Слави Трифонов като Бойко Борисов – дано не, ама ...
Улисани в злободневното политическо всекидневие, мъчно подвигаме взор да се огледаме какъв брой е необятен светът и какъв брой можем да научим единствено в случай че се огледаме. Например – че всичко ново е добре забравено остаряло.
Какво ново от света? Унгарският министър председател по изключително остроумен метод съумя да си обезпечи надзор над страната. Как ли – направи по този начин, че всичко значимо в страната като развиване да минава през фондации, които работят в " публичен интерес ". Този " публичен интерес ", който по този начин комфортно се оказва в интерес единствено на някои.
В България още сме надалеч от такова нещо. Защото в Народното събрание ни има равнене на силите – никой нищо не може да направи без поддръжка от тези, които най-силно му се опълчват. Това е хубостта на демокрацията – да направиш по този начин, че всички да са задоволително удовлетворени, само че в никакъв случай да не са безусловно удовлетворени. Стигне ли се до максимализъм, значи някой Орбан е наред.
Как обаче се стига до състояние като описаното? Стъпка по стъпка. И първата е – надзор на информацията. За 10 години в Унгария Виктор Орбан съумя да откри надзор над медийната среда – като се изключи обществените мрежи. Това става по доста прочут и от българската реалност метод – посредством прекосяване на благосъстоятелност в ръцете на олигарси, подвластни от Орбан и посредством покоряване на медии по пътя на рекламата – страната открива подобен надзор върху източниците на реклама, че финансирането зависи от нея. Няма медия, която да устои на това – а и каквато и да е компания.
Тънката разлика сред България и Унгария е, че Бойко Борисов в действителност не е Орбан и откъм гърба, зад кулисите, има такива фигури, с които той би трябвало да се преценява – надлежно, няма по какъв начин да има подобен надзор. С излизането на политическата сцена на Слави Трифонов беше образно показано, че доста хора желаят смяна. Но остава въпросът – каква ще е тя? Защото в случай че ще вършим промени без да се аргументираме и то с логичен образци и с нужните данни и калкулации какво ще се случи, тогава не променяме нищо!
и то доста рисковия път, по който тръгваме с смяната на изборната система. Напълно уверен съм, че мажоритарна система с избор в два тура ще докара до такова болшинство в Народното събрание, каквото съумя да реализира Орбан в унгарския парламент. Но различен неприятен симптом е това, че Слави Трифонов избра пътя на Бойко Борисов що се отнася до медиите – платформа за говорене са единствено обществените мрежи. Там е хубаво, тъй като няма кой да ти зададе неуместен въпрос и да се види какво ще отговориш или дали ще отговориш. Всъщност дясната ръка на Трифонов – Тошко Йорданов, даже ограничи достъпа до профила си в Twitter. Подобно държание може да бъде целесъобразно с приказката огън се гаси с огън – с овладените от ГЕРБ и Движение за права и свободи осведомителни канали и тактика да се противопоставиш на това медийно тресавище, без да потънеш в него. Обаче към момента има милиони, които не са последователи на ГЕРБ – и за тях ли отношението би трябвало да е такова? Не заслужават ли те опция да получат отговори на въпросите, които ги интересуват? Не е ли това демокрацията? И не са ли тъкмо медиите, а не Facebook и Туитър, които могат да задават въпроси или даже посредством незадаването на избрани въпроси да покажат какво идва? Колкото и да е зле България с медиите, има и такива, които в действителност питат, в случай че имат и най-малка опция - тъй че има с какво да се съпостави. Във Facebook и Туитър няма конкуренция - там всеки е обкръжен от последователи и даже лакеи, тъй като логаритъмът на тези мрежи допуска това - да те обвързват с от ден на ден и повече хора, които имат същото или сходно на теб мнение!
Изборната система. Медиите. Най-важните стъпки към безспорната власт. А историята е посочила, че който вземе безспорната власт, рядко трансформира взетото в Рая на Земята – дори никак. Дано Станислав Тодоров Трифонов е по-различен. Ама...
Автор: Ивайло Ачев
Какво ново от света? Унгарският министър председател по изключително остроумен метод съумя да си обезпечи надзор над страната. Как ли – направи по този начин, че всичко значимо в страната като развиване да минава през фондации, които работят в " публичен интерес ". Този " публичен интерес ", който по този начин комфортно се оказва в интерес единствено на някои.
В България още сме надалеч от такова нещо. Защото в Народното събрание ни има равнене на силите – никой нищо не може да направи без поддръжка от тези, които най-силно му се опълчват. Това е хубостта на демокрацията – да направиш по този начин, че всички да са задоволително удовлетворени, само че в никакъв случай да не са безусловно удовлетворени. Стигне ли се до максимализъм, значи някой Орбан е наред.
Как обаче се стига до състояние като описаното? Стъпка по стъпка. И първата е – надзор на информацията. За 10 години в Унгария Виктор Орбан съумя да откри надзор над медийната среда – като се изключи обществените мрежи. Това става по доста прочут и от българската реалност метод – посредством прекосяване на благосъстоятелност в ръцете на олигарси, подвластни от Орбан и посредством покоряване на медии по пътя на рекламата – страната открива подобен надзор върху източниците на реклама, че финансирането зависи от нея. Няма медия, която да устои на това – а и каквато и да е компания.
Тънката разлика сред България и Унгария е, че Бойко Борисов в действителност не е Орбан и откъм гърба, зад кулисите, има такива фигури, с които той би трябвало да се преценява – надлежно, няма по какъв начин да има подобен надзор. С излизането на политическата сцена на Слави Трифонов беше образно показано, че доста хора желаят смяна. Но остава въпросът – каква ще е тя? Защото в случай че ще вършим промени без да се аргументираме и то с логичен образци и с нужните данни и калкулации какво ще се случи, тогава не променяме нищо!
и то доста рисковия път, по който тръгваме с смяната на изборната система. Напълно уверен съм, че мажоритарна система с избор в два тура ще докара до такова болшинство в Народното събрание, каквото съумя да реализира Орбан в унгарския парламент. Но различен неприятен симптом е това, че Слави Трифонов избра пътя на Бойко Борисов що се отнася до медиите – платформа за говорене са единствено обществените мрежи. Там е хубаво, тъй като няма кой да ти зададе неуместен въпрос и да се види какво ще отговориш или дали ще отговориш. Всъщност дясната ръка на Трифонов – Тошко Йорданов, даже ограничи достъпа до профила си в Twitter. Подобно държание може да бъде целесъобразно с приказката огън се гаси с огън – с овладените от ГЕРБ и Движение за права и свободи осведомителни канали и тактика да се противопоставиш на това медийно тресавище, без да потънеш в него. Обаче към момента има милиони, които не са последователи на ГЕРБ – и за тях ли отношението би трябвало да е такова? Не заслужават ли те опция да получат отговори на въпросите, които ги интересуват? Не е ли това демокрацията? И не са ли тъкмо медиите, а не Facebook и Туитър, които могат да задават въпроси или даже посредством незадаването на избрани въпроси да покажат какво идва? Колкото и да е зле България с медиите, има и такива, които в действителност питат, в случай че имат и най-малка опция - тъй че има с какво да се съпостави. Във Facebook и Туитър няма конкуренция - там всеки е обкръжен от последователи и даже лакеи, тъй като логаритъмът на тези мрежи допуска това - да те обвързват с от ден на ден и повече хора, които имат същото или сходно на теб мнение!
Изборната система. Медиите. Най-важните стъпки към безспорната власт. А историята е посочила, че който вземе безспорната власт, рядко трансформира взетото в Рая на Земята – дори никак. Дано Станислав Тодоров Трифонов е по-различен. Ама...
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ