Христо Иванов с ултиматум: Ако Сарафов не бъде отстранен, ДБ напуска коалицията
Ултиматум против избора на Борислав Сарафов за краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор сложил съпредседателят на Демократична България Христо Иванов, научи “Труд news ” от източници в юридическите среди. Депутати потвърдиха, че Иванов заплашил, че ще напусне обединението, в случай че Сарафов не бъде отхвърлен от поста.
Нещо повече - Епицентър. бг научи, че в случай че Сарафов не бъде отхвърлен, десницата готви митинги по сходство на тези през 2013 година, които смъкнаха държавното управление на Орешарски.
" Ако не се реши бързо въпросът с Висшия правосъден съвет и напрежението към избора на Борислав Сарафов за и.д. основен прокурор, той доста бързо може да прерасне в политическа рецесия, предвижда някогашният длъжностен министър на правосъдието Крум Зарков.
“Най-силното, което може да направи Сарафов за връщането на доверието в правосъдната власт е да откри метод да се отдръпне ". сподели в събота пред " Дарик радио " съпредседателят на “Демократична България ” Христо Иванов.
“Нямаше подозрение кой ще наследи Иван Гешев, само че имаше в метода, по който беше определен Борислав Сарафов - в границите на часове и без разискване, както и при неналичието на опция обществено да се отбрани аргументацията за този избор. От самото начало Сарафов потегля с ниска степен на доверие, и заради метода, по който беше сбъднат неговия избор ”, разяснява през вчерашния ден в ефира на БНР правосъдният министър Атанас Славов. Той разгласи, че ще внесе изключителна точка в дневния ред на пленума на Висш съдебен съвет в четвъртък за разискване на компетентността на органа по избора на Борислав Сарафов за и. ф. основен прокурор.
Прибързаният избор на Борислав Сарафов от Висшия правосъден съвет за изпълняващ длъжността основен прокурор е жертван на крах заради неналичието на публично доверие. Дори да има откровено предпочитание да бъде част от смяната в правосъдната система, както постоянно се случва в моменти на преход, той носи споделена отговорност с Иван Гешев и е скандално да го наследи, безапелационен е Христо Иванов.
Според депутата от ПП-ДБ другата алтернатива пред Сарафов - да се опре на подмолни фактори, които да му дават обещание поддръжка, с цел да извърши една или друга задача, води непосредствено към превръщането му в последващо издание на Гешев. “Само че вървежът по този път няма да отнеме 3 години, а ще бъде доста по-кратък, тъй като публичната непоносимост е голяма ", уверен е Христо Иванов.
Междувременно в профилите на разнообразни юристи в обществената мрежа се появиха изказвания, че сега имаме двама основни прокурори. Повод за сходна теза е това, че указът на президента Румен Радев за освобождение на Иван Гешев от поста основен прокурор към момента не е обнародван в Държавен вестник.
“Указът на президента не е нормативен акт. Той влиза в действие, сега, в който се подпише ”, разяснява пред “Труд news ” професорът по конституционно право Пламен Киров.
“Указите на президента в огромната си част създават дейности незабавно ”, изясни и доцентът по конституционно право Наталия Киселова. Тя се базира на решение №13 на Конституционен съд от 1996 година (виж втория текст).
Юристи разясниха, че за отстраняването на Борислав Сарафов има три разновидността.
Първият е органът, който го е избрал, той да го освободи.
Другият вид е да бъде оспорено решението на прокурорската гилдия пред Върховния административен съд и той да анулира решението с аргумента незапознат орган.
Третият вид е самият определен да се отдръпна.
Политици разясниха, че отдръпването на Сарафов напълно зависи от упоритостта на Христо Иванов и на Политическа партия, за които той се оказа нежелана фигура даже за изпълняващ функционалностите длъжността основен прокурор.
Едно към едно
Какво споделя решение 13 на Конституционен съд от 1996 година
1. Изброените в чл.102, ал.3 от Конституцията укази на президента са израз на неговите дискреционни пълномощия, заради което те не се нуждаят от приподписване. Изброяването им не е изчерпателно.
Указът на президента за назначение на ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор по предложение на Висшия правосъден съвет на съображение чл.129, ал.2 от Конституцията не предстои на приподписване, доколкото е ориентиран не към сферата на изпълнителната власт, чиито дейности подлежат на парламентарен надзор, а към правосъдната власт. Този декрет влиза в действие от момента на подписването му от президента и предстои на надзор за конституционосъобразност пред Конституционния съд.
2. Приподписването на указа на президента от министър-председателя или от съответния министър на съображение чл.102, ал.2 от Конституцията е акт, с който държавното управление приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, в това число политическата отговорност, която би могла да бъде осъществена от Народното събрание по реда на парламентарния надзор според чл.1, ал.1 и чл.62 от Конституцията.
Мандатът на този Висш правосъден съвет изтече през октомври м.г., само че това не му попречи да освободи основния прокурор и да стартира процедура за избор на нов.
След освобождението на Иван Гешев Пленумът на Висшия правосъден съвет има период до петък да стартира порцедурата за избор на нов основен прокурор.
Решение за началото на процедурата най-вероятно ще бъде взето на постоянното съвещание в четвъртък. Тя трае няколко месеца, както стана при избора на самия Гешев от същия сътав на Висш съдебен съвет през 2019 година Тогава стартът бе даден на 15 юли, а гласуването за основен прокурор, въпреки и единствено с един претендент, се състоя на 14 ноември същата година. Това е по този начин, тъй като на 4 следващи съвещания на Пленума могат да се издигат кандидатури от 3-ма членове на Прокурорската гилдия или от министъра на парвосъдието. Когато претендентите бъдат утвърдени, те получават период от още минимум месец, с цел да разработят концепциите си. Тези концепции се разгласяват за разискване в уеб страницата на Висш съдебен съвет и също се дава период от месец, след който претендентите могат да си ги защитят на обществени чувания във Висш съдебен съвет.
През цялото време на тази процедура Конситутционният съд ще може да се произнесе всъщност дали е законен сегашният Висш съдебен съвет с изминал мандат през октомври м.г., а и Народното събрание ще може да избере свои представители в съвета. Току виж през есента процедурата ще би трябвало да стартира от начало.
