Учените често с право определят човешкия мозък като най-сложната позната

...
Учените често с право определят човешкия мозък като най-сложната позната
Коментари Харесай

18 изумителни факта за човешкия мозък, които може би не знаете

 Учените постоянно с право дефинират човешкия мозък като най-сложната позната ни конструкция във Вселената. Тази трудност разрешава на орган със приблизително тегло от 1,5 кг да прави интервенции, които са непостижими и за най-модерния и огромен изчислителен център в света.

Изобщо, човешкият мозък е толкоз неповторим, че е изумявал хората през всички епохи на съществуването на индивида. Някои учени и лекари са посветили целия си живот на проучването на това по какъв начин работи мозъкът и не е чудно, че хората се радват да научат нови обстоятелства за този необикновен орган в човешкото тяло.

1. Мозъкът съдържа половин вселена от дребни компютри

Мозъците ни имат сред 86 милиарда и 100 милиарда неврони – кафези, които предават сигнали в мозъка. Това е към половината от звездите в Млечния път. Невроните ни оказват помощ да учим нови неща и да се развиваме всеки ден.

2. За мозъка ни няма разлика сред действителност и въображение

Мозъкът реагира на всяка мисъл и не разграничава обстоятелствата от фантазиите. Ето за какво хората, които гледат на света през розови очила, се усещат по-щастливи, и ето за какво организмът приема плацебото като същинско лекарство.

3. Мозъкът основава нови неврони непрестанно

Докато детето се развива в утробата на майката, мозъкът му основава неврони със скорост 250,000 неврона за минута. След раждането този развой се забавя, само че продължава през целия живот на индивида.

4. Умствената работа не изморява мозъка

Чувството за умствена отмалялост е резултат от нашите страсти. Съставът на кръвта, протичаща през мозъка по време на дейна работа остава неизменен. За разлика от кръвта във вените на човек, който е работил физическа работа, се трансформира доста.

5. Мозъкът разхищава сила

Мозъкът съдържа кръвоносни съдове с обща дължина над 600 километра и употребява към 20% от общата сила на тялото и признатия О2. Взаимодействието сред електроните генерира към 25 вата електричество – задоволително, с цел да зареди дребна електрическа крушка.

6. Обикновено мозъкът работи автоматизирано

Повече от половината от днешните ни мисли са от през вчерашния ден. Ето за какво е толкоз мъчно песимистите да трансформират погледа си към света. Те безусловно би трябвало да " прочистят “ мозъка си и да го накарат да реагира на позитивни тласъци по-често.

7. Мозъкът ненавижда диетите

На пръв взор мозъкът като че ли съдържа много ненужно пространство – към 60% мазнини или 73% вода. Всъщност това е извънредно значимо за потреблението на цялата сила. Дехидратация от единствено 2% пречи на вниманието и паметта и мозъчните кафези, които имат потребност от сила, стартират да изяждат други мозъчни кафези. По тази причина имаме потребност от храна и отмора, с цел да може мозъкът ни да употребява цялостния си капацитет. Хранете се здравословно и пийте задоволително вода.

8. Виждаме това, за което мислим

Ако си мечтаем за странствуване в Париж, ще виждаме напомняния за града на всички места към себе си. Ако мислим неприятни неща за себе си, ще виждаме потвърждения на всяка крачка. Променете мислите си и вижте към себе си една малко по-различна действителност.

9. Областите в мозъка са по едно и също време профилирани и многостранни

Вероятно си чувал, че избрани области в мозъка ти управляват избрани действия. Въпреки това, това разделяне на дейностите не е написано на камък. Много от мозъчните ни процеси включват няколко области в мозъка, които си взаимодействат. Когато една област е засегната, останалите могат да изземат функционалностите й. Някои пациенти, на които половината мозък е оперативно отстранен, съумяват да действат без обилни промени. С други думи, мозъкът е като пъзел с доста части. Всяко от тях извършва разнообразни функционалности. Дори да махнем някои от частите, към момента ще виждаме огромната картина.

10. Мозъкът има потребност от тренировки, тъкмо както мускулите

Ученето, упражненията на чист въздух, здравословното хранене, здравия сън, пътуването на нови места, новите действия, записките в дневник, танците и даже играта на Тетрис – всичко това е потребно за мозъка ви.

11. Мозъкът в никакъв случай не почива

Дори когато спим, мозъкът се труди крепко. Нещо повече, интензивността му по-време на сън е по-висока, в сравнение с денем.

12. Понякога е витално значимо да " изключим “

За да потънем в хиляди негативни мисли, от време на време имаме потребност да " изключим “ и да се махнем от всички грижи, с цел да дадем отмора на именната си система. Не забравяйте дейната отмора – тя е най-полезната релаксация за мозъка.

13. Мозъкът може да управлява времето

Нашето усещане за времето е резултат от възприемането на голям брой сигнали и организирането им по метод, посредством който могат да бъдат обработени. Колкото повече сигнали възприемаме – изключително в случай че са непознати – толкоз по-дълго ни лишава да ги организираме. Затова моментите, когато изпитваме нещо ново или интензивно, ни се костват по-дълги от нормално. Можем да накараме времето да върви по-бавно, в случай че се слагаме в непознати и забавни обстановки – съвсем като да живеем по-дълго, единствено като вършим нови неща.

14. Мозъкът стопира да пораства, само че в никакъв случай не стопира да се трансформира

Вярно е, че мозъкът стопира да пораства на размер и маса в даден миг, нормално към 18-годишна възраст. Въпреки това, физическата му конструкция – плътността и относителния размер на другите области – продължава да се трансформира през целия ни живот. По тази причина ставаме положителни в действия за възрастни – като паркирането на стръмна улица, и забравяме по какъв начин да въртим обръч.

15. Забравянето поддържа нервната система в редовност

За да резервира новите мемоари, мозъкът би трябвало да се освободи от непотребното. Щеше да е отлично, в случай че решаваме умишлено какво да запомним и какво да забравим. За да го създадем, би трябвало да използваме информацията, която желаеме да запазим, по-често.

16. Стресът може да промени мозъка

Стресът не е единствено противен, само че може да повлияе на развиването на мозъка, да убие неврони, да унищожи невронни връзки и да попречи на основаването на нови. Избягването на страса и научаването на нови техники за справяне с него, е значимо както за настроението, по този начин и за действието на мозъка.

17. Мозъкът е безчувствен към болежка

Мозъкът ни реагира на болежка, само че самият той не я усеща, тъй като няма нужните рецептори. Това обаче не се отнася за множеството кръвоносни съдове, тъкани и нерви, които го обгражадат.

18. Мозъкът непрестанно се препрограмира

Всеки от милиардите неврони е обвързван с хиляди други. По този метод те си взаимодействат, с цел да правят функционалностите си сполучливо. Непрекъснато се основават нови връзки, трансформират се и се отстраняват в отговор на нашите дейности. Ако две области в мозъка се задействат по едно и също време, невроните в тях образуват повече връзки между тях. По този метод асоциациите сред тях стават по-лесни и бързи в бъдеще. Другият вид е да се образуват обособени мрежи, само че ще отнеме по-дълго време да се задействат по едно и също време. Колкото повече се упражняваме в нещо, толково по-лесно ще бъде за мозъка ни да го прави. Изисква се процедура, процедура и още процедура!
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР