Ракетната атака в Сирия: Война или игра?
Украинският политолог Андрей Ганджа разгласява в EADaily провокативен разбор под заглавие „ Ракетная офанзива в Сирии: война или игра? ” БЛИЦ го предлага с несъществени съкращения.
Усещането за „ координирана сирийска игра”, провеждана в Сирия от Доналд Тръмп и Владимир Путин, породи от дълго време. Още през април 2016 година, когато на среща с редколегията на The New York Times тогавашният „ обамовски” държавен секретар Джон Кери задоволително искрено предложи на Путин да си поделят Сирия по някаква „ алена линия”: „ Вие няма да идвате тук, ние няма да идваме там, всичко по средата е почтена игра.” Такова решение просто се натрапва заради близостта на американските и на съветските ползи в сирийския спор – въглеводородната агресия на богатия европейски пазар. За задачата трябваше да се пресече арабският петрол и газ. Накрая стана по този начин, както го „ начерта Кери”.
„ Червена линия” стана руслото на Ефрат. На изток – „ американо-кюрди”. На запад – „ руско-башаровци”. Плюс турците, за две години взели под собствен надзор Идлиб, Африн и северната част на провинция Алепо. В южната част на Западна Сирия свои оперативни ползи имат Съединени американски щати (базата Ат-Танф) и Израел (провинциите ел-Кунейтра и Дераа). В същина Сирия към този момент е разграничена не на зони на „ влияние”, а на „ доминиране”.
Война «Win-Win
Бурните събития в първата половина на април не са силов спор, а димна завеса. През нощта на 14 април в хранилката на публичното мнение и на експертните полемики беше пусната нова порция дъвки и в този момент всички медии и обществени мрежи са заети с въпроса какъв брой „ западни” ракети са свалени от „ сирийските” Противовъздушна отбрана: англичаните и американците настояват, че „ загуби няма” и залпът от 105 ракети в цялостен състав достигнал задачите (генерал Кенет Маккензи, Тръмп и Тереза Мей).
Логични са подозренията. Територията на изследователския център в Барже (Голям Дамаск) е малко парче земя с повърхност четвърт хектар (2,5 дка) на което се издигат три 2-4- етажни корпуса на Сирийския център за научни проучвания (Syrian Scientific Studies and Research Centre). Защо по него са изпратени 76 крилати ракети (57 „ томахавки” и 19 броя 19 AGM-158 JASSM) с 35 тона експлозив? При това от обстрела корпусите не са напълно разрушени.
Руснаците (ген. Сергей Рудской) оповестиха прехвата на 71 ракети от всичките 103 – това също провокира „ смътни съмнения”, защото „ даже теоретически SADF (сирийската ПВО) не може да смъкна повече от 15-20% от пуснатите по едно и също време ракети в една ударна вълна”.
Оттук е изводът, че всички обществени оценки са предопределени за „ вътрешно ползване” и са тази дъвка, с която политиците зареждат кабинетните специалисти.
Резюмето от ракетната офанзива в Сирия може да се преглежда като „ войничка Win-Win” (Winner-Winner, Победител-Победител): акцията е извършена, вреди не са нанесени, медиите са захранени и всички са удовлетворени.
Башаровските сирийци още на идващия ден отидоха да изтребват „ умерената опозиция” в „ зоната за деескалация” в Северен Хомс. И то единствено седмица след апелите на Секретен сътрудник към Организация на обединените нации за преустановяване на огъня и филантропични паузи! За Башар Асад в този момент е сериозно значимо да обезпечи логистиката на следените от него територии. А опозиционерите от Северен Хомс държат „ гръбнака на Сирия” – шосе №5 Дамаск – Алепо. Настъплението на башаровци даде плодове. Според известия на ливанската организация „ Ал Маздар нюз”, силите на въстаниците в град Растан (основния техен опорен пункт в Северен Хомс) и към него желаеха екстрена среща с съветски военни за договаряния по отношение на ново съглашение за помирение.
Недоволни от цялата обстановка са единствено ислямските сирийски „ опозиционери”. Мухамад Аллуш, водач на групировката „ Джаиш ал-Ислям”, по този начин дълготрайно съпротивлявала се в Източна Гута, назова ракетните удари на Съединени американски щати малко и зло: „ ФАРС!”
Is fecit cui prodest
Ако за съперниците на Башар Асад ракетните удари не са нищо повече от „ фарс”, то за кого са преференциални те? Естествено преференциални са за този, който ги направи. Това не е единствено юридическа, само че и политическа аксиома.
Изгодата за Доналд Тръмп е явна. Това е и удар по Организация на обединените нации, към която Тръмп е надъхан скептично. Победоносната война е добър старт за изборната акция в Конгреса/Сената на Съединени американски щати през ноември.
Това е и битка с вътрешната съпротива, която с ръцете на Робърт Мюлер, специфичния прокурор „ за следствие на съмненията в сговор на членовете на предизборния щаб на Доналд Тръмп с съветските специфични служби”, очевидно се прокрадва към гърлото на самия Тръмп.
И въпреки всичко основен печеливш в сирийските събития си остава Владимир Путин:
„ Сирийският инцидент” подтиква цените на нефта, от което се нуждаят и Путин, и Тръмп. На Тръмп това му е належащо за развиване на шистовия рандеман на въглеводороди като част от сполучливия план „ Да създадем Америка още веднъж велика”. На Путин, като водач на експортно насочена ресурно страна, това е належащо постоянно. Само за седмица (9-13 април) цената на нефта се подвигна от $67,42 до $72,57 за барел, след това цената отново леко се увеличи и на 18 април доближи $72,7 за барел.
В петък, 13 април, Държавната дума разгласява законопроект за съветските контрасанкции по отношение на Съединени американски щати. Те са с дребна стойност, само че едно от предложенията всъщност е нападение по отношение на интернационалния правов ред. Русия протяга ръка на „ светая светих” в международната демократична стопанска система – на авторското и патентното право. На война – като на война! По специфичен лист от съветското държавно управление ще бъдат анулирани запазените марки и технологии в Съединени американски щати и в „ недружески страни” по отношение на не глобеното подготвяне, потребление, продажба и оборот на артикул, съдържащ патентовано откритие, като това ще се декриминализира и ще стане елементарна комерсиална процедура.
Въпреки глобите Русия продължава да укрепва своите военни позиции в Близкия Изток. На 9 април стартира следващата санкционна нервност, на 10 април специфичният дипломат на Путин в Сирия Александър Лаврентев ненадейно посети Техеран. Само след 3 дни (12 април) два Ту-95 и два Ту-160 в акомпанимент на въздушен танкер Ил-78 и изтребители Су-35 кацнаха в иранската военна база Хамадан. Русия очевидно световно ускорява наличието си в района. Впрочем Иран се нуждае от поддръжка, тъй като в Техеран чудесно схващат, че точно те ще бъдат идващ обект на „ груповия цивилизован Запад”.
Е, по какъв начин да не възкликне човек, че става дума за „ координирана игра?”
Редакция БЛИЦ
Усещането за „ координирана сирийска игра”, провеждана в Сирия от Доналд Тръмп и Владимир Путин, породи от дълго време. Още през април 2016 година, когато на среща с редколегията на The New York Times тогавашният „ обамовски” държавен секретар Джон Кери задоволително искрено предложи на Путин да си поделят Сирия по някаква „ алена линия”: „ Вие няма да идвате тук, ние няма да идваме там, всичко по средата е почтена игра.” Такова решение просто се натрапва заради близостта на американските и на съветските ползи в сирийския спор – въглеводородната агресия на богатия европейски пазар. За задачата трябваше да се пресече арабският петрол и газ. Накрая стана по този начин, както го „ начерта Кери”.
„ Червена линия” стана руслото на Ефрат. На изток – „ американо-кюрди”. На запад – „ руско-башаровци”. Плюс турците, за две години взели под собствен надзор Идлиб, Африн и северната част на провинция Алепо. В южната част на Западна Сирия свои оперативни ползи имат Съединени американски щати (базата Ат-Танф) и Израел (провинциите ел-Кунейтра и Дераа). В същина Сирия към този момент е разграничена не на зони на „ влияние”, а на „ доминиране”.
Война «Win-Win
Бурните събития в първата половина на април не са силов спор, а димна завеса. През нощта на 14 април в хранилката на публичното мнение и на експертните полемики беше пусната нова порция дъвки и в този момент всички медии и обществени мрежи са заети с въпроса какъв брой „ западни” ракети са свалени от „ сирийските” Противовъздушна отбрана: англичаните и американците настояват, че „ загуби няма” и залпът от 105 ракети в цялостен състав достигнал задачите (генерал Кенет Маккензи, Тръмп и Тереза Мей).
Логични са подозренията. Територията на изследователския център в Барже (Голям Дамаск) е малко парче земя с повърхност четвърт хектар (2,5 дка) на което се издигат три 2-4- етажни корпуса на Сирийския център за научни проучвания (Syrian Scientific Studies and Research Centre). Защо по него са изпратени 76 крилати ракети (57 „ томахавки” и 19 броя 19 AGM-158 JASSM) с 35 тона експлозив? При това от обстрела корпусите не са напълно разрушени.
Руснаците (ген. Сергей Рудской) оповестиха прехвата на 71 ракети от всичките 103 – това също провокира „ смътни съмнения”, защото „ даже теоретически SADF (сирийската ПВО) не може да смъкна повече от 15-20% от пуснатите по едно и също време ракети в една ударна вълна”.
Оттук е изводът, че всички обществени оценки са предопределени за „ вътрешно ползване” и са тази дъвка, с която политиците зареждат кабинетните специалисти.
Резюмето от ракетната офанзива в Сирия може да се преглежда като „ войничка Win-Win” (Winner-Winner, Победител-Победител): акцията е извършена, вреди не са нанесени, медиите са захранени и всички са удовлетворени.
Башаровските сирийци още на идващия ден отидоха да изтребват „ умерената опозиция” в „ зоната за деескалация” в Северен Хомс. И то единствено седмица след апелите на Секретен сътрудник към Организация на обединените нации за преустановяване на огъня и филантропични паузи! За Башар Асад в този момент е сериозно значимо да обезпечи логистиката на следените от него територии. А опозиционерите от Северен Хомс държат „ гръбнака на Сирия” – шосе №5 Дамаск – Алепо. Настъплението на башаровци даде плодове. Според известия на ливанската организация „ Ал Маздар нюз”, силите на въстаниците в град Растан (основния техен опорен пункт в Северен Хомс) и към него желаеха екстрена среща с съветски военни за договаряния по отношение на ново съглашение за помирение.
Недоволни от цялата обстановка са единствено ислямските сирийски „ опозиционери”. Мухамад Аллуш, водач на групировката „ Джаиш ал-Ислям”, по този начин дълготрайно съпротивлявала се в Източна Гута, назова ракетните удари на Съединени американски щати малко и зло: „ ФАРС!”
Is fecit cui prodest
Ако за съперниците на Башар Асад ракетните удари не са нищо повече от „ фарс”, то за кого са преференциални те? Естествено преференциални са за този, който ги направи. Това не е единствено юридическа, само че и политическа аксиома.
Изгодата за Доналд Тръмп е явна. Това е и удар по Организация на обединените нации, към която Тръмп е надъхан скептично. Победоносната война е добър старт за изборната акция в Конгреса/Сената на Съединени американски щати през ноември.
Това е и битка с вътрешната съпротива, която с ръцете на Робърт Мюлер, специфичния прокурор „ за следствие на съмненията в сговор на членовете на предизборния щаб на Доналд Тръмп с съветските специфични служби”, очевидно се прокрадва към гърлото на самия Тръмп.
И въпреки всичко основен печеливш в сирийските събития си остава Владимир Путин:
„ Сирийският инцидент” подтиква цените на нефта, от което се нуждаят и Путин, и Тръмп. На Тръмп това му е належащо за развиване на шистовия рандеман на въглеводороди като част от сполучливия план „ Да създадем Америка още веднъж велика”. На Путин, като водач на експортно насочена ресурно страна, това е належащо постоянно. Само за седмица (9-13 април) цената на нефта се подвигна от $67,42 до $72,57 за барел, след това цената отново леко се увеличи и на 18 април доближи $72,7 за барел.
В петък, 13 април, Държавната дума разгласява законопроект за съветските контрасанкции по отношение на Съединени американски щати. Те са с дребна стойност, само че едно от предложенията всъщност е нападение по отношение на интернационалния правов ред. Русия протяга ръка на „ светая светих” в международната демократична стопанска система – на авторското и патентното право. На война – като на война! По специфичен лист от съветското държавно управление ще бъдат анулирани запазените марки и технологии в Съединени американски щати и в „ недружески страни” по отношение на не глобеното подготвяне, потребление, продажба и оборот на артикул, съдържащ патентовано откритие, като това ще се декриминализира и ще стане елементарна комерсиална процедура.
Въпреки глобите Русия продължава да укрепва своите военни позиции в Близкия Изток. На 9 април стартира следващата санкционна нервност, на 10 април специфичният дипломат на Путин в Сирия Александър Лаврентев ненадейно посети Техеран. Само след 3 дни (12 април) два Ту-95 и два Ту-160 в акомпанимент на въздушен танкер Ил-78 и изтребители Су-35 кацнаха в иранската военна база Хамадан. Русия очевидно световно ускорява наличието си в района. Впрочем Иран се нуждае от поддръжка, тъй като в Техеран чудесно схващат, че точно те ще бъдат идващ обект на „ груповия цивилизован Запад”.
Е, по какъв начин да не възкликне човек, че става дума за „ координирана игра?”
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ