Скандалната история на Тунела на любовта
Тунелът на любовта е ефирен троп от десетилетия. Мнозина даже може да считат, че атракцията е холивудско откритие – сходно на летящите коли или (изненадващо чистите) вентилационните шахти с човешки размери.
Но Тунелът на любовта става известен още при започване на 20-ти век и откакто изпълняваше значима функционалност при процеса на ухажване в продължение на няколко години, внезапно изчезва видимо за един момент.
В началото на 20-ти век американците с малко повече пари за харчене желаят да изпитат тази нова форма на развлечение, наречена увеселителен парк, която стартира да се появява през Позлатената ера и се умножава през началото на 20 век. Това е интервала на златната епоха на увеселителните паркове.
Според Hopes&Fears, атракцията произлиза от Каналите на Венеция в Лондон, само че се развива в захласнатите от увеселителни паркове Съединени щати. Тя следва една съществена формула: хората се качват в дребна лодка и се впускат в леко пътешестване през тъмни тунели като окрасата на тунелите варира и множеството ранни версии нямат нищо общо с романтиката. Преди да се трансформира в Тунела на любовта, атракционът в Америка постоянно е именуван Старата мелница. Вместо сърца и гръцки богове, пасажерите може да видят скали и сталактити или фрески на митични същества като леприкони и гноми.
Но даже тематиката на атракциона да не е искрено сантиментална, доста гости не се нуждаят от подкана, с цел да се гушкат тайничко в тъмния тунел… въпреки и други хора да седят до тях: Атракцията добива известност във време, когато срещите без компаньон сред младите към момента се считат за рисковани; в случай че не са женени, двойките нямат доста шансове за усамотение. Така бавната лодка в сумрака дава една от дребното обществено допустими благоприятни условия за мъже и дами да останат сами дружно на среща и да споделят физически контакт. Атмосферата в тунела няма значение – това, което се случва вътре в лодката, е доста по-вълнуващо от това, което се случва към нея.
Wikimedia Commons Старата мелница в луна парка на Кони Айлънд, към 1898 година
Според отчет от 1950 година в The Daily News едно пътешестване през Тунела на любовта продължава приблизително към 6 минути и доста пасажери се възползват оптимално от времето си. Пол Хуедепол, тогавашният секретар на Националната асоциация на увеселителни паркове, басейни и плажове, има вяра, че „ повече романси са почнали в тези тунели, в сравнение с срички са изречени в Конгреса “.
Някои пасажери се пробват да удължат развлекателния круиз, като се заловен за стените на тунела и задържат лодката. Това от време на време приключва с катурване на плавателния съд и капещите и кикотещи се двойки ще бъдат принудени да изоставен атракциона пешком, до момента в който упорстват, че нямат нищо общо с случая.
Какво тъкмо става по тунелите на Старата мелница, скоро става обществена загадка, което кара доста оператори на увеселителни паркове да се възползват от тази известност и да трансформират атракциона съгласно нея. Палисейдс Парк в Ню Джърси е първият, който го назовава Тунел на любовта, а парковете из цялата страна бързо последват образеца. Други места са по-фини в метода, по който признават задачата на атракцията. Ако вътрешността на Мелницата не наподобява като пещера, любовно гнездо или скривалище на гном, евентуално наподобява на населявана от духове къща. Възприемайки тъмната и влажна атмосфера, дизайнерите оборудват тунелите с гумени паяци и призраци от плат. И както The Daily News хумористично изяснява, остатъците от атрибут за Хелоуин постоянно са по-романтични от розово-червения фон.
Други оператори са по-малко въодушевени от мисълта, че на борда на техните атракциони се случва извънбрачни произволи и подхващат стъпки, с цел да го предотвратят. Някои паркове слагат защита, с цел да уловят безхаберното държание, преди да е стигнало прекомерно надалеч. Паркът Кениууд в Пенсилвания даже дава на чиновниците си в тунела пластмасови бухалки и им споделя да удрят всички голи задни елементи, които видят в лодките.
Има почти 700 тунела на любовта в Съединени американски щати през 1950 година, само че през идващите десетилетия множеството от тях изчезват. Днес това число е едноцифрено. Но не пазачите с бухалки или скандализираните родители обричат атракцията – по подигравка на ориста точно половата гражданска война предизвиква гибелта на Тунела на любовта.
Тъй като публичните правила към секса и срещите се отпускат доста, неженените двойки към този момент не би трябвало да се крият, с цел да прекарат време сами. Те могат да излязат без компаньон или в някои случаи да поканят приятелчето си у дома. За какво да се крият по тунели тогава?…
С развиването на отношението на Америка към секса се трансформира и усетът й към атракциите в увеселителните паркове. Но макар че е по-малко евентуално да се занимават с интимности по време на возене, гостите въпреки всичко желаят малко адреналин. Така през 60-те години на предишния век парковете последователно обръщат тил на бавните, старомодни атракциони като Старата мелница и залагат напълно на влакчетата на ужасите. Вместо да разрушат тунелите, няколко парка се пробват да ги актуализират за модерните времена. Паркът Дорни в Пенсилвания прибавя подправени чудовища към своята Мелница и я преименува на Пътешествието до центъра на Земята. След като си партнира с известния карикатурист Джим Дейвис, Кениууд трансформира своята тунел в 3D атракция с черна светлина, наречена Кошмарът на Гарфилд.
Тези нови-стари атракции не живеят дълго и дребното разходки с лодки в тунели, които към момента работят през днешния ден, остават правилни на своите корени от началото на 20-ти век. Повечето посетители на увеселителен парк през днешния ден в никакъв случай не са виждали персонално Тунел на любовта и може би нямат визия какво е направило атракционите толкоз известни.
