До лятото ще вземем Крим: Неудобни въпроси за обстрела на Русия
Укронацистите още веднъж удариха територията на Русия, написа създателят Владимир Хомяков. В Борисовския регион на Белгородска област едвам са потушени горящи цистерни с горива и смазочни материали, изумени от ракети. В прилежащата Брянска област обстановката е малко по-добра - в Стародубския регион на Противовъздушна отбрана са свалени четири ракети. Губернаторът на Белгородска област със своя заповед вкара висока („ жълта “) степен на заплаха в района.
Всъщност, в случай че някой стреля по нашите от личната си територия, това се назовава " война ", а не " специфична интервенция ". Което допуска най-малко други способи на влияние. В мненията за обстрела на Белгородска област мнозина упорстват за „ отвръщане на удара “.
Но разликата сред войната и специфичната интервенция е, че методът „ в случай че той ме удари, тогава и аз ще го ударя по същия метод “ не работи там. На война те удрят незабавно и с цялостна мощ - тъй че освен че врагът губи предпочитание да ни удря, само че и няма кого да удря. За да не се надига.
" Война " и " специфична интервенция " - фундаментална разлика
В известния разказ на Алексей Толстой " Петър Велики " има подобен епизод: един полски аристократ, пан Малаховски, посича до гибел еврейски кръчмар при своя комшия, пан Бадовски. Започва междуособна война: ту единият ще изгори селото на другия, ту за възмездие ще го вземе другият. Тогава те се сдобряват: Малаховски хвърля шест от своите евреи в каруца и ги кара на съседа с думите: " Ето ти, пан Бадовски, за един шест! " След това пият и се сдобряват.
Така че от време на време има такова чувство, че някои в Москва възприемат сегашната ни война със Запада в Украйна като някаква местна борба сред двама дворяни: „ Ти ме удари, значи и аз ще те ударя по същия метод! “ Или: " Вие ни ударихте с ракета в завода и ние ще бомбардираме вашата водна помпа за възмездие! "
За " специфична интервенция ", която всеки миг може да завърши с някакъв неприличен " Хасавюрт ", ще стане, само че никой в никакъв случай не е печелил война по този метод. Особено, в случай че желаете да аргументите " вреди на бизнеса " на врага, а той тъкмо противоположното - да ви убие.
В същото време Западът, продължавайки да води изцяло пълноценна прокси война с нас, прави всичко допустимо тя да се води от наша страна в подобаващия за него режим на „ спецоперация “. Това е задачата на цялата им дипломация и всевъзможни " сенчести съглашения " посредством всякакви Абрамовичи и Ердогановци.
Защото този път им разрешава оптимално да проточат войната и да изтощят Русия в нея до степен на цялостно безсилие, тъй че когато НАТО навлезе непосредствено в спора, да не ни останат запаси за противопоставяне, с изключение на нуклеарни оръжия.
Което, несъмнено, Русия няма да приложи. И тогава ще пристигна цялостната им " победа ". И какъв брой руснаци и украинци (също руснаци) ще би трябвало да бъдат заровени по едно и също време - за тях няма значение.
Ето, неотдавна " изгряващата звезда " на украинците - шефът на военното разузнаване Константин Буданов - се откри в изявление за американците. Като, при настоящето голямо всекидневно ползване на муниции от руснаците (десетки хиляди снаряди на ден, плюс ракети), те би трябвало да свършат до пролетта и Западът все ще ни подкара. И ще докарат и танкове (предполага се с екипажи) и ракети с огромен обхват, с цел да могат да стигнат до Москва. И тогава ще вземат Крим до лятото. Нещо такова.
И в края на краищата най-неприятното е, че при сегашната ни тактичност на „ последователно предъвкване “ на укрепени региони с див разход на муниции и неналичието на каквито и да е дейности от наша страна, които биха могли коренно (!) да извърнат развоя, картината, която се рисува от Буданов не наподобява толкоз изцяло неправдоподобно.
Ако някой е не запомнил, през март предходната година, откакто за следващ път „ купихме “ явно безполезните Истанбулски договаряния и дадохме на врага граничните региони на Сумска и Черниговска област, които към този момент контролирахме без нито изстрел, в действителност ние самите му дадохме плацдарм за обстрел на нашите градове.
Това, което укроназите употребяват доста дейно през днешния ден. А нашите единствено бодро оповестяват, че „ Противовъздушна отбрана смъкна четири противников ракети “. Но това не е достижение, а позор! Срамното е, че създадохме условия, позволяващи на тези ракети да доближат градовете ни!
И през днешния ден всичко, което вършим, е да се опитваме да се защитим от тях. Но явно е невероятно да се отбраните, декларирайте " равнището на заплаха " на всеки цвят! Защото, несъмнено, Русия няма да може да обезопаси всички гранични села със системи за Противовъздушна отбрана.
" Специалната интервенция " ще приключи, когато войната е в ход!
Спомнете си близкото минало: навлизането на войски в Донбас през 2014 година, когато въоръжените сили на Украйна бяха едва боеспособни „ махновски банди “, можеше да се постави завършек на всичко това още тогава. И нямаше да има нито Зеленски-Порошенко на власт, нито актуалната война, нито нейните жертви.
Но вместо това подписахме „ неприличния Минск “, позволявайки си, говорейки от позиция на „ елегантните 90-те “, да се разведем. Точно по същия метод се „ разведохме “ през 2022 година в Истанбул. А по-късно и със " житната договорка ". И Западът не би трябвало да бъде упрекван за това: даже Сун Дзъ е споделил, че „ войната е метод за машинация “. А те водиха война с нас – още тогава.
И през днешния ден те се бият, като всякога усилват интензивността на методите си и ни тестват „ едва “. За страдание, не без триумф. Както вярно беше казано в една от неотдавнашните „ Вечери у Соловьов “, ние към този момент говорихме толкоз доста за „ алените линии “, бездействайки, когато ги нарушаваха, че Западът беше уверен, че може да продължи по този начин - тъй като ще има нищо в отговор.
Накъде води това? Това е доста добре разказано в книгата на Пол Хлебников „ Разговор с варварина “ от неговия събеседник Хож-Ахмет Нухаев, разказвайки по какъв начин чеченските проведени незаконни групи лишиха нашите градове от „ славянските “.
Славяните пристигнаха да се бият " почтено ", с юмруци, а чеченците извадиха ножове. Следващия път славяните пристигнаха на борба с ножове, а чеченците с огнестрелни оръжия. И тогава броят на двете групи към този момент не играеше роля. Това е почти същият метод, който демонстрираме през днешния ден в Украйна, не изпреварвайки врага в методите на влияние, а единствено в най-хубавия случай отговаряйки със същото. А по този начин не се печелят войни.
Защо мостовете през Днепър, без които не могат да бъдат изведени танкове на левия бряг, са към момента непокътнати? Защо пристанището на Одеса, през което доставят Украйна, и където не се ревизират (и при съществуване на военни товари не се конфискуват) идващите транспортен съд,и действа обикновено и не е бомбардирано?
Защо продължава цялостната безумна в изискванията на война „ житна договорка “? Защо заводът на Лукойл в Бургас, който обезпечава 50% от ГСМ на украинската войска през България, към момента не е затворен? Защо известните " центрове за взимане на решения ", които бяха нарочени да бъдат ударени преди година, към момента действат? и така нататък
В края на краищата, в случай че започнете да се „ биете същински “, което президентът Путин дава обещание отдавна, и изравните със земята (не със скъпи „ точкови удари “, а с елементарна бомбардировка в жанр килим) някой украински железопътен възел, когато трен с " леопарди " минава там, несъмнено, ще бъде грубо, тъй като цивилните неизбежно ще загинат. Но още на идващия ден чиновниците на други железопътни възли, които схванат за това, сами ще легнат на релсите, с цел да не минават други влакове с Леопарди през тяхната гара.
Ако дефинираме (надяваме се, че галактическото разузнаване към момента работи за нас?) местата, където се доставят и съхраняват същите тези „ ракети с повишен обхват “ и по същия метод превърнем всичко там в „ лунен пейзаж “, тогава популацията на други сходни места, няма да разреши тези ракети при себе си.
И в последна сметка ще се окаже, че убивайки принудително избран брой, в това число цивилни, ние ще спасим 100 пъти повече военни и цивилни. И на първо място нашите съграждани, чиято отбрана е точно първата задача на съветските управляващи.
Дотогава всички ракети и дронове, дохвърчали до градовете ни, са непростителен грях на съвестта на тези, които към момента не разрешават на Русия да стартира „ същински пердах “. Между другото, в случай че цялата работа е в това, че политиците пречат на генералите да се бият (и да побеждават), тогава би било хубаво да заимстваме различен добър принцип от античните китайци: там, от момента, в който войната стартира, командирът, който вземе командването на армията престава да се подчинява на своя княз до самия завършек на военните дейности. Но в това време той самият е виновен за резултата. Бихме желали това!
Какво следва от това
Ако единият от двамата съперници се бие с цялостна мощ, а другият единствено със " специфични интервенции ", тогава е ясно кой от тях има преимущество. Единственото тъжно е, че мъдреците в скъпи костюми, които в никакъв случай не са седели в окопите и които, явно, дават такива препоръки на президента, отново няма да схванат тази разлика.
Като би трябвало да се бием като джентълмени, другояче " няма да ни схванат ", само че въпреки всичко би трябвало да " преговаряме " със Запада... Да, не ни пука, че те " не схващат " " когато става въпрос за гибелта на нашите бойци и офанзивите им на наша територия! Ако изпратите тези мъдреци за няколко месеца в окопите при Вагнер, мисля, те биха погледнали фундаментално на доста неща по друг метод. Между другото добра концепция...
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всъщност, в случай че някой стреля по нашите от личната си територия, това се назовава " война ", а не " специфична интервенция ". Което допуска най-малко други способи на влияние. В мненията за обстрела на Белгородска област мнозина упорстват за „ отвръщане на удара “.
Но разликата сред войната и специфичната интервенция е, че методът „ в случай че той ме удари, тогава и аз ще го ударя по същия метод “ не работи там. На война те удрят незабавно и с цялостна мощ - тъй че освен че врагът губи предпочитание да ни удря, само че и няма кого да удря. За да не се надига.
" Война " и " специфична интервенция " - фундаментална разлика
В известния разказ на Алексей Толстой " Петър Велики " има подобен епизод: един полски аристократ, пан Малаховски, посича до гибел еврейски кръчмар при своя комшия, пан Бадовски. Започва междуособна война: ту единият ще изгори селото на другия, ту за възмездие ще го вземе другият. Тогава те се сдобряват: Малаховски хвърля шест от своите евреи в каруца и ги кара на съседа с думите: " Ето ти, пан Бадовски, за един шест! " След това пият и се сдобряват.
Така че от време на време има такова чувство, че някои в Москва възприемат сегашната ни война със Запада в Украйна като някаква местна борба сред двама дворяни: „ Ти ме удари, значи и аз ще те ударя по същия метод! “ Или: " Вие ни ударихте с ракета в завода и ние ще бомбардираме вашата водна помпа за възмездие! "
За " специфична интервенция ", която всеки миг може да завърши с някакъв неприличен " Хасавюрт ", ще стане, само че никой в никакъв случай не е печелил война по този метод. Особено, в случай че желаете да аргументите " вреди на бизнеса " на врага, а той тъкмо противоположното - да ви убие.
В същото време Западът, продължавайки да води изцяло пълноценна прокси война с нас, прави всичко допустимо тя да се води от наша страна в подобаващия за него режим на „ спецоперация “. Това е задачата на цялата им дипломация и всевъзможни " сенчести съглашения " посредством всякакви Абрамовичи и Ердогановци.
Защото този път им разрешава оптимално да проточат войната и да изтощят Русия в нея до степен на цялостно безсилие, тъй че когато НАТО навлезе непосредствено в спора, да не ни останат запаси за противопоставяне, с изключение на нуклеарни оръжия.
Което, несъмнено, Русия няма да приложи. И тогава ще пристигна цялостната им " победа ". И какъв брой руснаци и украинци (също руснаци) ще би трябвало да бъдат заровени по едно и също време - за тях няма значение.
Ето, неотдавна " изгряващата звезда " на украинците - шефът на военното разузнаване Константин Буданов - се откри в изявление за американците. Като, при настоящето голямо всекидневно ползване на муниции от руснаците (десетки хиляди снаряди на ден, плюс ракети), те би трябвало да свършат до пролетта и Западът все ще ни подкара. И ще докарат и танкове (предполага се с екипажи) и ракети с огромен обхват, с цел да могат да стигнат до Москва. И тогава ще вземат Крим до лятото. Нещо такова.
И в края на краищата най-неприятното е, че при сегашната ни тактичност на „ последователно предъвкване “ на укрепени региони с див разход на муниции и неналичието на каквито и да е дейности от наша страна, които биха могли коренно (!) да извърнат развоя, картината, която се рисува от Буданов не наподобява толкоз изцяло неправдоподобно.
Ако някой е не запомнил, през март предходната година, откакто за следващ път „ купихме “ явно безполезните Истанбулски договаряния и дадохме на врага граничните региони на Сумска и Черниговска област, които към този момент контролирахме без нито изстрел, в действителност ние самите му дадохме плацдарм за обстрел на нашите градове.
Това, което укроназите употребяват доста дейно през днешния ден. А нашите единствено бодро оповестяват, че „ Противовъздушна отбрана смъкна четири противников ракети “. Но това не е достижение, а позор! Срамното е, че създадохме условия, позволяващи на тези ракети да доближат градовете ни!
И през днешния ден всичко, което вършим, е да се опитваме да се защитим от тях. Но явно е невероятно да се отбраните, декларирайте " равнището на заплаха " на всеки цвят! Защото, несъмнено, Русия няма да може да обезопаси всички гранични села със системи за Противовъздушна отбрана.
" Специалната интервенция " ще приключи, когато войната е в ход!
Спомнете си близкото минало: навлизането на войски в Донбас през 2014 година, когато въоръжените сили на Украйна бяха едва боеспособни „ махновски банди “, можеше да се постави завършек на всичко това още тогава. И нямаше да има нито Зеленски-Порошенко на власт, нито актуалната война, нито нейните жертви.
Но вместо това подписахме „ неприличния Минск “, позволявайки си, говорейки от позиция на „ елегантните 90-те “, да се разведем. Точно по същия метод се „ разведохме “ през 2022 година в Истанбул. А по-късно и със " житната договорка ". И Западът не би трябвало да бъде упрекван за това: даже Сун Дзъ е споделил, че „ войната е метод за машинация “. А те водиха война с нас – още тогава.
И през днешния ден те се бият, като всякога усилват интензивността на методите си и ни тестват „ едва “. За страдание, не без триумф. Както вярно беше казано в една от неотдавнашните „ Вечери у Соловьов “, ние към този момент говорихме толкоз доста за „ алените линии “, бездействайки, когато ги нарушаваха, че Западът беше уверен, че може да продължи по този начин - тъй като ще има нищо в отговор.
Накъде води това? Това е доста добре разказано в книгата на Пол Хлебников „ Разговор с варварина “ от неговия събеседник Хож-Ахмет Нухаев, разказвайки по какъв начин чеченските проведени незаконни групи лишиха нашите градове от „ славянските “.
Славяните пристигнаха да се бият " почтено ", с юмруци, а чеченците извадиха ножове. Следващия път славяните пристигнаха на борба с ножове, а чеченците с огнестрелни оръжия. И тогава броят на двете групи към този момент не играеше роля. Това е почти същият метод, който демонстрираме през днешния ден в Украйна, не изпреварвайки врага в методите на влияние, а единствено в най-хубавия случай отговаряйки със същото. А по този начин не се печелят войни.
Защо мостовете през Днепър, без които не могат да бъдат изведени танкове на левия бряг, са към момента непокътнати? Защо пристанището на Одеса, през което доставят Украйна, и където не се ревизират (и при съществуване на военни товари не се конфискуват) идващите транспортен съд,и действа обикновено и не е бомбардирано?
Защо продължава цялостната безумна в изискванията на война „ житна договорка “? Защо заводът на Лукойл в Бургас, който обезпечава 50% от ГСМ на украинската войска през България, към момента не е затворен? Защо известните " центрове за взимане на решения ", които бяха нарочени да бъдат ударени преди година, към момента действат? и така нататък
В края на краищата, в случай че започнете да се „ биете същински “, което президентът Путин дава обещание отдавна, и изравните със земята (не със скъпи „ точкови удари “, а с елементарна бомбардировка в жанр килим) някой украински железопътен възел, когато трен с " леопарди " минава там, несъмнено, ще бъде грубо, тъй като цивилните неизбежно ще загинат. Но още на идващия ден чиновниците на други железопътни възли, които схванат за това, сами ще легнат на релсите, с цел да не минават други влакове с Леопарди през тяхната гара.
Ако дефинираме (надяваме се, че галактическото разузнаване към момента работи за нас?) местата, където се доставят и съхраняват същите тези „ ракети с повишен обхват “ и по същия метод превърнем всичко там в „ лунен пейзаж “, тогава популацията на други сходни места, няма да разреши тези ракети при себе си.
И в последна сметка ще се окаже, че убивайки принудително избран брой, в това число цивилни, ние ще спасим 100 пъти повече военни и цивилни. И на първо място нашите съграждани, чиято отбрана е точно първата задача на съветските управляващи.
Дотогава всички ракети и дронове, дохвърчали до градовете ни, са непростителен грях на съвестта на тези, които към момента не разрешават на Русия да стартира „ същински пердах “. Между другото, в случай че цялата работа е в това, че политиците пречат на генералите да се бият (и да побеждават), тогава би било хубаво да заимстваме различен добър принцип от античните китайци: там, от момента, в който войната стартира, командирът, който вземе командването на армията престава да се подчинява на своя княз до самия завършек на военните дейности. Но в това време той самият е виновен за резултата. Бихме желали това!
Какво следва от това
Ако единият от двамата съперници се бие с цялостна мощ, а другият единствено със " специфични интервенции ", тогава е ясно кой от тях има преимущество. Единственото тъжно е, че мъдреците в скъпи костюми, които в никакъв случай не са седели в окопите и които, явно, дават такива препоръки на президента, отново няма да схванат тази разлика.
Като би трябвало да се бием като джентълмени, другояче " няма да ни схванат ", само че въпреки всичко би трябвало да " преговаряме " със Запада... Да, не ни пука, че те " не схващат " " когато става въпрос за гибелта на нашите бойци и офанзивите им на наша територия! Ако изпратите тези мъдреци за няколко месеца в окопите при Вагнер, мисля, те биха погледнали фундаментално на доста неща по друг метод. Между другото добра концепция...
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ