Проф. Стефанов: Без компромис между Русия и Украйна, човечеството е на секунди от Съдния ден
Украйна… Година след началото на войната. Ще се стигне ли до ескалиране на напрежението сред Русия и Запада… По тематиката пред приказва проф. Нако Стефанов, учител в Софийския университет и откривател на Източна Азия.
- Проф. Стефанов, войната в Украйна не стихва. А към този момент прехвърлихме година? Каква е обстановката съгласно вас?
- Ако се върнем преди година, тогава се смяташе, че войната може да свърши за две-три седмици. Още тогава споделих, че това е доста сериозен проблем. Вижте, войната не е Русия – Украйна, а войната е сред Запада и Русия, най-много сред Съединени американски щати и Русия. Европейски Съюз е жертва в тази война. Съединени американски щати, тласкайки Европейски Съюз в спора с Русия, отслабва самия Европейски Съюз като геоикономически съперник, а Русия като геополитически. И аз чакам тази войната да бъде доста дълга и продължителна. Вече предвиждах, че войната ще има разнообразни етапи, само че, съгласно мен, тя може да продължи повече от 4-5 години, може и 10 години да отиде. Казвам това, тъй като в този момент етапа е една, а по-късно може да се стигне до всевъзможни партизански войни. Всичко зависи от ескалацията. Трудно е да се предвижда времето на една война.
- Сваленият американски дрон нов стадий ли е?
- За мен този въоръжен спор върви по една въпреки и доста мудна, само че възходяща последователност на ескалация на напрежението. Именно това е рисковото, тъй като такава ескалация може да докара до нещо извънредно съществено. Не че самите военни дейности сега не са съществени, само че нещата сред Русия и Украйна мога да стигнат до тотална война, до тотално потребление на нуклеарно оръжие, което ще бъде края на човечеството.
Много ме тормози и нещо, което слушам от изявленията на разнообразни хора у нас по медиите. Скоро чух един анализатор, който сподели, че Русия разбирала единствено от мощ. Глупаво е по този начин да се приказва. Най-добрият метод да се реши спорът е да се седне на масата и да се договаря, да се търсят способи за решение на казуса. Тук не става дума за въпрос, обвързван със сигурността сред Русия и Украйна. Тук става въпрос за интернационалната сигурност, в която се опълчват две нуклеарни сили. Трябва да се търси този компромис, а не консенсус. Става дума за компромис сред тези съществени геополитически сили. Ако не се откри компромис сред Русия и Украйна, то в дословния смисъл човечеството се намира на секунди от Съдния ден.
- Виждате ли Турция като един посредник в този спор. Ердоган пробва да бъде посредник…
- Турция е измежду страните, които в най-максимална степен се възползва от този въоръжен спор. Турция играе с всички. Доколко Турция е заинтригувана от бързо преустановяване на конфликта… Не съм сигурен в това. Просто Турция си има своя тактика, която се базира едни геополитически лъкатушения, които виждаме. Опитва се да угоди на всички. Така Турция се стреми да ускори своя интернационален статут. От една страна като районна мощ, само че и за какво не да се трансфорат в субглобална мощ. Това въобще не го е изключвам, откакто се имат поради нейните имперски упоритости - и на изток, и на запад. Има и друго.
Принципно Турция в никакъв случай не е крила тези свои упоритости. Това, съгласно мен, би трябвало да е един доста обезпокоителен сигнал за нас, защото част от тези упоритости безспорно са свързани и с България.
- В смисъл…
- Знаете за Турция и нейната неоосманистка идея, върху която се базира нейната външна политика като платформа. В тази неоосманистка политика приказваме за три момента:
- Пантуранизмът, пантюркизмът. Говоря за съюза на тюркските страни, за страните от централна Азия, за Азербайджан. Но там е и една Унгария като наблюдаващ, тъй като тя се счита за туранска страна. Този турански съюз, който се базира на тъй наречените уралски езици – маджарски, монголски език, това са тъй наречените турански езици, счита да си сътрудничи тясно и да провеждат даже и взаимна защита.
- Трябва да се каже, че съществува и панислямизъм. Турция безспорно работи по линия на панислямизма.
- Третото направление е неоосманизма. Турция, в една или друга степен, търси опция да си върне контрола над страните, които са били подвластни и са били част от Османската империя.
Няма какво да се лъжем! Турция стартира да си връща част от контрола у нас. Погледнете търговията - какво се купува, погледнете филмите, погледнете стопанската система. Аз не отхвърлям нуждата от положителни съседски връзки, от взаимна търговия и по този начин нататък, само че тук става въпрос за нещо по-сериозно. И това е повода България, съгласно мен, да би трябвало да внимава доста в това отношение. Още повече, че Турция в никакъв случай не е крила неоосманските си искания. От друга страна, като се имам поради, че ние сме една страна, която е в доста тежка демографска злополука, почтено казано, дори няма потребност и да ни побутват с нещо. Ние сами ще паднем, тъй като популацията у нас понижава. И, за жалост, нищо не се прави от ръководещите у нас. Те дори не желаят да признаят за казуса. Те приказват за рецесии, за такава, за онакава, че и в страните от Европейския съюз имало демографска рецесия. Но това у нас не е рецесия, у нас е злополука. И нещо доста значимо - тази злополука визира най-много българския етнос измежду жителите на Република България. Такава злополука няма измежду другите етноси в Република България, а е точно измежду българския етнос. Това е страшното.
- Виждаме протести в Грузия. Регионът на някогашния Съюз на съветските социалистически републики май стартира да трепери?
- Всичко това е част от тази хибридна война, която се води против Русия. Явно задачата е да се включат и страните от някогашния Съветски съюз, макар че някои към този момент са се присъединили - като Прибалтика, виждаме Грузия, ненапълно може би и централноазиатските републики. Чуваме част от тези страни – имам предвид Казахстан, да приказват за еднообразно разграничаване от всички. Но по какъв начин би трябвало да се схваща това, откакто Казахстан е част от Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ) с Русия. Такова заявление приказва за различен курс, тъй като Русия не може да се осланя на Казахстан. Ето, виждате по какъв начин се води една доста сериозна борба сред Запада и Русия. Това е още едно доказателство, че нещата не мога да се решат по един съответен метод, в случай че се продължава търсенето единствено на боен път. И аз чакам, че това ще продължи много дълго време.
Даже и да се спрат тези горещи етапи на войната, ще забележим и не изключвам партизанските битки, терористични дейности. Нека погледнем какво става в района на Близкия изток. Там етапите се сменят една след друга, само че районът продължава да бъде огнище на напрежение, огнище на спорове. И аз чакам, че нещо сходно може да се случи и в Украйна. И в случай че това продължи дълго, чакам в целия спор да бъде завлечена и Източна Европа, само че и цяла Европа. А това е, може би, е и една от задачите на Съединени американски щати. Ще видим… България би трябвало да се разгласи за зона на мира, за брод за мир. Никакво изпращане нито на оръжие, нито на жива мощ. Нашите синове не би трябвало да стават пушечно месо на непознати ползи.
- Проф. Стефанов, войната в Украйна не стихва. А към този момент прехвърлихме година? Каква е обстановката съгласно вас?
- Ако се върнем преди година, тогава се смяташе, че войната може да свърши за две-три седмици. Още тогава споделих, че това е доста сериозен проблем. Вижте, войната не е Русия – Украйна, а войната е сред Запада и Русия, най-много сред Съединени американски щати и Русия. Европейски Съюз е жертва в тази война. Съединени американски щати, тласкайки Европейски Съюз в спора с Русия, отслабва самия Европейски Съюз като геоикономически съперник, а Русия като геополитически. И аз чакам тази войната да бъде доста дълга и продължителна. Вече предвиждах, че войната ще има разнообразни етапи, само че, съгласно мен, тя може да продължи повече от 4-5 години, може и 10 години да отиде. Казвам това, тъй като в този момент етапа е една, а по-късно може да се стигне до всевъзможни партизански войни. Всичко зависи от ескалацията. Трудно е да се предвижда времето на една война.
- Сваленият американски дрон нов стадий ли е?
- За мен този въоръжен спор върви по една въпреки и доста мудна, само че възходяща последователност на ескалация на напрежението. Именно това е рисковото, тъй като такава ескалация може да докара до нещо извънредно съществено. Не че самите военни дейности сега не са съществени, само че нещата сред Русия и Украйна мога да стигнат до тотална война, до тотално потребление на нуклеарно оръжие, което ще бъде края на човечеството.
Много ме тормози и нещо, което слушам от изявленията на разнообразни хора у нас по медиите. Скоро чух един анализатор, който сподели, че Русия разбирала единствено от мощ. Глупаво е по този начин да се приказва. Най-добрият метод да се реши спорът е да се седне на масата и да се договаря, да се търсят способи за решение на казуса. Тук не става дума за въпрос, обвързван със сигурността сред Русия и Украйна. Тук става въпрос за интернационалната сигурност, в която се опълчват две нуклеарни сили. Трябва да се търси този компромис, а не консенсус. Става дума за компромис сред тези съществени геополитически сили. Ако не се откри компромис сред Русия и Украйна, то в дословния смисъл човечеството се намира на секунди от Съдния ден.
- Виждате ли Турция като един посредник в този спор. Ердоган пробва да бъде посредник…
- Турция е измежду страните, които в най-максимална степен се възползва от този въоръжен спор. Турция играе с всички. Доколко Турция е заинтригувана от бързо преустановяване на конфликта… Не съм сигурен в това. Просто Турция си има своя тактика, която се базира едни геополитически лъкатушения, които виждаме. Опитва се да угоди на всички. Така Турция се стреми да ускори своя интернационален статут. От една страна като районна мощ, само че и за какво не да се трансфорат в субглобална мощ. Това въобще не го е изключвам, откакто се имат поради нейните имперски упоритости - и на изток, и на запад. Има и друго.
Принципно Турция в никакъв случай не е крила тези свои упоритости. Това, съгласно мен, би трябвало да е един доста обезпокоителен сигнал за нас, защото част от тези упоритости безспорно са свързани и с България.
- В смисъл…
- Знаете за Турция и нейната неоосманистка идея, върху която се базира нейната външна политика като платформа. В тази неоосманистка политика приказваме за три момента:
- Пантуранизмът, пантюркизмът. Говоря за съюза на тюркските страни, за страните от централна Азия, за Азербайджан. Но там е и една Унгария като наблюдаващ, тъй като тя се счита за туранска страна. Този турански съюз, който се базира на тъй наречените уралски езици – маджарски, монголски език, това са тъй наречените турански езици, счита да си сътрудничи тясно и да провеждат даже и взаимна защита.
- Трябва да се каже, че съществува и панислямизъм. Турция безспорно работи по линия на панислямизма.
- Третото направление е неоосманизма. Турция, в една или друга степен, търси опция да си върне контрола над страните, които са били подвластни и са били част от Османската империя.
Няма какво да се лъжем! Турция стартира да си връща част от контрола у нас. Погледнете търговията - какво се купува, погледнете филмите, погледнете стопанската система. Аз не отхвърлям нуждата от положителни съседски връзки, от взаимна търговия и по този начин нататък, само че тук става въпрос за нещо по-сериозно. И това е повода България, съгласно мен, да би трябвало да внимава доста в това отношение. Още повече, че Турция в никакъв случай не е крила неоосманските си искания. От друга страна, като се имам поради, че ние сме една страна, която е в доста тежка демографска злополука, почтено казано, дори няма потребност и да ни побутват с нещо. Ние сами ще паднем, тъй като популацията у нас понижава. И, за жалост, нищо не се прави от ръководещите у нас. Те дори не желаят да признаят за казуса. Те приказват за рецесии, за такава, за онакава, че и в страните от Европейския съюз имало демографска рецесия. Но това у нас не е рецесия, у нас е злополука. И нещо доста значимо - тази злополука визира най-много българския етнос измежду жителите на Република България. Такава злополука няма измежду другите етноси в Република България, а е точно измежду българския етнос. Това е страшното.
- Виждаме протести в Грузия. Регионът на някогашния Съюз на съветските социалистически републики май стартира да трепери?
- Всичко това е част от тази хибридна война, която се води против Русия. Явно задачата е да се включат и страните от някогашния Съветски съюз, макар че някои към този момент са се присъединили - като Прибалтика, виждаме Грузия, ненапълно може би и централноазиатските републики. Чуваме част от тези страни – имам предвид Казахстан, да приказват за еднообразно разграничаване от всички. Но по какъв начин би трябвало да се схваща това, откакто Казахстан е част от Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ) с Русия. Такова заявление приказва за различен курс, тъй като Русия не може да се осланя на Казахстан. Ето, виждате по какъв начин се води една доста сериозна борба сред Запада и Русия. Това е още едно доказателство, че нещата не мога да се решат по един съответен метод, в случай че се продължава търсенето единствено на боен път. И аз чакам, че това ще продължи много дълго време.
Даже и да се спрат тези горещи етапи на войната, ще забележим и не изключвам партизанските битки, терористични дейности. Нека погледнем какво става в района на Близкия изток. Там етапите се сменят една след друга, само че районът продължава да бъде огнище на напрежение, огнище на спорове. И аз чакам, че нещо сходно може да се случи и в Украйна. И в случай че това продължи дълго, чакам в целия спор да бъде завлечена и Източна Европа, само че и цяла Европа. А това е, може би, е и една от задачите на Съединени американски щати. Ще видим… България би трябвало да се разгласи за зона на мира, за брод за мир. Никакво изпращане нито на оръжие, нито на жива мощ. Нашите синове не би трябвало да стават пушечно месо на непознати ползи.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ