Премиера на сборника „Хора с прякори“ дело на проф. Божидар Манов
Участие в премиерата ще вземат акад.Владимир Зарев, проф.Георги Каприеви доц.Юрий Дачевв качеството му на модератор. Към тази внушителна компания ще се причисли и проф.Ивайло Христов, който ще прочете роман от сборника.
„ Разказите, посочени „ тъжни “, ме принудиха да ги прочета на един мирис и ме раздрусаха. Те са откровена изповед за добродетелта и мерзостта на индивида, за падението и величието му, за безкрайността на индивида! Порази ме тяхната достоверност, като че ли са претърпени освен от създателя, само че и от мен. Животът в тях е хем действителен, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. „ Хора с прякори “ е запаметяващо се достижение в днешната ни белетристика. “
„ Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но необичайно, нe ни изпълват с скептицизъм и обезсърчение, тъй като авторското съчувствие ни извисява над безнадеждността. Делничното съществуване на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А в действителност героите са със комплицирани характери, само че не намират избавление от своята сложна и даже самоубийствена орис. А ние, читателите, като че ли за следващ път в българската литература чуваме съчувствените думи на класика: „ Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, Боже! “.
Божидар Манове кинокритик със стотици изявления в печатни и електронни медии; професор, лекар на науките (изкуствознание). Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. „ Хора с прякори “ е втората му белетристична книга след „ Неизмислено дребосъче “ (2004). Почетен жител на София.
„ Разказите, посочени „ тъжни “, ме принудиха да ги прочета на един мирис и ме раздрусаха. Те са откровена изповед за добродетелта и мерзостта на индивида, за падението и величието му, за безкрайността на индивида! Порази ме тяхната достоверност, като че ли са претърпени освен от създателя, само че и от мен. Животът в тях е хем действителен, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. „ Хора с прякори “ е запаметяващо се достижение в днешната ни белетристика. “
„ Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но необичайно, нe ни изпълват с скептицизъм и обезсърчение, тъй като авторското съчувствие ни извисява над безнадеждността. Делничното съществуване на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А в действителност героите са със комплицирани характери, само че не намират избавление от своята сложна и даже самоубийствена орис. А ние, читателите, като че ли за следващ път в българската литература чуваме съчувствените думи на класика: „ Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, Боже! “.
Божидар Манове кинокритик със стотици изявления в печатни и електронни медии; професор, лекар на науките (изкуствознание). Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. „ Хора с прякори “ е втората му белетристична книга след „ Неизмислено дребосъче “ (2004). Почетен жител на София.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ