Израелски учени разработиха новаторски метод за ранно откриване на Паркинсон
Учени са създали реформаторски способ за ранно разкриване на болестта на Паркинсон (20 години преди появяването на първите симптоми), който проправя пътя към превантивно лекуване, оповестява израелската новинарска организация ТПС. Освен това техниката може да бъде приспособена за ранна диагностика на други невродегенеративни болести, в това число заболяването на Алцхаймер.
Болестта на Паркинсон е прогресивно неврологично заболяване, което визира най-вече придвижването. То се развива последователно, като стартира с леки признаци, които се утежняват с времето, в това число тремор, сковаване на мускулите и проблеми с равновесието и стабилността. То може да докара и до утежняване на когнитивните качества, смяна на настроението и нарушавания на съня. Заболяването се предизвиква от недъгавост на невроните в мозъка.
Паркинсон визира най-вече по-възрастните хора, като честотата на болестта се усилва с възрастта. Приблизително 1 % от хората над 60-годишна възраст са наранени от заболяването на Паркинсон. Разпространението ѝ се усилва до към 4 % при хората над 80 години. По приблизителни оценки в международен мащаб с Паркинсон живеят към 10 милиона души, а броят на случаите се усилва заради застаряването на популацията. Някои изследвания предвиждат, че до 2040 година разпространяването на заболяването на Паркинсон ще се удвои.
Понастоящем диагностицирането се основава най-вече на клинични признаци като тремор и нарушавания в походката, които нормално се появяват на по-късен стадий, когато забележителна част от допаминергичните неврони в мозъка към този момент са починали. Наличните лекувания се отнасят най-вече до двигателните признаци, без да стопират прогресията на болестта.
Учени от Телавивския университет в съдействие с три водещи израелски медицински центъра, както и с учени от Съединени американски щати и Германия, създават нов диагностичен способ, съчетаващ микроскопия със суперразделителна дарба и компютърен разбор за разкриване на агрегация на протеини в клетките, признак на заболяването на Паркинсон. Белтъчните елементи, по-специално на белтъка алфа-синуклеин, стартират да се образуват към 15 години преди проявата на признаците на Паркинсон.
Настоящите диагностични способи нормално разпознават заболяването на Паркинсон едвам откакто са настъпили обилни неврологични увреждания. Новата технология дава опция за разкриване на доста по-ранен стадий, което е извънредно значим миг за интервенция.
" Нашият способ може да се употребява за идентифициране на ранни признаци на заболяването и да разреши превантивно лекуване при младежи, изложени на риск от развиване на Паркинсон на по-късен стадий от живота им ", споделят учените. Чрез точното установяване на първичните клетъчни промени тази техника може евентуално да предотврати по-нататъшното струпване на протеини и клетъчна гибел през младите години на индивида.
За осъществяване на изследването екипът употребява биопсии на кожа от хора с и без заболяването на Паркинсон. Като изследват тези проби под неповторим микроскоп, употребяващ изображения със суперразрешение и модернизиран компютърен разбор, учените съумяват да картографират разпределението на молекулите на алфа-синуклеина. Както се очакваше, при хората с Паркинсон е открита по-голяма централизация на протеинови елементи, както и увреждане на нервните кафези в областите с висока централизация на този патогенен протеин.
След като потвърдиха концепцията си, учените възнамеряват да разширят изследването си с поддръжката на Фондация " Майкъл Фокс " за проучване на заболяването на Паркинсон. Следващият стадий ще включва разбор на кожни биопсии от 90 души, с цел да се дефинира точният миг, в който естествените количества протеин се трансформират в патологични елементи.
За да подобрят в допълнение диагностичния развой, учените се стремят да разработят логаритъм за машинно образование, кадърен да разпознава корелациите сред резултатите от двигателните и когнитивните тестове и микроскопските резултати. Този логаритъм ще помогне за прогнозиране на бъдещото развиване и тежестта на разнообразни патологии, свързани с Паркинсон.
" Основната ни целева група са родственици на пациенти с Паркинсон, които са носители на разновидности, повишаващи риска от болестта ", сподели един от учените. " Надяваме се, че през идващите години ще бъде допустимо да се оферират превантивни лекувания, като в същото време се наблюдава резултатът на медикаментите под микроскоп. " Учените акцентират евентуалното приложение на технологията при диагностицирането на други невродегенеративни болести, свързани с протеинови елементи, като да вземем за пример заболяването на Алцхаймер.
Вече е в ход клинично изпитване за тестване на лекарство, предопределено да попречва образуването на протеинови елементи, които предизвикват заболяването на Паркинсон. Ако този способ се окаже сполучлив, той би могъл да промени радикално метода към лекуването и профилактиката на невродегенеративните болести. Чрез ранното идентифициране на рисковите лица може да се окаже допустимо да се извърши интервенция преди настъпването на обилни неврологични увреждания.
Хора с фамилна обремененост за заболяването на Паркинсон или носители на свързани генетични разновидности могат да бъдат изследвани за признаци на агрегация на протеини. Включването на технологията в рутинни здравни прегледи, изключително при лица над избрана възраст или с известни рискови фактори, може да се трансформира в общоприета превантивна мярка.
Ако се открие ранна агрегация на протеини, хората могат да подхващат превантивни дейности, като да вземем за пример смяна на метода на живот, смяна на диетата или започване на банкет на медикаменти, предопределени да забавят прогресирането на болестта. Технологията може да докара до идентифициране на характерни биомаркери, свързани с ранната фаза на Паркинсон, които по-късно могат да се употребяват за създаване на неинвазивни принадлежности за скрининг, като да вземем за пример кръвен или кожен тест, за по-широко и по-лесно приложение в клинични условия.
Ранната интервенция може да забави или понижи тежестта на двигателните признаци като тремор и ригидност (скованост), като помогне на хората да запазят независимостта и качеството си на живот за по-дълъг интервал от време.
" Имаме просторен времеви прозорец от до 20 години за диагностика и предварителна защита, преди да се появят признаците. Ако успеем да идентифицираме процеса на ранен стадий, при хора на 30, 40 или 50 години, може би ще успеем да предотвратим по-нататъшното агрегиране (процес на обединяване на разнообразни детайли в една система) на протеините и клетъчната гибел ", съобщи един от учените.
Болестта на Паркинсон е прогресивно неврологично заболяване, което визира най-вече придвижването. То се развива последователно, като стартира с леки признаци, които се утежняват с времето, в това число тремор, сковаване на мускулите и проблеми с равновесието и стабилността. То може да докара и до утежняване на когнитивните качества, смяна на настроението и нарушавания на съня. Заболяването се предизвиква от недъгавост на невроните в мозъка.
Паркинсон визира най-вече по-възрастните хора, като честотата на болестта се усилва с възрастта. Приблизително 1 % от хората над 60-годишна възраст са наранени от заболяването на Паркинсон. Разпространението ѝ се усилва до към 4 % при хората над 80 години. По приблизителни оценки в международен мащаб с Паркинсон живеят към 10 милиона души, а броят на случаите се усилва заради застаряването на популацията. Някои изследвания предвиждат, че до 2040 година разпространяването на заболяването на Паркинсон ще се удвои.
Понастоящем диагностицирането се основава най-вече на клинични признаци като тремор и нарушавания в походката, които нормално се появяват на по-късен стадий, когато забележителна част от допаминергичните неврони в мозъка към този момент са починали. Наличните лекувания се отнасят най-вече до двигателните признаци, без да стопират прогресията на болестта.
Учени от Телавивския университет в съдействие с три водещи израелски медицински центъра, както и с учени от Съединени американски щати и Германия, създават нов диагностичен способ, съчетаващ микроскопия със суперразделителна дарба и компютърен разбор за разкриване на агрегация на протеини в клетките, признак на заболяването на Паркинсон. Белтъчните елементи, по-специално на белтъка алфа-синуклеин, стартират да се образуват към 15 години преди проявата на признаците на Паркинсон.
Настоящите диагностични способи нормално разпознават заболяването на Паркинсон едвам откакто са настъпили обилни неврологични увреждания. Новата технология дава опция за разкриване на доста по-ранен стадий, което е извънредно значим миг за интервенция.
" Нашият способ може да се употребява за идентифициране на ранни признаци на заболяването и да разреши превантивно лекуване при младежи, изложени на риск от развиване на Паркинсон на по-късен стадий от живота им ", споделят учените. Чрез точното установяване на първичните клетъчни промени тази техника може евентуално да предотврати по-нататъшното струпване на протеини и клетъчна гибел през младите години на индивида.
За осъществяване на изследването екипът употребява биопсии на кожа от хора с и без заболяването на Паркинсон. Като изследват тези проби под неповторим микроскоп, употребяващ изображения със суперразрешение и модернизиран компютърен разбор, учените съумяват да картографират разпределението на молекулите на алфа-синуклеина. Както се очакваше, при хората с Паркинсон е открита по-голяма централизация на протеинови елементи, както и увреждане на нервните кафези в областите с висока централизация на този патогенен протеин.
След като потвърдиха концепцията си, учените възнамеряват да разширят изследването си с поддръжката на Фондация " Майкъл Фокс " за проучване на заболяването на Паркинсон. Следващият стадий ще включва разбор на кожни биопсии от 90 души, с цел да се дефинира точният миг, в който естествените количества протеин се трансформират в патологични елементи.
За да подобрят в допълнение диагностичния развой, учените се стремят да разработят логаритъм за машинно образование, кадърен да разпознава корелациите сред резултатите от двигателните и когнитивните тестове и микроскопските резултати. Този логаритъм ще помогне за прогнозиране на бъдещото развиване и тежестта на разнообразни патологии, свързани с Паркинсон.
" Основната ни целева група са родственици на пациенти с Паркинсон, които са носители на разновидности, повишаващи риска от болестта ", сподели един от учените. " Надяваме се, че през идващите години ще бъде допустимо да се оферират превантивни лекувания, като в същото време се наблюдава резултатът на медикаментите под микроскоп. " Учените акцентират евентуалното приложение на технологията при диагностицирането на други невродегенеративни болести, свързани с протеинови елементи, като да вземем за пример заболяването на Алцхаймер.
Вече е в ход клинично изпитване за тестване на лекарство, предопределено да попречва образуването на протеинови елементи, които предизвикват заболяването на Паркинсон. Ако този способ се окаже сполучлив, той би могъл да промени радикално метода към лекуването и профилактиката на невродегенеративните болести. Чрез ранното идентифициране на рисковите лица може да се окаже допустимо да се извърши интервенция преди настъпването на обилни неврологични увреждания.
Хора с фамилна обремененост за заболяването на Паркинсон или носители на свързани генетични разновидности могат да бъдат изследвани за признаци на агрегация на протеини. Включването на технологията в рутинни здравни прегледи, изключително при лица над избрана възраст или с известни рискови фактори, може да се трансформира в общоприета превантивна мярка.
Ако се открие ранна агрегация на протеини, хората могат да подхващат превантивни дейности, като да вземем за пример смяна на метода на живот, смяна на диетата или започване на банкет на медикаменти, предопределени да забавят прогресирането на болестта. Технологията може да докара до идентифициране на характерни биомаркери, свързани с ранната фаза на Паркинсон, които по-късно могат да се употребяват за създаване на неинвазивни принадлежности за скрининг, като да вземем за пример кръвен или кожен тест, за по-широко и по-лесно приложение в клинични условия.
Ранната интервенция може да забави или понижи тежестта на двигателните признаци като тремор и ригидност (скованост), като помогне на хората да запазят независимостта и качеството си на живот за по-дълъг интервал от време.
" Имаме просторен времеви прозорец от до 20 години за диагностика и предварителна защита, преди да се появят признаците. Ако успеем да идентифицираме процеса на ранен стадий, при хора на 30, 40 или 50 години, може би ще успеем да предотвратим по-нататъшното агрегиране (процес на обединяване на разнообразни детайли в една система) на протеините и клетъчната гибел ", съобщи един от учените.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ