Вкаменелости от птицечовков динозавър на повече от 70 млн. години са открити в Китай
Учени потвърдиха, че набор от скелетни вкаменелости, открити в Южен Китай, e на птицечовкови динозаври отпреди повече от 70 милиона години, оповестява Българска телеграфна агенция.
По този метод бяха разширени фосилните данни от района за тези огромни, зъбати същества, които евентуално са мигрирали от Северна Америка.
Вкаменелостите са открити през май 2009 година от китайски любител-търсач на фосили на строителна площадка в град Сихуей, провинция Гуандун. Той ги е дарил на локален музей.
След разчистване и реституция, откривателите през 2020 година разпознали втвърден скелет, състоящ се от гръбни и опашни прешлени, раменна кост, илиум, бедрена кост и пищял. Те считат, че вкаменелостите принадлежат на образец от подсемейство ламбеозаврови (Lambeosaurini), подраздел на фамилията на растителноядните динозаври хадрозаврови (Hadrosauroidea), живели през интервала креда.
Изследването, ръководено от палеонтолози от Китай и Канада, е оповестено в списание Historical Biology.
Според изследователския екип семейство хадрозаврови е известно с присъщата си конструкция на устата, наподобяваща човка на птица. Тези динозаври са имали хиляди зъби, отмерено ситуирани в челюстите им, което им е разрешавало да показват мощна успеваемост при дъвчене.
Ламбеозаврите също по този начин са имали неповторима черепна конструкция, включваща тесни кухи носни кости. Тази конструкция евентуално е била виновна за способността им да издават сходни на тръба звуци, които употребявали за връзка, допускат учените.
Научният началник на екипа Ван Дунхао, докторант от Китайския университет по геонауки в Пекин, означи, че изследователският екип е открил дълги и тесни гръбначни шипове на фосилния образец, което е извънредно рядка характерност. Вкаменелостите обаче са най-вече фрагментарни кости и не са добре непокътнати, като липсва основна биологична информация за черепната конструкция на динозавъра.
Изследователите считат, че съществата към момента не са били изцяло развити, като са били с дължина едвам към 8 метра. Те ги дефинират като производни на ламбеозаврите и принадлежащи към еволюционна група, известна като клад, която е мигрирала от Северна Америка назад към Азия през Беринговия пролив. Причината за това умозаключение са високите им и тесни гръбначни шипове, които са обща линия измежду северноамериканските динозаври.
Фосилизираните кости са първото удостоверение за ламбеозаври в Южен Китай и „ съставляват единственото доказателство, което допуска евентуална миграция на северноамерикански динозаври в района през късната креда “, споделя палеонтологът и съавтор в проучването Син Лида.

