Турция изпраща свои войски в Либия. Но какво точно ще

Турция изпраща свои войски в Либия. Но какво тъкмо ще вършат те там? Турските жители са в незнание. Могат единствено да допускат какъв е проектът на Ердоган, пише  Дойче веле.

Турското държавно управление изпраща войски в Либия. Те ще се включат в гражданската война там на страната на интернационално приетото държавно управление на премиера Файез Сарадж. Той се пробва да спре настъплението на войските на бунтовническия военачалник Халифа Хафтар и неговата така наречен Либийска национална войска (ЛНА).

Както заяви самият президент на Турция Реджеп Ердоган, турски бойци към този момент са отпътували по море за Либия, а турският контингент там ще бъде построен малко по малко. Ердоган увери още, че турската военна задача в Либия ще извършва главно координационни задания.

Едно подозрително съдействие

Турските жители са в незнание, защото за турската военна задача не се оповестяват никакви други детайлности. Турската съпротива се пита каква роля играе в тази ситуация така наречен Свободна сирийска войска (ССА). Според редица непознати наблюдаващи Анкара е изпратила в Либия сирийски бойци, които да подкрепят турските военни там. Правителството обаче отхвърля да има сходно съдействие. Според някои изказвания Анкара е дала обещание на сирийските наемници да получат турско поданство след края на задачата в Либия.

Сирийските милиции към този момент имат опит в съдействието с турските елементи. Те се борят дружно в спора в Сирия - навлязоха дружно в град Африн. Проблемът в това съдействие е, че ССА е считана за радикална ислямистка организация. Твърди се, че по време на турската атака в Североизточна Сирия предишния октомври бойците на ССА са направили военни закононарушения и са нарушили човешките права - става дума за набези против жилищни региони, при които са били убити цивилни жители. Критици на режима и представители на турската съпротива остро подлагат на критика това, че страна като Турция, която се изживява като " бранител ", прибягва да помощта на една частично джихадистка милиция.  

Подобно съдействие е в нарушаване на интернационалното право, твърди някогашният държавен секретар, отговарящ за турските секрети служби Разузнавателна служба на Турция - Чеват Йонес. В изявление за Дойче веле той споделя, че това са неконтролируеми провокативни групировки, които не могат да бъдат обхванати от интернационалното право. " Ако Турция не разкрие на кого тъкмо е дала поданство, какви взаимоотношения поддържа със ССА или какво ще вършат турските военни в Либия, това може да забърка огромна каша ", притеснява се Йонес.

Според специалиста по въпросите на сигурността Метин Гюрчан турското съдействие със Свободната сирийска войска в Либия ще направи по този начин, че групировката да загуби своята легитимност в сирийския спор. " Турция дефинира тези милиции като умерени борци за свободата на Сирия ", споделя той. Използването на наемници в либийската революция може да се преглежда и като оттегляне от мирната тактика на Турция. Гюрчан акцентира, че доста по-голям от хипотетичното дадено поданство на сирийските бойци е въпросът за това каква функционалност ще извършва ССА в Либия. " И турското държавно управление ще би трябвало да изясни тъкмо това на турските жители ", добавя наблюдаващият.

Освен това турското общество е загрижено и дали в Либия директно ще се сблъскат ползите на Русия и Турция, откакто в либийския въоръжен спор Москва поддържа силите на военачалник Хафтар и неговата ЛНА. Не са ясни и задачите, които преследва турската военна интервенция в Либия. Официално Анкара посочва повода " битка против незаконната миграция и терора ", също така се приказва и за ангажимент на турските секрети служби Разузнавателна служба на Турция.

Засега има единствено догатки

Дори специалисти като Метин Гюрчан могат само да вършат догатки. Според него в Либия би трябвало да бъде построена един тип " зона за сигурност " - сходно на тази в Сирия източно от Ефрат. Турският специалист по сигурността обаче се съмнява, че Анкара има необятно поле за дейности, тъй като е малко евентуално Русия да накара своя съдружник - войските на военачалник Хафтар - да спрат настъплението си. " Не съм уверен, че изпращането на наемници в Либия може да реализира нещо. В последна сметка всичко зависи от Путин ", показва Гюрчан.