Тумба цигани потрошили от бой психично болния Валентин преди убийството в Манастирище
Тумба роми пребили психологично болния Валентин преди убийството в село Манастирище, научи организация BulNews.
Две седмици след убийството Калин Руменов локалните не престават да разискват случилото се и да спорят за аргументите. Повечето са единомислещи, че душевен неустойчивият палач Валентин Генов е стрелял за възмездие. За какво тъкмо обаче си е отмъщавал килърът, няма единно мнение.
Валентин се е готвил дълго за това ликвидиране. На 22 април той изстреля от засада 5 патрона по колата на Калин Руменов, който умря на път за болничното заведение. За съдбовната преживелица заяви първо организация BulNews.
Хората от Манастирище си спомнят, че психическото заболяване на 45-годишния Валентин постоянно се изразявало в нападателно държание. Случвало се да заплашва съседи и инцидентно срещани хора в селото с нож. Бил диагностициран за психологични отклонения през 2007 година, а последно е пуснат от психиатричната клиника през 2020 година
Веднъж нарязал гумите на колелото на съседско момче, тъй като му бил забранило да минава около къщата му.
Подгонил детето с нож, само че съседи го избавили. После пък налетял с хладното оръжие и на бащата.
“Валентин беше конфликтна персона, постоянно се заяждаше с хората, може би заболяването му го е правела толкоз нападателен. Миналата година обаче една тайфа роми го бяха пребили доста грубо. След това озверя още повече”, споделя Митко П.
Местните описват още, че уредници на побоя били Калин и брат му. Били го, тъй като живее покрай тях и постоянно се заяждал с възрастните и с децата от семейството.
“Пребиха Валентин като куче на улицата и се наложи дълго да се лекува от раните си в болница. Синът ми сподели тогава, че му налетели в тъмното Калин и група роми и той ги разпознал. Тия хора непрестанно го предизвикваха и го обиждаха и преди този момент, а той го преживяваше доста тежко”, споделя майка му Тодорка.
Кметът на Манастирище Атанас Атанасов споделя, че управляващите са били предизвестени от дълго време, че Валентин Генов съставлява заплаха за близките и би трябвало да бъде въдворен за лечение. Миналата година недоволните в селото създали подписка с такова искане до прокуратурата. Оттам обаче не подхванали нищо с претекста, че мъжът е освидетелстван с психологично заболяване и е лекуван неведнъж.
Какво се е въртяло в главата на Валентин, преди да посегне към револвера си “Аргус”, надали ще схванат даже следователите и лекуващите го. Но следствието въпреки всичко е длъжно да разбере по какъв начин озверелият
мъж се е сдобил нелегално с огнестрелното оръжие и над 100 патрона за него, открити при обиска в къщата на стрелеца. И дали има истина в догатката на хора от Манастирище, че в това може да има пръст братът на Валентин, който като боен живее в Пловдив и служи като офицер в карловската бригада.
Роднини на убития и съседи на стрелеца забелязали, че дни преди убийството Валентин съвсем намерено следял 34-годишния Калин и по-големия му брат Анатоли. Те нормално излизали рано заран на работа и към 12 часа се прибирали в дома си. Обядвали и още веднъж излизали с колата на Калин.
На 22 април Валентин със зареден револвер към този момент чакал в засада на улицата, по която трябвало да минат братята.
Като вижда колата им, стрелецът изскача и изстрелва пет патрона против седналия зад кормилото Калин. Тежко раненият мъж изгубва ръководството и колата се забива в резервоар на улицата.
Валентин се скрива на тичешком в къщата си, а братът на Калин, който бил на предната седалка, изскача от колата: “Викайте помощ! Убиха брат ми” и тича към околните си. Оттам бързо звънят за кола за спешна помощ и в полицията.
“Ние със снахата Кателина стояхме на двора пред вратата, когато чухме изстрелите. Казват, че били доста, само че ние чухме пет. Видяхме нашата кола по какъв начин излезе от улицата и с тропот се заби в контейнера. Разбрахме, че нещо не е наред, затичахме се и двете, тогава чухме Анатоли да тича и да вика”, споделя Рени, майката на Калин.
Пристигналите от Козлодуй медици видели, че щедро кървящият Калин към момента дава признаци на живот, и бързо го качват в колата на незабавната помощ. По пътя към болничното заведение обаче тежко раненият мъж умира.
Полицаите пък откриват, че Валентин се е барикадирал в къщата си и отхвърля да излезе. Знаейки, че е въоръжен и държи вътре като пленник майка си, ченгетата молят да пратят специалист по договаряния в сходни обстановки.
На място идва екип на профилирания отряд за битка с тероризма на жандармерията в Монтана. Щом видял, че го нападат тежковъоръжените барети, Валентин самичък се предал и излязъл от къщата с вдигнати ръце.
Полицията го задържа в ареста, а по-късно съдът реши да го остави зад решетките за непрекъснато.
Две седмици след убийството Калин Руменов локалните не престават да разискват случилото се и да спорят за аргументите. Повечето са единомислещи, че душевен неустойчивият палач Валентин Генов е стрелял за възмездие. За какво тъкмо обаче си е отмъщавал килърът, няма единно мнение.
Валентин се е готвил дълго за това ликвидиране. На 22 април той изстреля от засада 5 патрона по колата на Калин Руменов, който умря на път за болничното заведение. За съдбовната преживелица заяви първо организация BulNews.
Хората от Манастирище си спомнят, че психическото заболяване на 45-годишния Валентин постоянно се изразявало в нападателно държание. Случвало се да заплашва съседи и инцидентно срещани хора в селото с нож. Бил диагностициран за психологични отклонения през 2007 година, а последно е пуснат от психиатричната клиника през 2020 година
Веднъж нарязал гумите на колелото на съседско момче, тъй като му бил забранило да минава около къщата му.
Подгонил детето с нож, само че съседи го избавили. После пък налетял с хладното оръжие и на бащата.
“Валентин беше конфликтна персона, постоянно се заяждаше с хората, може би заболяването му го е правела толкоз нападателен. Миналата година обаче една тайфа роми го бяха пребили доста грубо. След това озверя още повече”, споделя Митко П.
Местните описват още, че уредници на побоя били Калин и брат му. Били го, тъй като живее покрай тях и постоянно се заяждал с възрастните и с децата от семейството.
“Пребиха Валентин като куче на улицата и се наложи дълго да се лекува от раните си в болница. Синът ми сподели тогава, че му налетели в тъмното Калин и група роми и той ги разпознал. Тия хора непрестанно го предизвикваха и го обиждаха и преди този момент, а той го преживяваше доста тежко”, споделя майка му Тодорка.
Кметът на Манастирище Атанас Атанасов споделя, че управляващите са били предизвестени от дълго време, че Валентин Генов съставлява заплаха за близките и би трябвало да бъде въдворен за лечение. Миналата година недоволните в селото създали подписка с такова искане до прокуратурата. Оттам обаче не подхванали нищо с претекста, че мъжът е освидетелстван с психологично заболяване и е лекуван неведнъж.
Какво се е въртяло в главата на Валентин, преди да посегне към револвера си “Аргус”, надали ще схванат даже следователите и лекуващите го. Но следствието въпреки всичко е длъжно да разбере по какъв начин озверелият
мъж се е сдобил нелегално с огнестрелното оръжие и над 100 патрона за него, открити при обиска в къщата на стрелеца. И дали има истина в догатката на хора от Манастирище, че в това може да има пръст братът на Валентин, който като боен живее в Пловдив и служи като офицер в карловската бригада.
Роднини на убития и съседи на стрелеца забелязали, че дни преди убийството Валентин съвсем намерено следял 34-годишния Калин и по-големия му брат Анатоли. Те нормално излизали рано заран на работа и към 12 часа се прибирали в дома си. Обядвали и още веднъж излизали с колата на Калин.
На 22 април Валентин със зареден револвер към този момент чакал в засада на улицата, по която трябвало да минат братята.
Като вижда колата им, стрелецът изскача и изстрелва пет патрона против седналия зад кормилото Калин. Тежко раненият мъж изгубва ръководството и колата се забива в резервоар на улицата.
Валентин се скрива на тичешком в къщата си, а братът на Калин, който бил на предната седалка, изскача от колата: “Викайте помощ! Убиха брат ми” и тича към околните си. Оттам бързо звънят за кола за спешна помощ и в полицията.
“Ние със снахата Кателина стояхме на двора пред вратата, когато чухме изстрелите. Казват, че били доста, само че ние чухме пет. Видяхме нашата кола по какъв начин излезе от улицата и с тропот се заби в контейнера. Разбрахме, че нещо не е наред, затичахме се и двете, тогава чухме Анатоли да тича и да вика”, споделя Рени, майката на Калин.
Пристигналите от Козлодуй медици видели, че щедро кървящият Калин към момента дава признаци на живот, и бързо го качват в колата на незабавната помощ. По пътя към болничното заведение обаче тежко раненият мъж умира.
Полицаите пък откриват, че Валентин се е барикадирал в къщата си и отхвърля да излезе. Знаейки, че е въоръжен и държи вътре като пленник майка си, ченгетата молят да пратят специалист по договаряния в сходни обстановки.
На място идва екип на профилирания отряд за битка с тероризма на жандармерията в Монтана. Щом видял, че го нападат тежковъоръжените барети, Валентин самичък се предал и излязъл от къщата с вдигнати ръце.
Полицията го задържа в ареста, а по-късно съдът реши да го остави зад решетките за непрекъснато.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ