение ". Словата на Дачич са разбираеми, тъй като не са загадка двойните стандарти на Брюксел по редица въпроси. В случая става въпрос на първо място за обстановката в нашия район. Става дума за стабилността и спокойствието към нас, за което се надявахме, че ще се случи след оповестяване на интеграцията на Балканите като стратегически приоритет на Европейски Съюз. Но протичащото се в последно време в Босна и Херцеговина (БиХ), Македония или напрежението сред Прищина и Белград по отношение на концепциите за нормализиране на ситуацията посредством замяна на територии или корекции на граници
не дават съображение за осъществяване на оптимистичните сюжети за района.
Геополитическите игри и стремежите на "великите " да не позволяват въздействие на Русия, Китай или Турция, а те пък от своя страна да молят за невмешателство във вътрешните каузи на балканските страни от Вашингтон и Брюксел, усложняват ситуацията до равнище паника за сигурността на този балкански полуостров.
За нас Македония (по обясними причини) е мъчителен въпрос и, както е известно, "каквото и да кажем по македонския въпрос, все ще сбъркаме ". Колкото и да се нищят резултатите от оня референдум от 30 септември с консултативния му темперамент, ясно е като бял ден - единствено 36% от жителите в Повардарието отидоха до урните и въпреки, че 90% от тях споделиха "да " за участие в НАТО и Европейски Съюз посредством смяната на името на страната. На Зоран Заев в действителност ще му се наложи да прояви чудеса от смелост и политически хватки, с цел да осъществя участието в алианса. Защото това несъмнено бе задачата на мероприятието. В Скопие намерено се приказва, че става въпрос за пари и то доста, за обещания за високи постове, с цел да се обезпечи поддръжка на нужните 9 броя депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, което ще обезпечи болшинство от 2/3 и се гласоподават измененията в конституцията, в това число смяната на името на Северна Македония, което е изискване от Преспанското съглашение. Случаят с Таки Фити, президентът на Македонската академия на науките, който трансформирал "не "-то със "за " по отношение на смяна на името, откакто щерка му отпътувала на работа в Световната банка в Ню Йорк, се употребява от опозицията да разобличава какви способи употребяват ръководещите, с цел да получат поддръжка в Собранието за измененията в конституцията според Преспанския контракт. Във ВМРО-ДПМНЕ назовават тези "северомакедонци ", тези които са склонни да одобряват промяната на името против обезпечено участие в Европейски Съюз и НАТО. Защото ВМРО-ДПМНЕ изрично отхвърля съглашението с Гърция и е против конституционните промени. В лицето на водача си Християн Мицковски партията завява, че "зачита волята на болшинството жители на Македония, изразена на референдума, който изрично отхвърля контракта ". Думи като "ВМРО-ДПМНЕ е партия на народа, остава с хората и почита волята им " се харесват на не малко македонци, тъй като звучат прочувствено и са близки до душевните настройки на хората. Още повече, че на този стадий партията не отстъпва даже под напън от страна на ЕНП, където е нейното европейско семейство. Типично за македонския темперамент, който цени личните си хрумвания, мнения и ги отстоява даже пред опасност за изключване или "влияние на събития вътре в партията ". Политическата рецесия в Скопие е налице, а дали ще стане институционална, е въпрос на време.
Точно в този миг бе доказана присъдата от две години затвор на някогашния министър председател Никола Груевски за покупка на брониран "Мерцедес " с държавни пари и персонално употребен. Във фейсбук той написа "готов съм да вляза зад решетките, само че предлагам на своите съпартийци никога да не се пазарят с управляващите и да желаят понижение или анулиране на присъдата ми против отстъпки в Собранието при гласоподаване на контракта с Гърция ". Защо им би трябвало да го трансформират в страдалец тъкмо в наелектризирана конюнктура, а той да потвърждава, че схваща народа и до последно му остава правилен? Това са ходове, които са най-малкото нож с две остриета.
Всъщност Зоран Заев, министър председател и водач на СДСМ, не губи оптимизма си и показва увереност, че "чрез спор в Народното събрание ще завоюва прогресивния детайл ". Твърди, че "аз персонално приказвах с доста депутати и видях, че има една добра прогресивна маса от депутати, която е сериозен претекст и причина да отворим процедурите в Собранието ". Следва "каквото сабя покаже ", както се споделя. Заев твърди, че "квалифицирано болшинство ще се образува по натурален път " и отхвърля спекулации, че става въпрос за предложение на пари. Депутатите били виновни и имали решителност за бъдещето на Македония. Правителството направило нужното за участие в НАТО и Европейски Съюз, в този момент било ред на Народното събрание.
Да, Собранието е на дневен ред, само че в случай че не се получи, изключителните избори чукат на вратата. Заев първо ги позволи като опция за излаз от обстановката след референдума, а след това ги отхвърли, тъй като "Македония няма потребност от нови избори ". Не за първи път трансформира мнение, само че дали претекстът, че "на Македония не й би трябвало да прахосва нови 2-3 месеца, тъй като ще се получи същото при нови избори "
не демонстрира доза неустановеност
за резултатите при нов избор на жителите? На Вардара всичко е допустимо, страстите са водещи, а Заев не съумява "да свири на тънката струна ". Но поддръжката за него от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати продължава и това дава кураж за намиране на излаз от "безизходицата с Преспанския контракт ". Независимо от изказвания на Петър Богойески, член на ВМРО-ДПМНЕ, че "политиците от държавното управление са влезнали доста наивно и импровизирано в процеса на договарянията с Гърция, водени единствено от македонски дебелоглав ".
Какво да кажем ние, когато от ден на ден стават мненията в София, че Атина е съумяла да отбрани националните си ползи с Преспанския контракт, оповестен към този момент публично в Скопие, а ние се кахърим с изяви на македонския министър председател след нашия Договор за добросъседство, които ни връщат години обратно с антибългарските си звучения? Може би е подходящо да си напомним остарялото "докато ние спорим за Македония, тя се трансформира в албанска "? Именно на така наречен албански фактор и в Македония се разчита, с цел да се обезпечи посредством гласоподаване и участието в НАТО. То пък се приема като гаранция, че страната няма да се федерализира или разпадне при дадени условия. За такива се приказва да вземем за пример в БиХ, където неотдавна имаше избори.
На Запад зачестяват изявления, че след края на войната от 90-те години Босна си остава
"една провалена страна ".
Не са загадка информации, че страната е раздирана от беднотия, корупция, всеобща миграция и ислямизиране до радикализация на част от популацията й. Страната се ръководи комплицирано посредством тричленно групово председателство и се състои от 2 зони - Република Сръбска (РС) и федерация на хървати и бошняци (мюсюлмани). Дейтънската страна бе завършена по етнически принцип и на изборите трябваше да избере 4 президенти, 2-ма зам.-председатели, 5 парламентарни кабинета, 10 кантона - и всичко това при съществуване на 180 министри и непрекъснати закани за обособяване на самостоятелната област районен съд. Както и при настоявания на хърватите да се обособят като лична трета единица в БиХ. Бошняците (мюсюлмани) са към 50%, сърбите - към 30%, а хърватите надлежно - 20%. Администрацията е 212 000 души и коства 1/3 от приходите на страната по данни на Дойче веле. В "тричленката " са определени бошнякът Сефик Джеферович (Партия на демократическото деяние, предан последовател на Бакир Изетбегович), хърватинът Желко Комсич ( "Демократичен конгрес ") и сърбинът Мирослав Додик, президент на районен съд. Най-известен е Додик и то с изявите му като пореден покровител на Москва и разчиташ на съветски вложения за развиване на самостоятелната сръбска част от БиХ. Той е и най-критикуваният на Запад политик в БиХ. Първата изява на Додик след избирането му и след срещата му с Путин в Сочи бе да "се опита да убеди другите членове на председателството да се отстрани длъжността на Върховния представител за БиХ, което "ще обезпечи суверенитет на страната и тя ще има потенциал на интернационалната сцена ". "Чужденците би трябвало да си отидат от страната ", споделя Додик, включвайки и тези от Конституционния съд. Едното му око постоянно е ориентирано към Белград и опасността, че ще отдели "своята " област, виси като дамоклев меч над БиХ. По-малко знае се, че БиХ не е признала Косово и всеки сигнал, че има планове за смяна на тази позиция среща безапелационна опозиция от страна на Додик. Както и на Белград, естествено. При смяна на границите на Балканите, каквито клюки в последно време се носят над района, районен съд няма да се поколебае в каква посока да се насочи. Хърватите също си имат посока. Сараево към този момент е бил сцена на атентат, довел до Първата международна война. Нестабилната конюнктура в БиХ, гарнирана от етнически и религиозни противоборства, основава обстановка на неустановеност и за Балканите като цяло. Допълнено със обстановката сред Белград и Прищина, това нагнетява освен напрежение. Това всява боязън измежду хората и то заради обстоятелството, че си знаят историята.
Косово е следващата "ябълка на раздора "
във и отвън Балканите. Членки на Европейски Съюз като Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания не са признали без значение Косово. Натискът над Белград да възстановява връзките си с Прищина против участие в Европейски Съюз е толкоз изразителен, та нарастват мненията, че Сърбия в последна сметка ще отстъпи и ще признае без значение Косово. Пазарлъкът е в ход, само че ориста на политик в Сърбия, който ще се осмели да признае Косово като независима страна, е ясна - той рискува освен политическа кариера. Сигурно по тази причина се разиграва картата с замяна на територии или смяна на границите. Компромис, който се смята за допустим, с цел да се преглътне горчивият хап. Което от своя страна изправи на нокти политиците в Прищина. Наяве излязоха несъгласията сред президента Хашим Тачи и премиера Рамуш Харадинай, който намерено се съпротивлява против смяна на границите. В Прищина се носят клюки, че Тачи разчита на Вашингтон, а Харадинай на Анкара, само че за Вучич нещата се размиват.
А провокациите сред Сърбия и Косово не стопират. Ту Вучич посещава езерото Газивода в Косово, където сърбите са болшинство, ту Тачи се "разхожда " със спецчасти там, а то в действителност е част от сръбската водоснабдителна система. Конфликтните обстановки не стопират, а въвеждането на сръбската войска в бойна подготвеност единствено удостоверява, че се търсят в допълнение съзнателни спорове. Не липсват митинги на локални поданици в сръбските региони в Косово или хилядни манифестации на съперници на концепциите на Тачи в Прищина. Подкрепяни от опозиционни партии и премиера Харадинай. Вучич търси поддръжка от Путин и "съвет " по какъв начин да реагира в такава обстановка, като персонално посети на 2 октомври съветския президент, а Тачи разгласи, че "президентът Макрон поддържа съглашение сред Белград и Прищина, посредством което Прешево, Медведжа и Буяновац ще преминат в рамките на Косово ". Като неоспорим почитател на политики на Тито, сръбският президент се пробва да ползва
"и вълкът утолен, и агнето цяло ",
само че Москва не крие, че си дава сметка по какъв начин в Белград напират за участие в Европейски Съюз, вършат взаимни учения освен с присъединяване на съветски военни елементи, само че и с НАТО, търсят поддръжка и в Берлин, като откриват освен магазини от вериги като "Лидъл ", лавират сред геополитическите играчи и одобряват с ненаситност китайски вложения за милиарди в страната си. Което не пречи да се обещае "всестранна помощ на Сърбия, в това число и по въпроса за застраховане на нейната сигурност ". Друг въпрос е дали в действителност Русия отделя особено внимание на Балканите заради несъгласията й със Запада и дали не цели похищение на внимание от Украйна, където проблемите й са съществени. По-скоро някои на Балканите се пробват да употребяват несъгласията сред Русия и Запада, с цел да запазят или позиции на ръководещи, или да осъществят "великодържавни хрумвания ". Освен да се наблюдават деликатно събитията в района, дали да не се прегледа "под лупа " сигналът на Орбан за посоките на външната политика на Унгария? Струва си умуването.
.jpg )
Снимка БГНЕС
Това са последователи на косовския министър председател Рамуш Харадинай, които показват в Прищина против концепцията на президента Хашим Тачи за замяна на територии като метод за разрешаване на разногласието със Сърбия. Напоследък обкръжението на Харадинай се пробва да блокира институционалната роля на Тачи в договарянията със Сърбия и тази роля да бъде поета от Народното събрание
не дават съображение за осъществяване на оптимистичните сюжети за района.
Геополитическите игри и стремежите на "великите " да не позволяват въздействие на Русия, Китай или Турция, а те пък от своя страна да молят за невмешателство във вътрешните каузи на балканските страни от Вашингтон и Брюксел, усложняват ситуацията до равнище паника за сигурността на този балкански полуостров.
За нас Македония (по обясними причини) е мъчителен въпрос и, както е известно, "каквото и да кажем по македонския въпрос, все ще сбъркаме ". Колкото и да се нищят резултатите от оня референдум от 30 септември с консултативния му темперамент, ясно е като бял ден - единствено 36% от жителите в Повардарието отидоха до урните и въпреки, че 90% от тях споделиха "да " за участие в НАТО и Европейски Съюз посредством смяната на името на страната. На Зоран Заев в действителност ще му се наложи да прояви чудеса от смелост и политически хватки, с цел да осъществя участието в алианса. Защото това несъмнено бе задачата на мероприятието. В Скопие намерено се приказва, че става въпрос за пари и то доста, за обещания за високи постове, с цел да се обезпечи поддръжка на нужните 9 броя депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, което ще обезпечи болшинство от 2/3 и се гласоподават измененията в конституцията, в това число смяната на името на Северна Македония, което е изискване от Преспанското съглашение. Случаят с Таки Фити, президентът на Македонската академия на науките, който трансформирал "не "-то със "за " по отношение на смяна на името, откакто щерка му отпътувала на работа в Световната банка в Ню Йорк, се употребява от опозицията да разобличава какви способи употребяват ръководещите, с цел да получат поддръжка в Собранието за измененията в конституцията според Преспанския контракт. Във ВМРО-ДПМНЕ назовават тези "северомакедонци ", тези които са склонни да одобряват промяната на името против обезпечено участие в Европейски Съюз и НАТО. Защото ВМРО-ДПМНЕ изрично отхвърля съглашението с Гърция и е против конституционните промени. В лицето на водача си Християн Мицковски партията завява, че "зачита волята на болшинството жители на Македония, изразена на референдума, който изрично отхвърля контракта ". Думи като "ВМРО-ДПМНЕ е партия на народа, остава с хората и почита волята им " се харесват на не малко македонци, тъй като звучат прочувствено и са близки до душевните настройки на хората. Още повече, че на този стадий партията не отстъпва даже под напън от страна на ЕНП, където е нейното европейско семейство. Типично за македонския темперамент, който цени личните си хрумвания, мнения и ги отстоява даже пред опасност за изключване или "влияние на събития вътре в партията ". Политическата рецесия в Скопие е налице, а дали ще стане институционална, е въпрос на време.
Точно в този миг бе доказана присъдата от две години затвор на някогашния министър председател Никола Груевски за покупка на брониран "Мерцедес " с държавни пари и персонално употребен. Във фейсбук той написа "готов съм да вляза зад решетките, само че предлагам на своите съпартийци никога да не се пазарят с управляващите и да желаят понижение или анулиране на присъдата ми против отстъпки в Собранието при гласоподаване на контракта с Гърция ". Защо им би трябвало да го трансформират в страдалец тъкмо в наелектризирана конюнктура, а той да потвърждава, че схваща народа и до последно му остава правилен? Това са ходове, които са най-малкото нож с две остриета.
Всъщност Зоран Заев, министър председател и водач на СДСМ, не губи оптимизма си и показва увереност, че "чрез спор в Народното събрание ще завоюва прогресивния детайл ". Твърди, че "аз персонално приказвах с доста депутати и видях, че има една добра прогресивна маса от депутати, която е сериозен претекст и причина да отворим процедурите в Собранието ". Следва "каквото сабя покаже ", както се споделя. Заев твърди, че "квалифицирано болшинство ще се образува по натурален път " и отхвърля спекулации, че става въпрос за предложение на пари. Депутатите били виновни и имали решителност за бъдещето на Македония. Правителството направило нужното за участие в НАТО и Европейски Съюз, в този момент било ред на Народното събрание.
Да, Собранието е на дневен ред, само че в случай че не се получи, изключителните избори чукат на вратата. Заев първо ги позволи като опция за излаз от обстановката след референдума, а след това ги отхвърли, тъй като "Македония няма потребност от нови избори ". Не за първи път трансформира мнение, само че дали претекстът, че "на Македония не й би трябвало да прахосва нови 2-3 месеца, тъй като ще се получи същото при нови избори "
не демонстрира доза неустановеност
за резултатите при нов избор на жителите? На Вардара всичко е допустимо, страстите са водещи, а Заев не съумява "да свири на тънката струна ". Но поддръжката за него от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати продължава и това дава кураж за намиране на излаз от "безизходицата с Преспанския контракт ". Независимо от изказвания на Петър Богойески, член на ВМРО-ДПМНЕ, че "политиците от държавното управление са влезнали доста наивно и импровизирано в процеса на договарянията с Гърция, водени единствено от македонски дебелоглав ".
Какво да кажем ние, когато от ден на ден стават мненията в София, че Атина е съумяла да отбрани националните си ползи с Преспанския контракт, оповестен към този момент публично в Скопие, а ние се кахърим с изяви на македонския министър председател след нашия Договор за добросъседство, които ни връщат години обратно с антибългарските си звучения? Може би е подходящо да си напомним остарялото "докато ние спорим за Македония, тя се трансформира в албанска "? Именно на така наречен албански фактор и в Македония се разчита, с цел да се обезпечи посредством гласоподаване и участието в НАТО. То пък се приема като гаранция, че страната няма да се федерализира или разпадне при дадени условия. За такива се приказва да вземем за пример в БиХ, където неотдавна имаше избори.
На Запад зачестяват изявления, че след края на войната от 90-те години Босна си остава
"една провалена страна ".
Не са загадка информации, че страната е раздирана от беднотия, корупция, всеобща миграция и ислямизиране до радикализация на част от популацията й. Страната се ръководи комплицирано посредством тричленно групово председателство и се състои от 2 зони - Република Сръбска (РС) и федерация на хървати и бошняци (мюсюлмани). Дейтънската страна бе завършена по етнически принцип и на изборите трябваше да избере 4 президенти, 2-ма зам.-председатели, 5 парламентарни кабинета, 10 кантона - и всичко това при съществуване на 180 министри и непрекъснати закани за обособяване на самостоятелната област районен съд. Както и при настоявания на хърватите да се обособят като лична трета единица в БиХ. Бошняците (мюсюлмани) са към 50%, сърбите - към 30%, а хърватите надлежно - 20%. Администрацията е 212 000 души и коства 1/3 от приходите на страната по данни на Дойче веле. В "тричленката " са определени бошнякът Сефик Джеферович (Партия на демократическото деяние, предан последовател на Бакир Изетбегович), хърватинът Желко Комсич ( "Демократичен конгрес ") и сърбинът Мирослав Додик, президент на районен съд. Най-известен е Додик и то с изявите му като пореден покровител на Москва и разчиташ на съветски вложения за развиване на самостоятелната сръбска част от БиХ. Той е и най-критикуваният на Запад политик в БиХ. Първата изява на Додик след избирането му и след срещата му с Путин в Сочи бе да "се опита да убеди другите членове на председателството да се отстрани длъжността на Върховния представител за БиХ, което "ще обезпечи суверенитет на страната и тя ще има потенциал на интернационалната сцена ". "Чужденците би трябвало да си отидат от страната ", споделя Додик, включвайки и тези от Конституционния съд. Едното му око постоянно е ориентирано към Белград и опасността, че ще отдели "своята " област, виси като дамоклев меч над БиХ. По-малко знае се, че БиХ не е признала Косово и всеки сигнал, че има планове за смяна на тази позиция среща безапелационна опозиция от страна на Додик. Както и на Белград, естествено. При смяна на границите на Балканите, каквито клюки в последно време се носят над района, районен съд няма да се поколебае в каква посока да се насочи. Хърватите също си имат посока. Сараево към този момент е бил сцена на атентат, довел до Първата международна война. Нестабилната конюнктура в БиХ, гарнирана от етнически и религиозни противоборства, основава обстановка на неустановеност и за Балканите като цяло. Допълнено със обстановката сред Белград и Прищина, това нагнетява освен напрежение. Това всява боязън измежду хората и то заради обстоятелството, че си знаят историята.
Косово е следващата "ябълка на раздора "
във и отвън Балканите. Членки на Европейски Съюз като Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания не са признали без значение Косово. Натискът над Белград да възстановява връзките си с Прищина против участие в Европейски Съюз е толкоз изразителен, та нарастват мненията, че Сърбия в последна сметка ще отстъпи и ще признае без значение Косово. Пазарлъкът е в ход, само че ориста на политик в Сърбия, който ще се осмели да признае Косово като независима страна, е ясна - той рискува освен политическа кариера. Сигурно по тази причина се разиграва картата с замяна на територии или смяна на границите. Компромис, който се смята за допустим, с цел да се преглътне горчивият хап. Което от своя страна изправи на нокти политиците в Прищина. Наяве излязоха несъгласията сред президента Хашим Тачи и премиера Рамуш Харадинай, който намерено се съпротивлява против смяна на границите. В Прищина се носят клюки, че Тачи разчита на Вашингтон, а Харадинай на Анкара, само че за Вучич нещата се размиват.
А провокациите сред Сърбия и Косово не стопират. Ту Вучич посещава езерото Газивода в Косово, където сърбите са болшинство, ту Тачи се "разхожда " със спецчасти там, а то в действителност е част от сръбската водоснабдителна система. Конфликтните обстановки не стопират, а въвеждането на сръбската войска в бойна подготвеност единствено удостоверява, че се търсят в допълнение съзнателни спорове. Не липсват митинги на локални поданици в сръбските региони в Косово или хилядни манифестации на съперници на концепциите на Тачи в Прищина. Подкрепяни от опозиционни партии и премиера Харадинай. Вучич търси поддръжка от Путин и "съвет " по какъв начин да реагира в такава обстановка, като персонално посети на 2 октомври съветския президент, а Тачи разгласи, че "президентът Макрон поддържа съглашение сред Белград и Прищина, посредством което Прешево, Медведжа и Буяновац ще преминат в рамките на Косово ". Като неоспорим почитател на политики на Тито, сръбският президент се пробва да ползва
"и вълкът утолен, и агнето цяло ",
само че Москва не крие, че си дава сметка по какъв начин в Белград напират за участие в Европейски Съюз, вършат взаимни учения освен с присъединяване на съветски военни елементи, само че и с НАТО, търсят поддръжка и в Берлин, като откриват освен магазини от вериги като "Лидъл ", лавират сред геополитическите играчи и одобряват с ненаситност китайски вложения за милиарди в страната си. Което не пречи да се обещае "всестранна помощ на Сърбия, в това число и по въпроса за застраховане на нейната сигурност ". Друг въпрос е дали в действителност Русия отделя особено внимание на Балканите заради несъгласията й със Запада и дали не цели похищение на внимание от Украйна, където проблемите й са съществени. По-скоро някои на Балканите се пробват да употребяват несъгласията сред Русия и Запада, с цел да запазят или позиции на ръководещи, или да осъществят "великодържавни хрумвания ". Освен да се наблюдават деликатно събитията в района, дали да не се прегледа "под лупа " сигналът на Орбан за посоките на външната политика на Унгария? Струва си умуването.
Снимка БГНЕС
Това са последователи на косовския министър председател Рамуш Харадинай, които показват в Прищина против концепцията на президента Хашим Тачи за замяна на територии като метод за разрешаване на разногласието със Сърбия. Напоследък обкръжението на Харадинай се пробва да блокира институционалната роля на Тачи в договарянията със Сърбия и тази роля да бъде поета от Народното събрание
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ