Укрепването на европейския вътрешен енергиен пазар, по-лекото преминаване през енергийния

Укрепването на европейския вътрешен енергиен пазар, по-лекото прекосяване през енергийния преход и обезпечаването на надеждна работа на енергийната системата всичко това разчита на съответни, добре работещи и стопански ефикасни преносни мрежи в Европа.

Наскоро през месец април, Европейска комисия разгласява отчет със заглавие Инвестиционни потребности в трансевропейска енергийна инфраструктура до 2030 и по-късно, създаден от Ecofys, COWI и Voto, съгласно който, всички планувани финансови разноски в региона на преноса на електрическа енергия, газопреносна мрежа, съхранението на сила, връзките за доставка на нефт и мрежи за транспорт на въглероден диоксид са в размер на 229 милиарда евро през идващите 10 години (2021-2030) за страните от Европейски Съюз. Към тази сума се прибавя 67 милиарда евро за вложения в инфраструктура, които към момента следва да бъдат въведени в употреба до 2020 година

Анализът се основава на първоначални данни и спомагателни обяснения, получени от уредниците на планове, както от операторите на преносни системи, по този начин и от частните вложители. Информацията е съпоставена с данни от най-новите 10 годишни проекти за развиване на мрежите (TYNDP) за газови и електрически мрежи, национални проекти и референтни разноски, които разрешават корекции и попълване на пропуски в данните. Анализът се стреми да обхване цялостния размер на разноските за инфраструктура за транспорт, планувани от проектантите въз основа на паневропейските TYNDPs, национални проекти и проекти за вложения на компании.

Най-висок дял от 65% от вложенията за транспорт са планувани в бранша Електроенергетика. Една прогноза до 2050 година въз основа на външни изследвания демонстрира, че цялостната декарбонизация на енергийния бранш през идващите десетилетия ще изисква непрестанно развиване на мрежата, с цел да се улесни този енергиен преход. Много оператори на преносни системи обаче декларират, че техните капиталови схеми демонстрират незадоволително изясненост до 2030 година, макар че обгръщат огромен времеви небосвод от 10 години в планирането на мрежите.

Инвестициите в транспорт на газ (включително предпазване на газ) съставляват единствено 25% от всички вложения в транспорт през десетилетието 2021-2030.

Предвидените разноски за инфраструктура за електропреносната мрежа (без тези за предпазване на електроенергия) са в размер на 152 милиарда евро за интервала 2021-2030 в района на ЕС-28. Допълнителни 36 милиарда евро вложения се чакат да бъдат направени до 2020 година

Около половината от тези вложения за този интервал са в доста ранен стадий и са означени като " предстои на разискване ". Само 19% са постигнали явен прогрес и са в разрешителна фаза или даже са отчасти в развой на създаване.

Графиката по-долу (в началото на текста) демонстрира наклонността на разноските за транспорт по години като са посочени стадиите на обмисляне. Следва да се вземе в поради, че с цел да се обмислен общите разноски на ЕС-28, трансграничните планове, които са сред страни в Европейски Съюз и страни отвън ЕС-28 са регистрирани в размер на 50%.

Това изследване е разпознало 29 уреди за предпазване на електрическа енергия, на които им следва стартиране в употреба до 2030 година в района на ЕС-28. Общо предстоящите разноски са към 19 милиарда евро като за интервала 2021-2030 са 14 милиарда евро. Тези планирани разноски обгръщат всичките 23 плана за предпазване, включени в последния TYNDP и 6 спомагателни плана в развой на подготовка. Като цяло множеството от тези планове (22 от 29) се чака да бъдат пуснати в употреба до 2025 година

Повечето от плануваните планове са въз основа на помпено акумулиращи водни технологии. Индикаторите за разноските за тези помпени уреди за предпазване на хидроенергия са към 0,55 до 1,7 млн. евро/ MW при оптималната мощ за генериране надлежно на 25 и 75 % от оценения пакет. Това е огромен диапазон, само че в сходство с лимитираната налична информация. Тези уреди също демонстрират знак за разноските от 8 до 80 млн. евро / GWh за целия потенциал за предпазване. Референтните разноски за такива планове във връзка с енергийното наличие са сложни за установяване, защото екологичните и геоложки условия, характерни за съответния случай, оказват огромно въздействие върху разноските. Следва да се обърне внимание, че също по този начин капиталовите разноски на единицата за транспорт на електрическа енергия на ACER не обезпечават знаци за плановете за предпазване на водите.

По-малък дял от вложенията са основани на технологии за компресиран въздух за енергийно предпазване (Compressed air energy storage -CAES). В последния TYNDP е включен единствено един план за акумулатори. Трябва да се има в поради, че прогнозите за вложения в стационарни акумулатори през идното десетилетие демонстрират мощен напредък, макар че те също са най-вече свързани с разпределението.

Съгласно някои по-големи проекти за планове вложенията в мрежите за въглероден диоксид биха могли да възлязат на обща стойност към 200 млн. евро за интервала 2020-2030 година Пътните карти обгръщат концепции за планове, които към момента са в ранна фаза на развиване, и без финансова изясненост.

Улавянето и съхранението на въглерод (CCS) може да бъде значим съставен елемент в прехода към декарбонизирана енергийна система. Добър обзор на техниките и политиките за хващане и сухранение на въглероден диоксид може да се откри в Carbon counts/Ecofys, Implications of the Reuse of Captured CO2 for European Climate Action Policies, 2013. Това проучване прави оценка на нуждата в Европа за вложения в тръбопроводна инфраструктура за превозване на въглерод. Понастоящем инфраструктурата за превозване на огромни количества CO2 не съществува и не е ясно дали частните вложители ще се интересуват от интернационална въглеродно преносна мрежа. Разходите за превозването през тръбопроводи с CO2 се разискват в няколко изследвания и се съпоставят с тези при превозване на въглеродния диоксид с кораби и камиони. На междуконтинентални дистанции (> 1000 км) нормално се избира транспортен съд, защото може да се употребява за транспорт на други артикули като пропан-бутан и затова носи по-малък риск да се трансформира в незаконен актив, в случай че планът бъде пресечен.

В момента в Европа има доста стеснен брой планове, употребяващи водопровод за транспорт на CO2. В Съединени американски щати преместването на CO2 постоянно се употребява за цели, свързани с нефт, където налягането се употребява да се усили успеваемостта на извличането на нефт. Разходите за преносни въглеродни мрежи в Съединени американски щати са между330 k$/mile and 560 k$/mile.

За повече информация: INVESTMENT NEEDS IN TRANS-EUROPEAN ENERGY INFRASTRUCTURE UP TO 2030 AND BEYOND