Д-р Боян Хаджиев: Общото между Ирак, Либия и Сирия е, че американците се провалиха
Ударите над Сирия демонстрират, че Западът няма да допусне безнаказана приложимост на химически оръжия, само че за него всички останали благоприятни условия за изтребване на хора, които не са свързани с потребление на средства за всеобщо заличаване, остават допустими. Това сподели доктор Боян Хаджиев, учител по интернационалните връзки в Университета за национално и международно стопанство , в изявление за предаването „ Събота 150 “ по „ Хоризонт “.
Според анализатора в близкото минало Съединените щати са се сблъскали със сходни обстановки в Ирак и в Либия, само че ползват разнообразни подходи:
„ В Ирак окупираха и потънаха, в Либия помогнаха с логистика. В Сирия първоначално нищо не направиха. И в последна сметка общото сред тези три метода беше, че американците се провалиха. “
По думите на Хаджиев американците на моменти наподобяват безредни и напомни за съществуването на конфликт в елита на Съединени американски щати: за и срещу ангажирането на страната в спорове през океана.
Според университетския учител Западът би имал доста по-силна и законна пред интернационалното публично мнение позиция, в случай че е разполагал доказателства за използването на химически оръжия, преди да извърши въздушните набези.
Хаджиев се съгласи с позицията на Ралф Трап, някогашен специалист от Организацията за възбрана на химическите оръжия, че колкото повече се бави задачата на организацията за разкриване на доказателства за химическата офанзива, толкоз по-трудно те ще бъдат открити. Според докторът по интернационалните връзки:
„ Много по-силна щеше да бъде позицията на Башар Асад, в случай че в действителност не е имало химическо оръжие, да пусне тези специалисти да ревизират на място. И тогава Западът щеше да попадне в пояснителен режим. А в този момент най-вероятно ще следим противоположното, в случай че продължава това отсрочване на следствието. “
Доктор Хаджиев счита, че Русия преглежда режима на Асад като знак на непоклатимост и поръчител за суверенитета на Сирия:
„ Всякакъв различен вид значи вътрешни битки, революция, разделяне на общности, раздробяване на Сирия, което не е цел на Москва. “
Според съветския специалист по геополитика и енергетика Михаил Крутихин Русия губи лостовете си за интернационално въздействие и затова тя употребява спора в Сирия, с цел да остане фактор на огромната интернационална сцена. Според Крутихин Москва и Дамаск вършат всичко допустимо специалистите на Организацията за възбрана на химическите оръжия да не могат да достигната до Дума и покрайнините, което поражда съмнения.
В изявление за кореспондента на БНР в Турция Мариян Карагьозов Джан Микалесин, италиански публицист от вестник „ Ил Джорнале “, който отразява Сирия като боен сътрудник от 2012 година насам, показа усещанията си за протичащото се в близкоизточната страна от първо лице.
Според него ударите против Сирия са били безполезни:
„ Доколкото си припомням, редица ракети даже не поразиха задачите, против които бяха ориентирани. Ударите са неуспех във военно отношение, защото не трансформираха обстановката на терен. Башар Асад продължава да печели войната, а бунтовниците - да губят позиции. “
Военният сътрудник Микалесин споделя, че в следен до неотдавна от бунтовници регион в Източна Гута, на разстояние от 5-6 километра от Дума, в една двуетажна постройка, завладяна напълно скоро - 3 дни по-рано, на 12 март, от държавните сили, е видял химическа лаборатория с 20-30 черно-сини контейнера, които са били с етикети за наличие на хлор - същото вещество, което се твърди, че е било употребявано неотдавна в Дума.
„ Разбира се, аз не можех да тествам наличието на контейнерите или да установя какви са тези химически субстанции, даже не можех да прочета множеството от етикетите, защото те са от Саудитска Арабия. Със сигурност обаче това е позиция, която е била на „ Джейш ал Ислям “, същата формация, която контролираше Дума в нощта на 7 април, когато хипотетичната химическа офанзива се е случила там. Сигурно е и че групировката е подкрепяна военно и финансово от саудитците. “
Италианският публицист, създател на книга за християните в Сирия, озаглавена „ Предадените братя “ напомня, че християнството е родено в Сирия, и че оттова религията идва в Европа:
„ В началото на войната бях изумен, че никой освен в Италия, само че и във Франция, Германия, Англия, не приказва за християните там. Те бяха забравени. Никой не приказва за малцинство, което наброява 10 % от популацията на Сирия. От началото на работата ми в Сирия през 2012 година започнах да чувам историите на християните там. Още преди да чуем за „ Ислямска страна “, те разказваха за кланета, осъществявани от бунтовниците, за отвличания и изобщо за всички техни зверства, които бяха пренебрегнати и се приписваха единствено на режима. От 2012 година те имаха вяра, че режимът на Башар Асад единствен може да спре бунтовниците, които идваха в Сирия, с цел да избиват християни и да наложат някаква ислямска страна. Но никой не ги слушаше, тъй като споделяха, че те са поддръжници на режима. “ и заключава: „ Повечето християни напуснаха регионите на Алепо и Хомс и няма да се върнат. Християнското наличие там беше заличено от войната “.
Джан Микалесин съобщи, че Турция до 2016 година е била най-хубавият съдружник на бунтовническите групировки:
„ Тя поддържаше освен така наречен умерени бунтовници, само че и „ Ислямска страна “. По-голямата част от петрола, добиван от " Ислямска страна " в част от Сирия, доближаваше интернационалните пазари през Турция. След това Турция промени позицията си, само че не промени изцяло метода, по който работи. В Африн - където нахлуха на сирийска територия, с цел да се бият с кюрдите, не трябва да забравяме, че употребяват бойци ветерани от „ Джабхат ан Нусра “ и даже от " Ислямска страна ". Така че турската позиция не се е трансформирала, тя единствено е сменила съдружниците си в опит да извлече изгода от сирийската война, само че от друга позиция. “
Според него огромна част от войната против Сирия е война против Иран и така наречен „ шиитска ос “, а западните страни не престават политиката си от 2011 година, когато декларират, че желаят промяна на режима в Сирия и не желаят договаряния, като по този метод показват поддръжка за позицията на съдружниците си Саудитска Арабия и Катар, които са най-големите врагове на Иран.
В умозаключение доктор Боян Хаджиев напомни, че тактиката на Запада и Израел е да се ограничи въздействието на така наречен „ шиитския полумесец “, отпред с Техеран, и стремежът му да доближи до Средиземно море и Ливан:
„ Това ще се случи в Източна Сирия благодарение на кюрдите и благодарение на тези бази, които се основават по границата сред Ирак и Сирия. Там по-скоро има тактика да се сложи преграда. “
Запис на интервютата с преподавателя по интернационалните връзки в Университета за национално и международно стопанство доктор Боян Хаджиев, с журналиста Джан Микалесин и анализаторите Ралф Трап и Михаил Крутихин можете да чуете от звуковите файлове.
Според анализатора в близкото минало Съединените щати са се сблъскали със сходни обстановки в Ирак и в Либия, само че ползват разнообразни подходи:
„ В Ирак окупираха и потънаха, в Либия помогнаха с логистика. В Сирия първоначално нищо не направиха. И в последна сметка общото сред тези три метода беше, че американците се провалиха. “
По думите на Хаджиев американците на моменти наподобяват безредни и напомни за съществуването на конфликт в елита на Съединени американски щати: за и срещу ангажирането на страната в спорове през океана.
Според университетския учител Западът би имал доста по-силна и законна пред интернационалното публично мнение позиция, в случай че е разполагал доказателства за използването на химически оръжия, преди да извърши въздушните набези.
Хаджиев се съгласи с позицията на Ралф Трап, някогашен специалист от Организацията за възбрана на химическите оръжия, че колкото повече се бави задачата на организацията за разкриване на доказателства за химическата офанзива, толкоз по-трудно те ще бъдат открити. Според докторът по интернационалните връзки:
„ Много по-силна щеше да бъде позицията на Башар Асад, в случай че в действителност не е имало химическо оръжие, да пусне тези специалисти да ревизират на място. И тогава Западът щеше да попадне в пояснителен режим. А в този момент най-вероятно ще следим противоположното, в случай че продължава това отсрочване на следствието. “
Доктор Хаджиев счита, че Русия преглежда режима на Асад като знак на непоклатимост и поръчител за суверенитета на Сирия:
„ Всякакъв различен вид значи вътрешни битки, революция, разделяне на общности, раздробяване на Сирия, което не е цел на Москва. “
Според съветския специалист по геополитика и енергетика Михаил Крутихин Русия губи лостовете си за интернационално въздействие и затова тя употребява спора в Сирия, с цел да остане фактор на огромната интернационална сцена. Според Крутихин Москва и Дамаск вършат всичко допустимо специалистите на Организацията за възбрана на химическите оръжия да не могат да достигната до Дума и покрайнините, което поражда съмнения.
В изявление за кореспондента на БНР в Турция Мариян Карагьозов Джан Микалесин, италиански публицист от вестник „ Ил Джорнале “, който отразява Сирия като боен сътрудник от 2012 година насам, показа усещанията си за протичащото се в близкоизточната страна от първо лице.
Според него ударите против Сирия са били безполезни:
„ Доколкото си припомням, редица ракети даже не поразиха задачите, против които бяха ориентирани. Ударите са неуспех във военно отношение, защото не трансформираха обстановката на терен. Башар Асад продължава да печели войната, а бунтовниците - да губят позиции. “
Военният сътрудник Микалесин споделя, че в следен до неотдавна от бунтовници регион в Източна Гута, на разстояние от 5-6 километра от Дума, в една двуетажна постройка, завладяна напълно скоро - 3 дни по-рано, на 12 март, от държавните сили, е видял химическа лаборатория с 20-30 черно-сини контейнера, които са били с етикети за наличие на хлор - същото вещество, което се твърди, че е било употребявано неотдавна в Дума.
„ Разбира се, аз не можех да тествам наличието на контейнерите или да установя какви са тези химически субстанции, даже не можех да прочета множеството от етикетите, защото те са от Саудитска Арабия. Със сигурност обаче това е позиция, която е била на „ Джейш ал Ислям “, същата формация, която контролираше Дума в нощта на 7 април, когато хипотетичната химическа офанзива се е случила там. Сигурно е и че групировката е подкрепяна военно и финансово от саудитците. “
Италианският публицист, създател на книга за християните в Сирия, озаглавена „ Предадените братя “ напомня, че християнството е родено в Сирия, и че оттова религията идва в Европа:
„ В началото на войната бях изумен, че никой освен в Италия, само че и във Франция, Германия, Англия, не приказва за християните там. Те бяха забравени. Никой не приказва за малцинство, което наброява 10 % от популацията на Сирия. От началото на работата ми в Сирия през 2012 година започнах да чувам историите на християните там. Още преди да чуем за „ Ислямска страна “, те разказваха за кланета, осъществявани от бунтовниците, за отвличания и изобщо за всички техни зверства, които бяха пренебрегнати и се приписваха единствено на режима. От 2012 година те имаха вяра, че режимът на Башар Асад единствен може да спре бунтовниците, които идваха в Сирия, с цел да избиват християни и да наложат някаква ислямска страна. Но никой не ги слушаше, тъй като споделяха, че те са поддръжници на режима. “ и заключава: „ Повечето християни напуснаха регионите на Алепо и Хомс и няма да се върнат. Християнското наличие там беше заличено от войната “.
Джан Микалесин съобщи, че Турция до 2016 година е била най-хубавият съдружник на бунтовническите групировки:
„ Тя поддържаше освен така наречен умерени бунтовници, само че и „ Ислямска страна “. По-голямата част от петрола, добиван от " Ислямска страна " в част от Сирия, доближаваше интернационалните пазари през Турция. След това Турция промени позицията си, само че не промени изцяло метода, по който работи. В Африн - където нахлуха на сирийска територия, с цел да се бият с кюрдите, не трябва да забравяме, че употребяват бойци ветерани от „ Джабхат ан Нусра “ и даже от " Ислямска страна ". Така че турската позиция не се е трансформирала, тя единствено е сменила съдружниците си в опит да извлече изгода от сирийската война, само че от друга позиция. “
Според него огромна част от войната против Сирия е война против Иран и така наречен „ шиитска ос “, а западните страни не престават политиката си от 2011 година, когато декларират, че желаят промяна на режима в Сирия и не желаят договаряния, като по този метод показват поддръжка за позицията на съдружниците си Саудитска Арабия и Катар, които са най-големите врагове на Иран.
В умозаключение доктор Боян Хаджиев напомни, че тактиката на Запада и Израел е да се ограничи въздействието на така наречен „ шиитския полумесец “, отпред с Техеран, и стремежът му да доближи до Средиземно море и Ливан:
„ Това ще се случи в Източна Сирия благодарение на кюрдите и благодарение на тези бази, които се основават по границата сред Ирак и Сирия. Там по-скоро има тактика да се сложи преграда. “
Запис на интервютата с преподавателя по интернационалните връзки в Университета за национално и международно стопанство доктор Боян Хаджиев, с журналиста Джан Микалесин и анализаторите Ралф Трап и Михаил Крутихин можете да чуете от звуковите файлове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ