И статуквото е като змията - хапе, когато вече е късно!
Убийствен непукизъм: на 4 април измежду нощ върнахме часовниците към 30 години обратно, само че по този начин и никой не означи този феномен. Вместо това умните глави се отдадоха на такова събиране и изваждане, че единствено дето не извадиха по една 30-сантиметрова сметачна линия и не се заплющяха по ушите и вратовете.
Банално звучи, само че си е тъкмо по този начин: щеше да е доста смешно, в случай че не беше пъклен тъпо. Индивидите, които взеха властта преди 30 години - с цел да въдворят мир, обич и народна власт вечно - през днешния ден пророкуват война, ненавист и тирания.
За студентска стратегия " Ку-Ку " се е писало и говорило десетки хиляди пъти. Едва ли обаче някой помни, че това постоянно си е било
прям политически план,
в който музиката и забавата, танците и пляските, шегите и закачките са били десерт, а не главно ядене.
Главните герои са седем " бройки "! А най-главните - четирима: Петър Курумбашев и Камен Воденичаров - по линия на Съюз на демократичните сили, и Любен Дилов-син и Нидал Алгафари - по линия на Българска социалистическа партия.
Всички останали, които познаваме като " кукувци " - Влади Въргала, Васил Василев-Зуека, Август Попов, Тончо Токмакчиев, Марта Вачкова и така нататък, са просто актьори. И вземат участие в начинанието съгласно настояването и моженето си.
Голямото изключение е Слави Трифонов: по това време един от всички, през днешния ден - единственият оживял като шоумен, продуцент и
политик със лична партия.
Меко казано - неповторим.
Справка - Любен Дилов-син, който преди 30 година влезе в " Ку-Ку " като човек на аления комсомол, след това стана съдружник със Съюз на демократичните сили, а през днешния ден е готован на ГЕРБ.
Втора информация - Петър Курумбашев: влезе в " Ку-Ку " като емисар на синия комсомол (т.е. на самостоятелните студентски сдружения на Кошлуков), по-късно стана народен представител от листата на Българска социалистическа партия, след това отиде да пази " алената " идея в Европарламента, а през днешния ден... най-вероятно вятър го вее на бял кон.
Докато Слави Трифонов - обичан или ненавиждан, руган или обожествяван, си е все подобен, какъвто постоянно си е бил - себе си.
Феновете му също.
От 1993-1994 година, когато първият албум на кукувците - " Ръгай чушки в боба ", мазета рибата с над 500 000 пиратски копия (по данни на Министерството на културата и МВР), през " Жълтата брошура " и едномилионния протест против държавното управление на Жан Виденов (1996-1997 г.), през концерта на стадион " Васил Левски " - когато близо 100 000 души откараха под дъжда три-четири часа, с цел да попеят с него, та до 18 февруари 2021 година - когато в YouTube се появи песента му с рапъра ТоТо и на бърза ръка " чукна "... 8 милиона гледания.
С други думи - Слави Трифонов си има корав електорат, който
нито е по-продажен от електората на ГЕРБ,
нито е по-прост от електората на така наречен десни партии, нито е по-наивен от сподвижниците на левицата. Тъкмо противоположното - Слави и електоратът му са си правилни и не си изневеряват каквото и да ги споходи.
Искате образци? Ако почитателите на Трифонов бяха толкова първосигнални, колкото ги изкарват политическите му съперници и присъдружните им медии и анализатори, той от дълго време щеше да е взел властта, да я е изгубил и да станал част от платеното опозиционно (уж) статукво. А те да се чудят за чия сламка да се заловен, единствено и единствено да не се връщат в кошмара на 90-те години. Когато, в случай че към момента някой помни, могъщата синя коалиция, позната като Съюз на демократичните сили - в действителност танцува единствено две-три лета. И се разпадна на съставните си елементи с подобен възторг, какъвто не бяха способни да изтръгнат от себе си даже най-заклетите гробокопачи на империализма и адепти на Комунистическа партия на Съветския съюз, Българска комунистическа партия и персонално на другаря Тодор Живков.
Нещо сходно, само че в много по-скромни размери, се следи в съдружния лагер " Изправи се! Мутри вън! "
Всякакви хора. Сякаш събрани от прът и въже, само че надалеч от тълпата или стадото. Можещи да срутят статуквото и задкулисието
с цената на стотина-двеста строшени глави,
само че изрично нежелаещи да компрометират и себе си, и водачите си, и общата идея.
Е, хората се пребориха. И накараха - дали умишлено, или не, е различен въпрос - бъдещите по това време партийни водачи да излязат от матрицата и да споделят улицата с " простолюдието ". В продължение на половин година - всеки ден в така наречен триъгълник на властта, и по-специално - до фонтана пред президентството - " Отровното трио " учеше протестиращите къде свършват правата и от кое място стартират отговорностите им. " Даскалите " го правеха безусловно гратис, а " учениците " попиваха познания напълно непринудено.
За " Демократична България " дали има какво да приказваме? Някак естествено водачите им слязоха от идеологическите облаци (най-после), стъпиха на земята и започнаха персонално да демонстрират безобразията, против които ще се борят. Днес - ще блъскат по камънаците и ще ги тръшкат в прахоляците към морските сараи на Доган, на следващия ден ще дишат отровите на Н-ското бунище без противогаз, вдругиден ще...
Как ли не ги назоваха - либерасти, хомолюби, грантаджии, интелектуални проститутки и... Хайде да не падаме чак толкоз ниско. Какво обаче се случи с електората им? Противно на всички прогнози, вещаещи преди година на жълтопаветните грантдажии, пагубен неуспех, Христо Иванов и сподвижниците му за първи път от 15 години биха ГЕРБ на софийска земя.
Крайният резултат също би трябвало да подухва по оптимистични мисли - за " ИТН ", " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! "
гласоподаваха общо 1.02 млн. души,
т.е. съвсем една трета от всички 3.3 млн. пълнолетни българи,
строшили хатъра си и отишли до изборните секции.
Дали някой ще назова тези хора лумпени, чалгари или безпросветни тъпанари - на тях от дълго време не им пука. Защото същите тези " неща " са ги чували в други времена и при други властелини на страната, само че... все по същия мотив: по какъв начин те са черни неблагодарници и майцепродавци, които не правят оценка напъните на ръководещите, по какъв начин желаят да хвърлят страната в безпорядък и да я потопят в кръв, по какъв начин залагат на карта националната сигурност и евроатлантическото бъдеще на България.
Е, историята си знае своето. Те още веднъж са тук и още веднъж държат бъдещето си в личните си ръце. Докато тези партийни велможи от дълго време... Всъщност, за какво ли би трябвало да се интересуваме от битието на битите карти, откакто те пет пари не са давали за нас?
Банално звучи, само че си е тъкмо по този начин: щеше да е доста смешно, в случай че не беше пъклен тъпо. Индивидите, които взеха властта преди 30 години - с цел да въдворят мир, обич и народна власт вечно - през днешния ден пророкуват война, ненавист и тирания.
За студентска стратегия " Ку-Ку " се е писало и говорило десетки хиляди пъти. Едва ли обаче някой помни, че това постоянно си е било
прям политически план,
в който музиката и забавата, танците и пляските, шегите и закачките са били десерт, а не главно ядене.
Главните герои са седем " бройки "! А най-главните - четирима: Петър Курумбашев и Камен Воденичаров - по линия на Съюз на демократичните сили, и Любен Дилов-син и Нидал Алгафари - по линия на Българска социалистическа партия.
Всички останали, които познаваме като " кукувци " - Влади Въргала, Васил Василев-Зуека, Август Попов, Тончо Токмакчиев, Марта Вачкова и така нататък, са просто актьори. И вземат участие в начинанието съгласно настояването и моженето си.
Голямото изключение е Слави Трифонов: по това време един от всички, през днешния ден - единственият оживял като шоумен, продуцент и
политик със лична партия.
Меко казано - неповторим.
Справка - Любен Дилов-син, който преди 30 година влезе в " Ку-Ку " като човек на аления комсомол, след това стана съдружник със Съюз на демократичните сили, а през днешния ден е готован на ГЕРБ.
Втора информация - Петър Курумбашев: влезе в " Ку-Ку " като емисар на синия комсомол (т.е. на самостоятелните студентски сдружения на Кошлуков), по-късно стана народен представител от листата на Българска социалистическа партия, след това отиде да пази " алената " идея в Европарламента, а през днешния ден... най-вероятно вятър го вее на бял кон.
Докато Слави Трифонов - обичан или ненавиждан, руган или обожествяван, си е все подобен, какъвто постоянно си е бил - себе си.
Феновете му също.
От 1993-1994 година, когато първият албум на кукувците - " Ръгай чушки в боба ", мазета рибата с над 500 000 пиратски копия (по данни на Министерството на културата и МВР), през " Жълтата брошура " и едномилионния протест против държавното управление на Жан Виденов (1996-1997 г.), през концерта на стадион " Васил Левски " - когато близо 100 000 души откараха под дъжда три-четири часа, с цел да попеят с него, та до 18 февруари 2021 година - когато в YouTube се появи песента му с рапъра ТоТо и на бърза ръка " чукна "... 8 милиона гледания.
С други думи - Слави Трифонов си има корав електорат, който
нито е по-продажен от електората на ГЕРБ,
нито е по-прост от електората на така наречен десни партии, нито е по-наивен от сподвижниците на левицата. Тъкмо противоположното - Слави и електоратът му са си правилни и не си изневеряват каквото и да ги споходи.
Искате образци? Ако почитателите на Трифонов бяха толкова първосигнални, колкото ги изкарват политическите му съперници и присъдружните им медии и анализатори, той от дълго време щеше да е взел властта, да я е изгубил и да станал част от платеното опозиционно (уж) статукво. А те да се чудят за чия сламка да се заловен, единствено и единствено да не се връщат в кошмара на 90-те години. Когато, в случай че към момента някой помни, могъщата синя коалиция, позната като Съюз на демократичните сили - в действителност танцува единствено две-три лета. И се разпадна на съставните си елементи с подобен възторг, какъвто не бяха способни да изтръгнат от себе си даже най-заклетите гробокопачи на империализма и адепти на Комунистическа партия на Съветския съюз, Българска комунистическа партия и персонално на другаря Тодор Живков.
Нещо сходно, само че в много по-скромни размери, се следи в съдружния лагер " Изправи се! Мутри вън! "
Всякакви хора. Сякаш събрани от прът и въже, само че надалеч от тълпата или стадото. Можещи да срутят статуквото и задкулисието
с цената на стотина-двеста строшени глави,
само че изрично нежелаещи да компрометират и себе си, и водачите си, и общата идея.
Е, хората се пребориха. И накараха - дали умишлено, или не, е различен въпрос - бъдещите по това време партийни водачи да излязат от матрицата и да споделят улицата с " простолюдието ". В продължение на половин година - всеки ден в така наречен триъгълник на властта, и по-специално - до фонтана пред президентството - " Отровното трио " учеше протестиращите къде свършват правата и от кое място стартират отговорностите им. " Даскалите " го правеха безусловно гратис, а " учениците " попиваха познания напълно непринудено.
За " Демократична България " дали има какво да приказваме? Някак естествено водачите им слязоха от идеологическите облаци (най-после), стъпиха на земята и започнаха персонално да демонстрират безобразията, против които ще се борят. Днес - ще блъскат по камънаците и ще ги тръшкат в прахоляците към морските сараи на Доган, на следващия ден ще дишат отровите на Н-ското бунище без противогаз, вдругиден ще...
Как ли не ги назоваха - либерасти, хомолюби, грантаджии, интелектуални проститутки и... Хайде да не падаме чак толкоз ниско. Какво обаче се случи с електората им? Противно на всички прогнози, вещаещи преди година на жълтопаветните грантдажии, пагубен неуспех, Христо Иванов и сподвижниците му за първи път от 15 години биха ГЕРБ на софийска земя.
Крайният резултат също би трябвало да подухва по оптимистични мисли - за " ИТН ", " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! "
гласоподаваха общо 1.02 млн. души,
т.е. съвсем една трета от всички 3.3 млн. пълнолетни българи,
строшили хатъра си и отишли до изборните секции.
Дали някой ще назова тези хора лумпени, чалгари или безпросветни тъпанари - на тях от дълго време не им пука. Защото същите тези " неща " са ги чували в други времена и при други властелини на страната, само че... все по същия мотив: по какъв начин те са черни неблагодарници и майцепродавци, които не правят оценка напъните на ръководещите, по какъв начин желаят да хвърлят страната в безпорядък и да я потопят в кръв, по какъв начин залагат на карта националната сигурност и евроатлантическото бъдеще на България.
Е, историята си знае своето. Те още веднъж са тук и още веднъж държат бъдещето си в личните си ръце. Докато тези партийни велможи от дълго време... Всъщност, за какво ли би трябвало да се интересуваме от битието на битите карти, откакто те пет пари не са давали за нас?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ