Турският гранд Фенербахче е поредната спирка в кариерата на волейболната

...
Турският гранд Фенербахче е поредната спирка в кариерата на волейболната
Коментари Харесай

Доби Рабаджиева ще преследва мечтата си от Истанбул

Турският гранд Фенербахче е следващата спирка в кариерата на волейболната ни звезда Добриана Рабаджиева.
От през вчерашния ден 27-годишната посрещачке е в Истанбул, като с екипа на „ фенерите “ ще се опита да сбъдне огромната си фантазия – да завоюва златото в Шампионската лига след два несполучливи опита.

Избор

Доби мина във Фенербахче след един сезон в китайския Гуанджоу Евъргранде, с който приключи на 7-о място в локалното състезание. Дни след края на шампионата тя се завърна в Европа и е подготвена за ново предизвикателство. С съществена заслуга за прекосяването й при „ фенерите “ е треньорът на отбора Зоран Терзич, с който Рабаджиева работи в швейцарския Волеро през 2016/2017 година

Ho geldin Dobriana Rabadzhieva!

Kadn Voleybol Takmmz smaçör Dobriana Rabadzhieva’y renklerine balad. #SarMelekler

https://t.co/HCEg0ak3rg pic.twitter.com/8wrRMZ1KDS
— Fenerbahçe Voleybol (@FBvoleybol) 29 януари 2019 година
„ С треньора на Фенербахче работих във Волеро и той ме познава сносно. Тук стана ясно, че няма да играем Финална четворка и незабавно демонстрираха интерес да отида при тях и да завърша сезона. Имах още предложения от съществени тимове, само че този, като вид, и въпреки всичко това, че е Фенербахче и имат огромни упоритости за Шампионската лига, най-вече ме притегли. И незабавно се съгласих, не преговарях с други тимове. “, сподели Доби особено за „ Телеграф “ малко преди да си тръгне от Китай.

На работа

Конкуренцията във Фенербахче не плаши Рабаджиева и тя е подготвена да се захване за работа незабавно. „ Доколкото знам, в тима има 3 чужденки. В Турция имаш право на 5 чужденки в целия състав, като 3 могат да играят в локалното състезание, а в Шампионската лига може и всичките състезателки да са чужденки. Аз отивам там да се боря, на моята позиция има една състезателка от Мексико – Саманта Бричо, и туркиня. Ще играя където имат потребност, не сме говорили още за това. Но щом ме желаят, очевидно имат потребност. Официално не съм говорила с управлението на тима, чакат ме в Истанбул. Говорила съм единствено с мениджъра си и треньора, само че за организационни неща. Да оправим нещата към прекосяването ми, тъй като трансферният прозорец затваря. За цели и такива неща ще приказваме в понеделник, като създадем показване. Но този тим е изработен, с цел да печели всичко, това е ясно. Не е тим без цели. Както и в Галатасарай, където играх преди време, непрекъснато е битка за безусловно всичко. В Турция конкуренцията е сериозна, има още два доста мощни тима “.

Любов

Преди да замине за Китай, Доби изкара 2 години в Истанбул, само че с екипа на огромния противник на Фенербахче – Галатасарай. По подигравка на ориста, първият й мач за новия й клуб на следващия ден вечер ще бъде точно против „ Чим Бом “. А почитателите на предходния й отбор, с който игра Финална четворка в Шампионската лига, толкоз я обичат, че я молят да не излиза против тима им. „ Много е смешно, тъй като Галатасарай – Фенербахче е доста по-тежко от ЦСКА – Левски, да кажем. Като схванаха, че ще играя във Фенербахче, почитатели, треньор, мениджъри и управление на Галатасарай започнаха да ми пишат. Най-големият абсурд е, че в действителност първият ми мач за Фенербахче ще е точно против Галатасарай. Сега всички непрекъснато ми пишат, че не би трябвало да играя против тях, да не оставям сърцето си на терена, че съм част от тях и постоянно ще бъда, доста сърцераздирателни известия. А аз им споделям, че съм там, с цел да играя. Много е благо, само че би трябвало да си свърша работата. Но нямам никакви проблеми с Галатасарай, две години бях тям и съм в положителни връзки с тях. Проблемът са „ фанатите “ – най-крайните почитатели в Турция. Получавам известия: „ Махни си фотосите с Галатасарай! “, „ Как можа да ни изоставиш? “ и всевъзможни такива, само че това е изцяло обикновено “, сподели с усмивка волейболистката.

Цел

Доби признава, че е сюрпризирана от равнището на волейбола в Китай, само че й липсва конкуренцията в Европа. А с прекосяването във Фенербахче ще може да нападна огромната си цел – златото в Шампионската лига, което й се изплъзна с Рабита (Баку) през 2013 година „ От Европа ми липсва равнището на тимовете, Китай не е на равнището на първите тимове в Турция. Да, първите 4, плюс още 2-3 тима сме на високо равнище, въпреки всичко Китай е олимпийски първенец, само че съм доста сюрпризирана от метода, по който играят. Очаквах, че ще е малко по-ниско равнището, по този начин бях чувала. Липсва ми Европа поради конкуренцията, поради Шампионската лига, която към момента желая да печеля. Играх два пъти Финална четворка, само че не съумях. Така че – това е една от задачите ми. Но, въпреки това, преживяването в Китай несъмнено е незаменимо и незабравимо “.

Европейско мислене в Азия

Престоят в Китай остава неизличими мемоари в съзнанието на Рабаджиева, защото действителността се оказва по-различна, в сравнение с е очаквала. „ Честно казано съм доста сюрпризирана от Китай, тъй като имах диалози със състезателки, играли там. Но получих доста спорни отзиви. И бях малко по-скептично настроена. Но особено в моя тим – Евъргранде, останах ужасно сюрпризирана от цялата организация, от подготвителния развой. Попаднах в тим, в който треньор е един от най-хубавите в света Ян Фнаг – 25 години беше в Европа и над 20 беше отпред на Кан. Спечелил е ужасно доста и манталитетът му е по безусловно европейски стандарт, не е като китайският. Имах опция да прегледам съвсем всеки град, в който играхме. Защото пристигахме ден по-рано и си тръгвахме ден след срещата. Имахме опция да се разхождаме и да преглеждаме и съм напряко очарована! Невероятна хубост! Влагат се ужасно доста пари. Особено в града, в който пребивавам – Гуанджоу. Всеки път, когато отивахме в центъра, имаше невероятна сила, все едно сме в Ню Йорк. Имам доста фотоси и, като ги демонстрирам на хората, не имат вяра, че са от Китай. В Европа е доста неприятно, че не се позволява вярна информация за Китай и, като че ли, хората се настройват отрицателно “.

Без телешко няма мощ!

Като всеки чужденец в Китай, Доби обръща внимание на едно от нещата, с които страната е известна по целия свят – храната. „ Изобщо не е по този начин, както приказват хората! Има си региони, както в Европа, където храната не може всеки да я яде. Градове, в които хората се хранят ужасно пикантно. Попаднах на такова място два пъти и за мен се готвеше настрана специфична храна. Не единствено за мен, за всяко от девойките, което не желае пикантно. В началото бях скептично настроена за всичко и си споделях, че: „ това няма да го хапвам “. Тук се ядат доста зеленчуци, морски деликатеси. Докато при мен нещата са елементарни – ориз и телешко. Това е нещо като професионално деформиране при мен. Даже тук се майтапиха с мен и непрекъснато ми споделяха: „ Без телешко няма мощ! Без ориз няма мощ! “, тъй като това търсех. Но беше значимо за мен да не слабея и да имам сили. Като храна, последният месец, започнах да опитвам доста неща. Любимото ми е сладко-кисел сос, който в България няма нищо общо с същинския. Много е друг, отново е апетитен, само че е напълно друго. Другото – тук не се яде доста сладко, а аз доста обичам. Китайците това не могат да го възприемат. Имат едни, като кексчета, само че не е сладостен както в България “.

Живее в аероплан и хотелски стаи

Сезонът в Китай минава извънредно бързо за Рабаджиева, защото през по-голямата част от времето тя и съотборничките й са на път. „ Пътувахме непрекъснато със самолети. Летях на всеки три дни. Нямах апартамент, в който да се прибера след мач. От един хотел – в различен, след това – в различен, в различен... и по този начин. Живот на колела. Събуждах се в хотелска стая и падах от леглото, тъй като не знаех на коя страна да се изправя. Беше доста занимателно. Но по този начин ми прелетяха извънредно бързо 4-5 месеца. Може би най-бързият сезон в кариерата ми. И пътуването въобще не се усеща. Разстоянията са далечни, множеството пътувания бяха по 3 часа, 3 часа и половина, само че не беше никакъв проблем. Лошото е, че от където аз живеех – в Гуанджоу непрекъснато е 20 градуса, отиваме на север, където е -17. Тези климатични „ преживявания “ са малко по-тежки, само че не съумях да се разболея. Сега, като се замисля, в Европа ми е по-тежко да пътувам. Защото след мач се прибираш, сякаш да си почиваш, само че отново би трябвало да тръгнеш. А по този начин, непрекъснато „ на колела “, въобще не се усеща “.

Станислав Христов, " Телеграф "
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР