Почина съоткривателят на структурата на ДНК Джеймс Уотсън
Ученият, трансформирал хода на биологията и медицината, си отиде на 97-годишна възраст
На 97-годишна възраст е умрял Джеймс Дюи Уотсън – един от тримата учени, разкрили структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), оповестиха от Cold Spring Harbor Laboratory – научният институт, с който той дълги години беше обвързван. Новината бе доказана и от Associated Press.
Откритието на двойната серпантина на ДНК през 1953 година, направено взаимно с Франсис Крик и Морис Уилкинс, бележи начало на нова епоха в актуалната просвета. През 1962 година тримата получават Нобелова премия за физиология или медицина за това революционно достижение. Благодарение на тяхното изобретение, човечеството добива схващане за метода, по който се съхранява и предава генетичната информация при живите организми.
По това време Уотсън е едвам на 24 години. Роден в Чикаго, той бързо се утвърждава като ослепителен млад академик. Той и Крик съумяват да предложат модел на ДНК като двойна серпантина – две навити влакна, които се разделят при клетъчното разделяне, по сходство на разкопчаването на цип.
Това освен трансформира биологията вечно, само че и основава основата за следващи достижения като генното инженерство, лекуването на наследствени болести, идентифицирането на ДНК в криминалистиката и генеалогията.
„ Франсис Крик и аз направихме откритието на века, това беше напълно ясно “, споделя Уотсън по-късно. В автобиографията си той отбелязва: „ Нямаше по какъв начин да предвидим взривния резултат, който двойната серпантина ще има върху науката и обществото. “
През годините след откритието, Джеймс Уотсън се посвещава на писане на научни писания, преподаване и научна администрация. Той играе основна роля и в плана за картографиране на човешкия геном – един от най-амбициозните научни планове на XX век.
Кариерата му обаче не минава без несъгласия. В по-късните години от живота си, Уотсън се оказва обект на съществени рецензии и наказания поради свои изявления, определяни като расистки. През 2007 година той е отхвърлен от управлението на Cold Spring Harbor Laboratory след изказване, в което слага под подозрение интелектуалните качества на хората с черен цвят на кожата.
Въпреки това, научният принос на Джеймс Уотсън остава фундаментален. Той е създател на авторитетни учебници, въодушевил е голям брой млади учени, и е изиграл значима роля за оформянето на актуалната генетика.
Смъртта му поставя завършек на една ера в науката, само че наследството му ще остане като едно от най-важните в историята на биологията.
На 97-годишна възраст е умрял Джеймс Дюи Уотсън – един от тримата учени, разкрили структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), оповестиха от Cold Spring Harbor Laboratory – научният институт, с който той дълги години беше обвързван. Новината бе доказана и от Associated Press.
Откритието на двойната серпантина на ДНК през 1953 година, направено взаимно с Франсис Крик и Морис Уилкинс, бележи начало на нова епоха в актуалната просвета. През 1962 година тримата получават Нобелова премия за физиология или медицина за това революционно достижение. Благодарение на тяхното изобретение, човечеството добива схващане за метода, по който се съхранява и предава генетичната информация при живите организми.
По това време Уотсън е едвам на 24 години. Роден в Чикаго, той бързо се утвърждава като ослепителен млад академик. Той и Крик съумяват да предложат модел на ДНК като двойна серпантина – две навити влакна, които се разделят при клетъчното разделяне, по сходство на разкопчаването на цип.
Това освен трансформира биологията вечно, само че и основава основата за следващи достижения като генното инженерство, лекуването на наследствени болести, идентифицирането на ДНК в криминалистиката и генеалогията.
„ Франсис Крик и аз направихме откритието на века, това беше напълно ясно “, споделя Уотсън по-късно. В автобиографията си той отбелязва: „ Нямаше по какъв начин да предвидим взривния резултат, който двойната серпантина ще има върху науката и обществото. “
През годините след откритието, Джеймс Уотсън се посвещава на писане на научни писания, преподаване и научна администрация. Той играе основна роля и в плана за картографиране на човешкия геном – един от най-амбициозните научни планове на XX век.
Кариерата му обаче не минава без несъгласия. В по-късните години от живота си, Уотсън се оказва обект на съществени рецензии и наказания поради свои изявления, определяни като расистки. През 2007 година той е отхвърлен от управлението на Cold Spring Harbor Laboratory след изказване, в което слага под подозрение интелектуалните качества на хората с черен цвят на кожата.
Въпреки това, научният принос на Джеймс Уотсън остава фундаментален. Той е създател на авторитетни учебници, въодушевил е голям брой млади учени, и е изиграл значима роля за оформянето на актуалната генетика.
Смъртта му поставя завършек на една ера в науката, само че наследството му ще остане като едно от най-важните в историята на биологията.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ