Ударих дъното по всякакъв начин – физически, психически, емоционално, финансово.

„ Ударих дъното по всевъзможен метод – физически, душевен, прочувствено, финансово ”. Това съобщи актрисата Александра Сърчаджиева в първото си изявление след гибелта на брачна половинка си Иван Ласкин по Нова тв.

Тя описа какъв брой мъчно ѝ е в този момент, въпреки да признава, че доста хора се пробват да ѝ оказват помощ.

„ Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Объркана съм доста, не знам тъкмо какво ми се случва, по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората ”, споделя Сърчаджиева 40 дни след загубата на Ласкин.

„ Не мога да се събера. Аз съм в ступор някакъв. Изпитвам доста страсти в себе си. Не мога да плача. Имам възприятието, че не ми се случва на мен. Искам да мятам, да крещя, да викам, да плача. Имам голяма потребност. Искам да изпотроша всичко, да излея всичките си страсти, дъното да ударя, чисто прочувствено, само че да излезе всичко това, което сега е в мен, тъй като то ме задушава и не мога да си поема въздух ”, споделя Сърчаджиева.

„ Не знам дали съм стегната, тъй като имам дете. Знам че нямам избор, би трябвало да продължа напред, тъй като това дете оттук насетне ще разчита само и единствено на мен. Страх ме е по какъв начин ще си отгледам детето. Моята визия за най-лошото сред мен и Иван бе, че някой ден може да се случи това, ние да се разделим трагично. Не съм си представяла живота си по този метод в никакъв случай. Не съм си представяла, че ще изгубя най-любимия си човек за повторно, в този момент мъжа до себе си, че би трябвало да давам отговор на въпросите на едно дете за какво Господ прибира положителните хора, а неприятните ги оставя? Нас кой ще ни пази. Ако в този момент и ти умреш, аз сама ли ще остана? Иван беше всичко за мен. Знам, че би трябвало да съм мощна, само че истината е, че се уморих да съм мощна ”, добавя тя.

Актрисата добави, че се чуди с какво е сбъркала в предходния си живот, с цел да ѝ се случи това. „ Моята болежка я остави, само че за какво и детето ми, тя с какво го заслужава? ”, споделя Сърчаджиева. 

Тя добавя, че болката не минава и изключително тежки са вечерите. 

Когато е споделила на щерка си за гибелта на татко ѝ, момичето е било ядосано. „ Каза, че съм най-гадната майка на света. Как може една майка да каже такова нещо на дето си? След което ми сподели, че е трябвало да ѝ го кажа като стане на 10 години. Сега е вкопчена в мен, тъй като я е боязън да не си отида и аз. Казва ми: " Ти си тъжна. Смееш се, само че очите ти са тъжни. А тя е на 8 ”, споделя Сърчаджиева.

„ Най-страшната панорама, която съм виждала през живота си – малко дете с букетче цветя на свеж гроб. Тя попита: Той тук ли е? Аз ѝ споделих: Да. Можеш ли да го изровиш, да го прегърна ”, уточни още тя.

Актрисата добави, че се пробва да се отърси от това какво ще кажат хората, само че в това време е мощно възмутена от писанията в жълтата преса след гибелта на Ласкин. 

„ Смирете се малко, замълчете малко, дайте късмет на човек да поеме глътка въздух ”, приканва Сърчаджиева.

„ Вкъщи като се обърна и всичко е той. Тази обич, която ми се случи в моя живот, може би на не всеки човек би могла да се случи. Тя е голяма, тя е неистова. Аз съм била толкоз обичана, прегръщана, милвана. Не съм заспивала непрегърната. Липсва ми всичко – смехът му, възприятието му за комизъм, бележките заран, кафето, което ми приготвяше ”, сподели тя.

Александра Сърчаджиева описа и за последния си диалог с Ласкин. 

„ Той не искаше да почине. Когато се видяхме с него на 20 декември, той ми сподели: " Ей, Саше, ще се оправя, ще изляза от тук, ще си отгледам детето, ще отидем на едно малко пътешестване ". И аз му споделих: " Да, ще отидем ". Плакахме доста тогава и двамата. И той отиде на пътешестване. Но аз останах на гарата ”, съобщи тя.