Учени обясниха необичайния състав на атмосферите на Нептун и Уран
Учени от лабораторията " Лагранж " в Ница, Франция, оферират пояснение за странния състав на атмосферите на Уран и Нептун, написа Физ.орг, предава Българска телеграфна агенция.
Известно е, че двата газови колоса съдържат доста по-малко амоняк спрямо други планети в Слънчевата система. Същевременно те имат в обилие други съставни елементи на първичния облак от газ и прахуляк, от който са се формирали обектите в Слънчевата система, да вземем за пример метан. Астрономите от дълго време търсят пояснение за това разминаване.
Авторите на актуалното проучване оферират свое позволение на загадката. Според тях планетите или са се зародили в особена зона, бедна на амоняк, или съдържат този газ в характерна форма.
" Космическата сонда " Джуно " сподели, че на Юпитер амонякът е в обилие, само че като цяло е доста по-надълбоко от предстоящото ", пишат откривателите.
Оказва се, че амонякът на Юпитер е заключен в ледени сфери. Тези сфери се образуват по време на стихии с помощта на способността на амоняка да втечнява кристалите воден лед при доста ниски температури, към минус 90 градуса Целзий. Експерименталният модел демонстрира, че сходни " градушки " са с внушителни размери и могат да доближат кг.
Потъвайки, сферите могат да придвижват амоняк в дълбоките пластове на атмосферата, където се улавят под основата на облаците. Учените допускат, че същите процеси протичат на Уран и Нептун.
Изследването демонстрира, че на тези планети процесът на образуване на амонячни градушки може да е още по-активен. В резултат на това запасите от амоняк се съхраняват на огромни дълбочини, недостъпни за изследователските устройства. За да бъде тествана тази доктрина обаче, е належащо да се изпрати уред, който да вземе проби от атмосферите им.
Известно е, че двата газови колоса съдържат доста по-малко амоняк спрямо други планети в Слънчевата система. Същевременно те имат в обилие други съставни елементи на първичния облак от газ и прахуляк, от който са се формирали обектите в Слънчевата система, да вземем за пример метан. Астрономите от дълго време търсят пояснение за това разминаване.
Авторите на актуалното проучване оферират свое позволение на загадката. Според тях планетите или са се зародили в особена зона, бедна на амоняк, или съдържат този газ в характерна форма.
" Космическата сонда " Джуно " сподели, че на Юпитер амонякът е в обилие, само че като цяло е доста по-надълбоко от предстоящото ", пишат откривателите.
Оказва се, че амонякът на Юпитер е заключен в ледени сфери. Тези сфери се образуват по време на стихии с помощта на способността на амоняка да втечнява кристалите воден лед при доста ниски температури, към минус 90 градуса Целзий. Експерименталният модел демонстрира, че сходни " градушки " са с внушителни размери и могат да доближат кг.
Потъвайки, сферите могат да придвижват амоняк в дълбоките пластове на атмосферата, където се улавят под основата на облаците. Учените допускат, че същите процеси протичат на Уран и Нептун.
Изследването демонстрира, че на тези планети процесът на образуване на амонячни градушки може да е още по-активен. В резултат на това запасите от амоняк се съхраняват на огромни дълбочини, недостъпни за изследователските устройства. За да бъде тествана тази доктрина обаче, е належащо да се изпрати уред, който да вземе проби от атмосферите им.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ