Учени от нов иновативен център по растителна биология и биотехнология,

Учени от нов новаторски център по растителна биология и биотехнология, който се намира в Пловдив, се заеха със комплицираната задача да изследват процеси, които ще оказват помощ значими за стопанството култури – като домати и пипер, да вземем за пример, да са по-устойчиви на суша, влага и други съществени климатични промени. Европейската комисия е вложила в изследователския план 15 милиона евро.

Повече за активността на учените от пловдивския център - вижте от нашия кореспондент Николай Райшинов.

Учените от центъра в Пловдив изследват главно ендемичното растение хаберлея родопензис, познато още като родопски силивряк и цветето на Орфей.
Доц. Милен Георгиев, Институт по микробиология при Българска академия на науките: Това растение спада към групата на възкръсващите растения, които са забавни от позиция на това, че в случай че ние разберем какъв е механизмът, по който растението оцелява, рисковите условия, неналичието на мокрота, ние по-късно бихме могли да прехвърлим това познание в икономически значими култури като домати, пипер и така нататък и по този метод да се реши един важен проблем със засушаването и понижаването, най-общо на добива, в резултат на измененията в климата и повишението на температурите.
Специалистите са си сложили извънредно комплицираната задача да изследват молекулярните механизми и гените, които вършат растението толкоз стабилно на внезапни климатични промени. Процесът може да отнеме години.
Доц. Милен Георгиев, Институт по микробиология при Българска академия на науките: Растение, с цел да оцелява в такива рискови условия, има механизми, които са основани от природата. Този механизъм, или тази група механизми, или група гени, които са виновни за това нещо, в случай че ние успеем да ги установим, по-късно тези гени бихме могли да ги прехвърлим в домат да вземем за пример и тези култури да оцеляват в рискови условия на околната среда.
Първите опити са посочили, че работата на учените по никакъв начин няма да е лесна. Още повече, че групата на така наречен възкръсващи растения у нас е доста дребна.
Доц. Милен Георгиев, Институт по микробиология при Българска академия на науките: Този механизъм еволюционно е основан в границите на хиляди години и се оказва, че не е просто един ген, който ние да вземем от възкръсващото растение, да прехвърлим в доматите и да се получат нещата. Оказа се, че са много по-сложни механизмите и належащо учени от разнообразни области да се включат. Затова в действителност беше и концепцията за центъра.
В екипа от експерти попадат учени от региона на молекулярната биология, химията, селекцията и други Целта е да се обзет всички страни, с цел да може да бъде пояснен механизмът на съживяване. През първите години на опити е заложено в програмата основаването специфична на сбирка от пипери.
Доц. Димитрина Костова, Институт по зеленчукови култури Марица: Изследваме една богата сбирка от локални форми пипери за Балканския полуостров. Трябва да подчертая, че Балканският полуостров се смята за второстепенен формообразователен център за тази просвета и тук се намират доста забавни типове мостри пипер – главно от типа капсикум ану. Това, което целим, да се създаде в центъра, е да се сътвори една елитна сбирка от мостри пипер, чийто качества, имащи стопанска значителност, в същото време могат да бъдат забавни и за разнообразни други промишлености, като фармацевтична и козметична промишленост и така нататък, и могат да бъдат употребявани.
За да бъде по-прецизно проучването на пипера, учeните в центъра ще употребяват достиженията и на немските им сътрудниците в региона на геномиката и метаболомиката.