Поли Генова – да се разпилееш в музиката
Тя доближи до такава степен, докъдето малко артисти имат хъса да разперят криле. Голямата сцена я избра. А и към този момент има свои стъпки, които да следва, и не й се постанова да върви по непознатите. Усмихната е, когато го усеща със сърцето си, и е сериозна, когато душата й не се смее. Преживя две наслади около „ Евровизия “, а българите около нея – несъмнено още повече. Хвърля камъче след камъче в родната поп музика, в която постоянно е била отличителна. А може би точно поради това известността я докосна – силата й е друга. И възпламеняваща. От 18 февруари тя ще бъде треньор в петия сезон на „ Гласът на България “ по bTV.
Имаш интерес към лириката тъкмо. Преди малко си говорихме, че в неприятен интервал дългите творби не са вид.
Най-вероятно нуждая се от нещо синтезирано, нещо, което обгръща цялата обстановка накратко. Когато човек е в тежка прочувствена преживелица, има потребност от нещо незабавно и няма самообладание. Търси очакване някъде – по този начин си го изяснявам.
Не следва ли повече да те товари това?
Не, най-малко аз преди няколко години открих, че писането също ми оказва помощ, и в такива моменти го върша. Лирика досега не съм пробвала, само че може би някой ден и това иска ми се случи. Не съм издавала нищо досега.
Имаш ли го като вид в главата си?
Ако имам подобаващия план, с който бих могла да го обвържа, или да го издам самостоятелно… Но то ще си покаже единствено. Такива неща се посочват, когато би трябвало да бъдат споделени с по-голям кръг от хора.
Само в такива прочувствени моменти ли пишеш? А когато си в другата прекаленост?
Винаги, когато има страст. Всяка една носи своята сила. Иначе музиката е тази, която ме избавя. Тя ме придвижва в друга атмосфера. Даже имам избрани плейлисти с актьори и групи за другите си настроения. Всичко ми подсказваше, че нещата вървят в тази посока, тъй като знаех по какъв начин пламтя за музиката. Когато едвам 9-годишна взе участие на „ Златния Орфей “ с Нели Рангелова с песента „ Звездна загадка “, очакваше ли още по-големи подиуми един ден?
Сигурно надълбоко в себе си съм ги очаквала, само че едно дете не може да реши такива неща чак толкоз напред във времето. Обичах да върша това, с което се занимавах. Всичко ми подсказваше, че нещата вървят в тази посока, тъй като знаех по какъв начин пламтя за музиката. Тогава тя беше всичко за мен. Преподавателите ми и хората, които дълго време бяха до мен като екип, както и фамилията ми, което ме поддържаше – по тази причина пътят ми беше открит. Особено когато става дума за актьор от ранна детска възраст, има доста жертви, доста ограничения, липса на време, на средства…
Защо ограничения?
Който не се занимава с изкуство или със спорт, не знае какво е. Изисква се цялостно отдаване. Имаш концерт или запис, не може да бъде анулирано, тъй като в този момент не си в въодушевление или си болен. Имало е доста моменти, в които на мен просто ми се е желало да си играя или да върша нещо друго. Но поради уговорките съм се научила на отговорност от доста дребна.
Изпълняваш ли си обещанията и в този момент?
Опитвам се. Не мога да кажа, че съм съвършена, само че за нещата, които са ми значими, съумявам – за околните ми хора, плановете, екипа, хората, с които работя. Наистина съм виновен човек и постоянно това качество ми тежи. Ето в този момент: усещам се виновна като треньор в „ Гласът на България “ към хората, които са пристигнали да научат нещо. Това е съществено и не е за подценяване. Не е просто план, който започваш и завършваш, а би трябвало да мислиш напред: на кого би могъл да дадеш късмет, кой заслужава възможност… Това ме кара от време на време и да не дремя, не ми дава успокоение, до момента в който не постъпя по верния за мен метод.
За повторно си треньор в „ Гласът на България “. Някои от участниците са напълно млади. Къде стартира и приключва отговорността към тях?
На който съм дала късмет, имам упования към него. А на други, които съм отсрочила във времето, или съм решила, че по-скоро биха могли да намерят себе си някъде другаде, в друго изкуство, на друго място, не се двоумя да им го кажа, тъй като за мен е доста значимо всичко да се случва в точния момент.
Случва се човек да се самозаблуждава или да не може
Имаш интерес към лириката тъкмо. Преди малко си говорихме, че в неприятен интервал дългите творби не са вид.
Най-вероятно нуждая се от нещо синтезирано, нещо, което обгръща цялата обстановка накратко. Когато човек е в тежка прочувствена преживелица, има потребност от нещо незабавно и няма самообладание. Търси очакване някъде – по този начин си го изяснявам.
Не следва ли повече да те товари това?
Не, най-малко аз преди няколко години открих, че писането също ми оказва помощ, и в такива моменти го върша. Лирика досега не съм пробвала, само че може би някой ден и това иска ми се случи. Не съм издавала нищо досега.
Имаш ли го като вид в главата си?
Ако имам подобаващия план, с който бих могла да го обвържа, или да го издам самостоятелно… Но то ще си покаже единствено. Такива неща се посочват, когато би трябвало да бъдат споделени с по-голям кръг от хора.
Само в такива прочувствени моменти ли пишеш? А когато си в другата прекаленост?
Винаги, когато има страст. Всяка една носи своята сила. Иначе музиката е тази, която ме избавя. Тя ме придвижва в друга атмосфера. Даже имам избрани плейлисти с актьори и групи за другите си настроения. Всичко ми подсказваше, че нещата вървят в тази посока, тъй като знаех по какъв начин пламтя за музиката. Когато едвам 9-годишна взе участие на „ Златния Орфей “ с Нели Рангелова с песента „ Звездна загадка “, очакваше ли още по-големи подиуми един ден?
Сигурно надълбоко в себе си съм ги очаквала, само че едно дете не може да реши такива неща чак толкоз напред във времето. Обичах да върша това, с което се занимавах. Всичко ми подсказваше, че нещата вървят в тази посока, тъй като знаех по какъв начин пламтя за музиката. Тогава тя беше всичко за мен. Преподавателите ми и хората, които дълго време бяха до мен като екип, както и фамилията ми, което ме поддържаше – по тази причина пътят ми беше открит. Особено когато става дума за актьор от ранна детска възраст, има доста жертви, доста ограничения, липса на време, на средства…
Защо ограничения?
Който не се занимава с изкуство или със спорт, не знае какво е. Изисква се цялостно отдаване. Имаш концерт или запис, не може да бъде анулирано, тъй като в този момент не си в въодушевление или си болен. Имало е доста моменти, в които на мен просто ми се е желало да си играя или да върша нещо друго. Но поради уговорките съм се научила на отговорност от доста дребна.
Изпълняваш ли си обещанията и в този момент?
Опитвам се. Не мога да кажа, че съм съвършена, само че за нещата, които са ми значими, съумявам – за околните ми хора, плановете, екипа, хората, с които работя. Наистина съм виновен човек и постоянно това качество ми тежи. Ето в този момент: усещам се виновна като треньор в „ Гласът на България “ към хората, които са пристигнали да научат нещо. Това е съществено и не е за подценяване. Не е просто план, който започваш и завършваш, а би трябвало да мислиш напред: на кого би могъл да дадеш късмет, кой заслужава възможност… Това ме кара от време на време и да не дремя, не ми дава успокоение, до момента в който не постъпя по верния за мен метод.
За повторно си треньор в „ Гласът на България “. Някои от участниците са напълно млади. Къде стартира и приключва отговорността към тях?
На който съм дала късмет, имам упования към него. А на други, които съм отсрочила във времето, или съм решила, че по-скоро биха могли да намерят себе си някъде другаде, в друго изкуство, на друго място, не се двоумя да им го кажа, тъй като за мен е доста значимо всичко да се случва в точния момент.
Случва се човек да се самозаблуждава или да не може
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ