Дочо Николов: Да посадиш дърво е като да вдигнеш паметник
Улица " Кичево " си има собствен покровител, който неуморно се грижи за съкварталците си от " Южен ". 83-годишният Дочо Николов се е прочул с нещо не прекомерно особено за нашето време - с положителните си каузи. Роден е на 27 август 1935 година в Пловдив. Завършва първото в България заводско учебно заведение по консервно произвеждане. На 16 стартира да работи в завода за пектин в Перник. На 23 завежда отдела за леката индустрия в Окръжния национален съвет в Перник, а незабавно по-късно - през 1960 година, става шеф на Консервен комбинат с 600 души служащи. Изпратен е в Русия като технолог да образова съветски експерти в три завода в хранително-вкусовата индустрия. През цялото това време учи задочно хранително-вкусова индустрия в Киев.
Дочо Николов стартира работа в Първомай като технолог по хранителна индустрия, откакто се завръща от Русия. Три години е доставчик в детска градина " Валентина " в Пловдив. Пенсионира се като отговорник по битовите въпроси в Завода за железни структури.
Съпругата му Искра Николова, която е до него във всичките му положителни инициативи през шейсетте години брак, е родена в Дупница. След сватбата живеят в Перник, а от 1978 година - в Пловдив.
И тук, в града под тепетата, Николов се прочува с благородните си каузи. Засадил е 70 дървета от двете страни на 38-годишния блок, където живее още от построяването му. От тях 35 са плодни - цяла овощна градина. Понякога събира до половин звук вишни и килограми сини сливи, които раздава на съкварталците за компоти. По-големите дървета дават към 70 кг плод, а по-малките - по 30.
" За мен всяко засадено дърво е като да вдигнеш монумент приживе, а моите „ монументи “ се множат с всяка година ", майтапи се Дочо. И добавя: „ Достатъчно ми е да чуя, когато някой минава край блока и си откъсва вишни, да споделя: „ Да е жив и здрав, който е насадил тези дръвчета! “. Бих желал да съветвам всички да посадят по едно дърво. Човекът си отива, но дървото остава, то е живият монумент. Например тази липа е на повече от 35 години, висока е до петия етаж и след време ще стигне до осмия. Хората от блока си берат от нея липов цвят от терасите ".
Освен плодните дръвчета, мъжът е засадил 5 липи, 10 иглолистни дървета, смокиня с едри плодове. „ На мястото на всяко овощно дърво, което направи 35-40 години и почне да съхне, поставям 3-4 млади фиданки “, сподели новите дръвчета пловдивчанинът. Той сочи и два ореха, засадени от различен, с цел да потвърди, че всеки може да прави добрини, стига да желае.
Бай Дочо отглежда и краставица в саксия под прозореца си. Хвали се, че след двайсетина дни ще даде минимум 15-20 краставици. И прави проекти през идната година до овощната градина да направи и зеленчукова.
Николов си спомня, че преди 10 години оказал помощ на една съседка с пари, които му върнала до стотинка. Тя помолила брачната половинка му да стане поръчител за заем от банка, но след това трябвало да връща огромна сума с лихвите. Познатата на бай Дочо се видяла в знамение, а той не се поколебал - извадил парите и решил казуса. „ За какво ми са парите да стоят неизползвани, когато с тях мога да бъда в интерес на различен. Пък и съседката ми ги върна в точния момент. Ако всички по този начин си оказваме помощ, животът ни ще стане по-лесен “, разсъждава възрастният мъж.
Това е неговата идея - без да се колебаеш, направи положително. " После и едно „ благодаря “ може да не чуеш, дори някой ще те огледа и с неприятно око, само че народът го е споделил: Направи положително и го хвърли в морето ", разсъждава пловдивчанинът.
Десетина години той е гледал тежко болен у дома. „ Всеки ден му пазарих, защото беше трудноподвижен, та аз го извеждах. Гледах го, без да му взема и стотинка, до момента в който умря ", спомня си бай Дочо.
Последното му положително дело е откриването на частна квартална библиотека във входа на блока, където книгите се наемат без такси. От 120 тома 30 са непрекъснато в оборот. „ Хора, които до момента не са си говорили, се срещат тук и си споделят: „ Ти коя книга прочете "... Така се свързват между тях. Започнахме да се разделяме и да се ненавиждаме, а посредством книгите се сближаваме. Повечето хора от нашия блок, които си вземат книга да четат, я връщат и с нея подаряват на библиотеката още една - към този момент има събрани като дарове 20 книги “, радва се той.
И споделя, че за всяко положително дело е нужно време: желанието би трябвало „ да се роди “, след това да „ узрее “, а по-късно се осъществя елементарно, изключително в случай че го започнеш с задоволителна решителност. Така е станало и с кварталната библиотека - концепцията пристигнала преди три месеца, а самото дело станало факт преди няколко седмици.
Николов е уверен, че всеки може най-малко да опита да прави положителни каузи. И по този начин да си построи „ монумент приживе “.
Дочо Николов стартира работа в Първомай като технолог по хранителна индустрия, откакто се завръща от Русия. Три години е доставчик в детска градина " Валентина " в Пловдив. Пенсионира се като отговорник по битовите въпроси в Завода за железни структури.
Съпругата му Искра Николова, която е до него във всичките му положителни инициативи през шейсетте години брак, е родена в Дупница. След сватбата живеят в Перник, а от 1978 година - в Пловдив.
И тук, в града под тепетата, Николов се прочува с благородните си каузи. Засадил е 70 дървета от двете страни на 38-годишния блок, където живее още от построяването му. От тях 35 са плодни - цяла овощна градина. Понякога събира до половин звук вишни и килограми сини сливи, които раздава на съкварталците за компоти. По-големите дървета дават към 70 кг плод, а по-малките - по 30.
" За мен всяко засадено дърво е като да вдигнеш монумент приживе, а моите „ монументи “ се множат с всяка година ", майтапи се Дочо. И добавя: „ Достатъчно ми е да чуя, когато някой минава край блока и си откъсва вишни, да споделя: „ Да е жив и здрав, който е насадил тези дръвчета! “. Бих желал да съветвам всички да посадят по едно дърво. Човекът си отива, но дървото остава, то е живият монумент. Например тази липа е на повече от 35 години, висока е до петия етаж и след време ще стигне до осмия. Хората от блока си берат от нея липов цвят от терасите ".
Освен плодните дръвчета, мъжът е засадил 5 липи, 10 иглолистни дървета, смокиня с едри плодове. „ На мястото на всяко овощно дърво, което направи 35-40 години и почне да съхне, поставям 3-4 млади фиданки “, сподели новите дръвчета пловдивчанинът. Той сочи и два ореха, засадени от различен, с цел да потвърди, че всеки може да прави добрини, стига да желае.
Бай Дочо отглежда и краставица в саксия под прозореца си. Хвали се, че след двайсетина дни ще даде минимум 15-20 краставици. И прави проекти през идната година до овощната градина да направи и зеленчукова.
Николов си спомня, че преди 10 години оказал помощ на една съседка с пари, които му върнала до стотинка. Тя помолила брачната половинка му да стане поръчител за заем от банка, но след това трябвало да връща огромна сума с лихвите. Познатата на бай Дочо се видяла в знамение, а той не се поколебал - извадил парите и решил казуса. „ За какво ми са парите да стоят неизползвани, когато с тях мога да бъда в интерес на различен. Пък и съседката ми ги върна в точния момент. Ако всички по този начин си оказваме помощ, животът ни ще стане по-лесен “, разсъждава възрастният мъж.
Това е неговата идея - без да се колебаеш, направи положително. " После и едно „ благодаря “ може да не чуеш, дори някой ще те огледа и с неприятно око, само че народът го е споделил: Направи положително и го хвърли в морето ", разсъждава пловдивчанинът.
Десетина години той е гледал тежко болен у дома. „ Всеки ден му пазарих, защото беше трудноподвижен, та аз го извеждах. Гледах го, без да му взема и стотинка, до момента в който умря ", спомня си бай Дочо.
Последното му положително дело е откриването на частна квартална библиотека във входа на блока, където книгите се наемат без такси. От 120 тома 30 са непрекъснато в оборот. „ Хора, които до момента не са си говорили, се срещат тук и си споделят: „ Ти коя книга прочете "... Така се свързват между тях. Започнахме да се разделяме и да се ненавиждаме, а посредством книгите се сближаваме. Повечето хора от нашия блок, които си вземат книга да четат, я връщат и с нея подаряват на библиотеката още една - към този момент има събрани като дарове 20 книги “, радва се той.
И споделя, че за всяко положително дело е нужно време: желанието би трябвало „ да се роди “, след това да „ узрее “, а по-късно се осъществя елементарно, изключително в случай че го започнеш с задоволителна решителност. Така е станало и с кварталната библиотека - концепцията пристигнала преди три месеца, а самото дело станало факт преди няколко седмици.
Николов е уверен, че всеки може най-малко да опита да прави положителни каузи. И по този начин да си построи „ монумент приживе “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ