Гавра с хляба
Удар по дребните магазини и популизъм видяха специалисти зад предлагането
5% Данък добавена стойност няма да смъкна цените
От повишаването не би трябвало да се прави политика, споделят хлебари
Решението е да се усилят приходите на хората
Молбите към комерсиалните вериги да продават хляба без надценка няма да доведат до поевтиняване на насъщния. Това е безапелационното мнение на икономисти и специалисти, които “Труд ” потърси за коментар. Абсурдната концепция пристигна от министъра на земеделието Румен Порожанов, който реши да смъква цената на хляба, като увещава хипермаркетите да го продават без да начисляват облага. “На този стадий диалогът, който имаме, е в случай че има някаква надценка, то тя да покрива единствено брак и някакъв разход вътре в комерсиалната верига ”, изясни Порожанов. Така министърът се надявал да озапти повишаването или в случай че има такова, то да е по-малко.
“Това са безсмислени диалози. Нещата не се вземат решение по този метод ”, разяснява проф. Гарабед Минасян от Института за стопански разбори на Българска академия на науките. По думите му това не е пазарен метод и не подхожда на разпоредбите на пазарно действие на стопанската система.
Подобен метод опонира на стопанската система за цените, съобщи и финансистът Емил Хърсев. Търговецът е за това, с цел да печели и всички приказки, че ще продава без облага са неуместни, разяснява той. По думите му има смисъл да се усилят приходите на хората, доколкото го поема пазарът. Защото в един миг разноските на производителя стават толкоз огромни, че той най-после просто пуска кепенците, добави финансистът.
Хърсев дефинира като нелепости концепцията да се понижи Данък добавена стойност на хляба на 5%, каквито оферти се появиха от хлебопроизводители. Подобна стъпка няма да докара до понижаване на крайната цена на хляба, безапелационен е специалистът. По думите му резултатът от нея би бил 5-6 дни, след което цената на хляба ще отиде там, където е пазарното равновесие.
Като популстка дефинира концепцията на министър Порожанов и икономистът и някогашен народен представител Мартин Димитров.Според него има риск, в случай че тази мярка бъде въведена, огромните вериги да ударят конкуренцията, а точно дребните магазинчета.
Те могат да употребяват обстановката, че имат разрешението на държавното управление да продават без облага, в случай че щете, за какво не и на загуба, с цел да могат да банкрутират за прочут интервал от време всички дребни магазинчета, които създават самун.
Според Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, повишаването на хляба не е фрапантно и от него не би трябвало да се прави политика. ”Практиката до момента огромните вериги да поставят 45% надценка е прекомерно първокласен пакет, който не може да бъде прилаган ”, съобщи още Кукушева. Не постоянно диалозите водят до съответни дейности, съобщи тя във връзка концепцията на земеделския министър хипермаркетите да продават хляба без надценка.
Това не е първият опит на министър на земеделието да натрупа актив, заигравайки се с цената на хляба. Предшественикът му Мирослав Найденов стартира всеобщи инспекции на ценообразуването при повишаването на съществени храни през 2012 година, а след това даже заяви, че се е договорил с две вериги да “замразят ” за три месеца цените на няколко групи храни.
Порожанов обаче нямало да подписва съглашение с веригите, тъй като по този начин щели да бъдат упрекнати, че подписват картелно съглашение.
Веригите:
Не разясняваме към този момент
Снимка: Булфото
“Труд ” потърси комерсиалните вериги с въпрос дали с тях са водени диалози да продават хляба без надценка и какво е мнението им за тази концепция. От Била оповестиха, че все още няма да разясняват.
От Метро оповестиха, че към момента такива диалози с тях не са водени. Все още никой от Министерство на земеделието не ни е потърсил, допълниха от компанията.
От Лидл също обявиха, че към този момент отхвърлят коментар по тематиката.
Дори комерсиалните вериги да одобряват предлагането на Румен Порожанов, не излиза наяве кой ще следи дали в действителност го съблюдават и продават самун без надценка или просто ще се възползват от рекламата, която земеделското министерство ще им направи.
Кой ще ревизира и дали по-ниската цена в съответния хипермаркет не се дължи на по-голямата отстъпка, която търговецът желае от производителите, а не е за сметка на облагата.
Адвокат Атанас Костов, експерт по Търговско право:
Разговорите нямат юридически резултат
Струва ми се, че в тази ситуация става дума за диалози, от които не се поражда никакъв юридически резултат. Друг е въпросът, в случай че вследствие на тях министърът издаде някакъв нормативен акт, да вземем за пример – разпоредба. Ако тя визира ползите на производители и търговци, тогава към този момент този акт е атакуем пред съответния Административен съд, който може да го разгласи за незабележим ”. Това разяснява пред „ Труд ” юрист Атанас Костов, експерт по авторски права, търговски марки, индустриален дизайн и нелоялна конкуренция, който взе участие като процесуален представител по каузи пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
„ Не бих се изразил с термина „ картел ” във връзка оповестеното желание на министъра да се среща и беседва с представители на комерсиалните вериги във връзка продажбите на самун ”, добави юристът. Според Костов в тази ситуация не става дума за установяване на едни същи цени, което би отговаряло на определението за картел – непазарни сделки сред съперници от даден отрасъл, които биха могли да са предмет за интервенция и работа на Комисия за защита на конкуренцията.
Владимир Каролев:
Това е популизъм, министърът направи неточност
Веригите имат дребен дял от пазара
Разговорите на министъра на земеделието Румен Порожанов с огромните търговски вериги да продават хляба без облага няма да доведат до нищо, разяснява за „ Труд “ икономистът Владимир Каролев. Министърът по-скоро се е повлиял от популизма, доп
Такива договаряния с веригите не би трябвало да се водят, съобщи икономистът Владимир Каролев.
ълни той и изясни, че откакто опозицията непрекъснато предлага популистки хрумвания Порожанов им отвръща със същото. Такива договаряния с веригите не би трябвало за се водят, съобщи Владимир Каролев, като добави, че министърът е направил неточност. Според него даже Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да се намеси.
Търговските вериги нямат магазини в доста обитаеми места, изясни икономистът. Много хора си купуват самун от кварталния магазин, даже в огромните гладове не всички вървят до огромните вериги. Преди няколко години излезе разбор на Комисията за защита на конкуренцията за пазара на самун. В него се показва, че има доста производители и търговци на самун, които са в мощна конкуренция. Големите и дребните вериги държат не повече от 20-25% от всичките продажби на самун в страната, изясни Каролев. При търговците на самун конкуренцията е даже по-голяма, в сравнение с при производителите. Анализът на Комисия за защита на конкуренцията демонстрира, че се виждат обилни съмнения на цените на хляба в другите райони по отношение на междинната цена за страната. Освен това цените на хляба остават релативно постоянни и непрекъснати, неотразявайки измененията в цените на изходните първични материали, написа в разбора на Комисия за защита на конкуренцията. Друга специфичност, която се вижда при следене на динамичността на цените на дребно е, че в районите с най-високи цени цената е непрекъсната големина и не се променя за нескончаем интервал от време, показват от антимонополния орган.
Това, че една суровина е поскъпнала, не значи автоматизирано, че би трябвало да се увеличи цената и на крайния артикул, сподели още Владимир Каролев. Цената зависи от търсенето и предлагането. Преди няколко години имаше понижение на цената на газа, само че не видяхме поевтиняване на хляба, изясни икономистът.
Позиция на Съюз на демократичните сили
Ехо от социализма
Популистки са заиграванията с цената на хляба и от ръководещи, и от парламентарната съпротива, се споделя в позиция на Съюза на демократичните сили. Искането комерсиалните вериги да продават хляба без облага е ехтене от социализма. Това не е дясна политика! Това е метод, присъщ за плановата, само че не и за пазарната стопанска система, показват от партията.
Според тях предлагането Данък добавена стойност за хляба да стане 5 %, няма да понижи крайната му цена за потребителите. „ Данък добавена стойност не е панацея. Най-показателният образец е Държавата Израел – с едни от най-високите цени на храните и нулева ставка на Данък добавена стойност за тях “, припомнят от Съюз на демократичните сили. И акцентират, че диференцираните Данък добавена стойност ставки са остро подложени на критика в Европейски Съюз и евентуално скоро ще бъдат или отстранени, или сведени до най-малко. Те са среда за Данък добавена стойност измами, водят до утежняване и оскъпяване на административния надзор и са причина за деформиране на пазарните връзки, настояват от партията.
5% Данък добавена стойност няма да смъкна цените
От повишаването не би трябвало да се прави политика, споделят хлебари
Решението е да се усилят приходите на хората
Молбите към комерсиалните вериги да продават хляба без надценка няма да доведат до поевтиняване на насъщния. Това е безапелационното мнение на икономисти и специалисти, които “Труд ” потърси за коментар. Абсурдната концепция пристигна от министъра на земеделието Румен Порожанов, който реши да смъква цената на хляба, като увещава хипермаркетите да го продават без да начисляват облага. “На този стадий диалогът, който имаме, е в случай че има някаква надценка, то тя да покрива единствено брак и някакъв разход вътре в комерсиалната верига ”, изясни Порожанов. Така министърът се надявал да озапти повишаването или в случай че има такова, то да е по-малко.
“Това са безсмислени диалози. Нещата не се вземат решение по този метод ”, разяснява проф. Гарабед Минасян от Института за стопански разбори на Българска академия на науките. По думите му това не е пазарен метод и не подхожда на разпоредбите на пазарно действие на стопанската система.
Подобен метод опонира на стопанската система за цените, съобщи и финансистът Емил Хърсев. Търговецът е за това, с цел да печели и всички приказки, че ще продава без облага са неуместни, разяснява той. По думите му има смисъл да се усилят приходите на хората, доколкото го поема пазарът. Защото в един миг разноските на производителя стават толкоз огромни, че той най-после просто пуска кепенците, добави финансистът.
Хърсев дефинира като нелепости концепцията да се понижи Данък добавена стойност на хляба на 5%, каквито оферти се появиха от хлебопроизводители. Подобна стъпка няма да докара до понижаване на крайната цена на хляба, безапелационен е специалистът. По думите му резултатът от нея би бил 5-6 дни, след което цената на хляба ще отиде там, където е пазарното равновесие.
Като популстка дефинира концепцията на министър Порожанов и икономистът и някогашен народен представител Мартин Димитров.Според него има риск, в случай че тази мярка бъде въведена, огромните вериги да ударят конкуренцията, а точно дребните магазинчета.
Те могат да употребяват обстановката, че имат разрешението на държавното управление да продават без облага, в случай че щете, за какво не и на загуба, с цел да могат да банкрутират за прочут интервал от време всички дребни магазинчета, които създават самун.
Според Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, повишаването на хляба не е фрапантно и от него не би трябвало да се прави политика. ”Практиката до момента огромните вериги да поставят 45% надценка е прекомерно първокласен пакет, който не може да бъде прилаган ”, съобщи още Кукушева. Не постоянно диалозите водят до съответни дейности, съобщи тя във връзка концепцията на земеделския министър хипермаркетите да продават хляба без надценка.
Това не е първият опит на министър на земеделието да натрупа актив, заигравайки се с цената на хляба. Предшественикът му Мирослав Найденов стартира всеобщи инспекции на ценообразуването при повишаването на съществени храни през 2012 година, а след това даже заяви, че се е договорил с две вериги да “замразят ” за три месеца цените на няколко групи храни.
Порожанов обаче нямало да подписва съглашение с веригите, тъй като по този начин щели да бъдат упрекнати, че подписват картелно съглашение.
Веригите:
Не разясняваме към този момент
Снимка: Булфото “Труд ” потърси комерсиалните вериги с въпрос дали с тях са водени диалози да продават хляба без надценка и какво е мнението им за тази концепция. От Била оповестиха, че все още няма да разясняват.
От Метро оповестиха, че към момента такива диалози с тях не са водени. Все още никой от Министерство на земеделието не ни е потърсил, допълниха от компанията.
От Лидл също обявиха, че към този момент отхвърлят коментар по тематиката.
Дори комерсиалните вериги да одобряват предлагането на Румен Порожанов, не излиза наяве кой ще следи дали в действителност го съблюдават и продават самун без надценка или просто ще се възползват от рекламата, която земеделското министерство ще им направи.
Кой ще ревизира и дали по-ниската цена в съответния хипермаркет не се дължи на по-голямата отстъпка, която търговецът желае от производителите, а не е за сметка на облагата.
Адвокат Атанас Костов, експерт по Търговско право:
Разговорите нямат юридически резултат
Струва ми се, че в тази ситуация става дума за диалози, от които не се поражда никакъв юридически резултат. Друг е въпросът, в случай че вследствие на тях министърът издаде някакъв нормативен акт, да вземем за пример – разпоредба. Ако тя визира ползите на производители и търговци, тогава към този момент този акт е атакуем пред съответния Административен съд, който може да го разгласи за незабележим ”. Това разяснява пред „ Труд ” юрист Атанас Костов, експерт по авторски права, търговски марки, индустриален дизайн и нелоялна конкуренция, който взе участие като процесуален представител по каузи пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). „ Не бих се изразил с термина „ картел ” във връзка оповестеното желание на министъра да се среща и беседва с представители на комерсиалните вериги във връзка продажбите на самун ”, добави юристът. Според Костов в тази ситуация не става дума за установяване на едни същи цени, което би отговаряло на определението за картел – непазарни сделки сред съперници от даден отрасъл, които биха могли да са предмет за интервенция и работа на Комисия за защита на конкуренцията.
Владимир Каролев:
Това е популизъм, министърът направи неточност
Веригите имат дребен дял от пазара
Разговорите на министъра на земеделието Румен Порожанов с огромните търговски вериги да продават хляба без облага няма да доведат до нищо, разяснява за „ Труд “ икономистът Владимир Каролев. Министърът по-скоро се е повлиял от популизма, доп
Такива договаряния с веригите не би трябвало да се водят, съобщи икономистът Владимир Каролев. ълни той и изясни, че откакто опозицията непрекъснато предлага популистки хрумвания Порожанов им отвръща със същото. Такива договаряния с веригите не би трябвало за се водят, съобщи Владимир Каролев, като добави, че министърът е направил неточност. Според него даже Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да се намеси.
Търговските вериги нямат магазини в доста обитаеми места, изясни икономистът. Много хора си купуват самун от кварталния магазин, даже в огромните гладове не всички вървят до огромните вериги. Преди няколко години излезе разбор на Комисията за защита на конкуренцията за пазара на самун. В него се показва, че има доста производители и търговци на самун, които са в мощна конкуренция. Големите и дребните вериги държат не повече от 20-25% от всичките продажби на самун в страната, изясни Каролев. При търговците на самун конкуренцията е даже по-голяма, в сравнение с при производителите. Анализът на Комисия за защита на конкуренцията демонстрира, че се виждат обилни съмнения на цените на хляба в другите райони по отношение на междинната цена за страната. Освен това цените на хляба остават релативно постоянни и непрекъснати, неотразявайки измененията в цените на изходните първични материали, написа в разбора на Комисия за защита на конкуренцията. Друга специфичност, която се вижда при следене на динамичността на цените на дребно е, че в районите с най-високи цени цената е непрекъсната големина и не се променя за нескончаем интервал от време, показват от антимонополния орган.
Това, че една суровина е поскъпнала, не значи автоматизирано, че би трябвало да се увеличи цената и на крайния артикул, сподели още Владимир Каролев. Цената зависи от търсенето и предлагането. Преди няколко години имаше понижение на цената на газа, само че не видяхме поевтиняване на хляба, изясни икономистът.
Позиция на Съюз на демократичните сили
Ехо от социализма
Популистки са заиграванията с цената на хляба и от ръководещи, и от парламентарната съпротива, се споделя в позиция на Съюза на демократичните сили. Искането комерсиалните вериги да продават хляба без облага е ехтене от социализма. Това не е дясна политика! Това е метод, присъщ за плановата, само че не и за пазарната стопанска система, показват от партията.
Според тях предлагането Данък добавена стойност за хляба да стане 5 %, няма да понижи крайната му цена за потребителите. „ Данък добавена стойност не е панацея. Най-показателният образец е Държавата Израел – с едни от най-високите цени на храните и нулева ставка на Данък добавена стойност за тях “, припомнят от Съюз на демократичните сили. И акцентират, че диференцираните Данък добавена стойност ставки са остро подложени на критика в Европейски Съюз и евентуално скоро ще бъдат или отстранени, или сведени до най-малко. Те са среда за Данък добавена стойност измами, водят до утежняване и оскъпяване на административния надзор и са причина за деформиране на пазарните връзки, настояват от партията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ