Тукдам, будистките монаси и техният източник на безсмъртие
Тукдам, будистките монаси и техният източник на величие …Тибетската процедура „ транс, който продължава няколко века “ или „ следсмъртна медитация “ е феномен, който озадачава откривателите, заради необикновеното държание на човешкото тяло.Например, телата на будистки монаси, вечно „ замръзнали “ в поза лотос, които не се разлагат, а мозъкът им, явно, умира доста по-дълго време, в сравнение с при елементарните хора.В Бурятия се намира светилище от изключително значение за десетки милиони будисти. Всяка година вярващи от цялостен свят се стичат в Иволгинския дацан покрай Улан-Уде, с цел да видят в един от храмовете нетленното тяло на духовник.Местен духовник споделя:
„ Това е Даши-Доржо Итигилов, който е живял тук преди 100 години. През 1927 година, усещайки неизбежната си гибел, той събира учениците си и им завещава да ревизират гроба му на всеки 25 години. След това сяда в поза лотос и стартира да медитира.В това състояние той е подложен в ковчег от кедър. Тялото е намерено едвам през 2002 година Изглежда по този начин, като че ли е починал преди няколко дни – няма минимален симптом на разпад! Дори косата му не се е трансформирала. “
Даши-Доржо ИтигиловТова удостоверяват и експерти от Руския център за съдебно-медицинска експертиза. Според тях линията на косата е идентична по свойства с жива, макар, че самото тяло се смята за мъртво – телесната температура е единствено двадесет градуса.За съвсем 20 години проучвания учените не изясняват по какъв начин е допустимо това. Освен това феноменът на Итигелов не е единственият. Подобни „ отшелнически мумии “ има и в други страни.Преди седем години в монголски манастир е намерено тялото на духовник, умрял през 1852 г.Антропологът Ганхугийн Пуревбата споделя:„ Очевидно той е умрял, до момента в който медитира. Това е по този начин нареченият тукдам – учениците се събират към ламата и като че ли гълтам силата му, съвсем не остава влага. Мозъкът обаче работи и съзнанието се резервира. ”„ Избухват “ разногласия … Някои експерти настояват, че монахът е още жив – телесната температура, въпреки и под естествената, не е доста ниска. Други считат, че това е невероятно.Според будистките хрумвания в тукдам човек самичък управлява съзнанието си. В това положение някои лами остават седмица, месец или няколко години, като че ли отсрочват окончателната гибел.Според някои учени това изцяло трансформира визията за гибелта.Американският психолог Ричард Дейвинсън споделя:„ Западната медицина преглежда бинарно положение: или жив, или мъртъв. Въпреки това, както виждаме, биологичните процеси не са система за включване и изключване. “Оттук и хипотезата, че човешкото схващане „ живее ” известно време след прекъсването на всички биологични механизми. Напълно допустимо е тибетските монаси да са разбрали за това преди доста епохи и да са се научили да „ управляват умирането “.Екипът на Дейвинсън проверява десетки будисти в тукдама. Основните индикатори на телата са измервани както по време на медитация, по този начин и след гибелта. Оказва се, че тялото в това положение в действителност се разлага доста по-бавно.Друго нещо е мозъкът. Електроенцефалографията на 13 умряли не разкрива никакви импулси.Четете още: Мистерията на летящия духовник Джузепе от КупертиноВярно е, че научната общественост обръща внимание на значим подробност – монасите са изследвани 26 часа след гибелта им.Антропологът Дилън Лот отбелязва:„ За страдание множеството будистки манастири в Индия се намират на труднодостъпни места. Но косвените доказателства сочат, че откакто жизненоважните органи спрат да работят, мозъкът изпраща сигнали за още няколко часа. И през този интервал съзнанието, явно, остава. “
Учените се интересуват от първите минути след прекъсване на сърцето. Това е по този начин, тъй като науката се занимава с въпроси за природата на съзнанието: какво е то и къде се намира? Така експертите се обръщат към вековни религиозни практики.Руски учени са измежду първите, които вършат това. Преди две години Институтът за човешки мозък към Руската академия на науките се договаря с 14-ия Далай Лама, духовния лидер на тибетския будизъм, да сътвори два проучвателен центъра в манастири в Южна Индия. Там ламите са изучавани, когато са в дълбока медитация.Установено е, че по време на „ потапянето “ тялото реагира доста по-малко на сигнали от външния свят. И това става автоматизирано, без присъединяване на съзнанието.Това събитие е най-отчетливо в тукдам. Тялото на умрелия наподобява по този начин, като че ли е задремал – няма признаци на разложение, а кожата е еластична.Академикът Святослав Медведев, началник на Института за човешки мозък към Руската академия на науките споделя:„ Всеки естествен човек, когато влезе в стая с мъртъв човек, изпитва известно „ отделяне “, отвращение да се приближи, дискомфорт. Но при тукдам няма нищо такова, даже има чувство за някакво успокоение. “Защо това е по този начин, не се знае сигурно …. Може би тонусът на тялото след гибелта се поддържа от мозъка, в който се резервира някаква активност.Ученият прибавя:„ Друга версия е, че под въздействието на медитацията при умиране се отделят някои субстанции, които защищават клетките от разложение. Но към този момент няма отговори на тези въпроси. Изследванията на феномена „ посмъртна медитация “ не престават. “
„ Това е Даши-Доржо Итигилов, който е живял тук преди 100 години. През 1927 година, усещайки неизбежната си гибел, той събира учениците си и им завещава да ревизират гроба му на всеки 25 години. След това сяда в поза лотос и стартира да медитира.В това състояние той е подложен в ковчег от кедър. Тялото е намерено едвам през 2002 година Изглежда по този начин, като че ли е починал преди няколко дни – няма минимален симптом на разпад! Дори косата му не се е трансформирала. “
Даши-Доржо ИтигиловТова удостоверяват и експерти от Руския център за съдебно-медицинска експертиза. Според тях линията на косата е идентична по свойства с жива, макар, че самото тяло се смята за мъртво – телесната температура е единствено двадесет градуса.За съвсем 20 години проучвания учените не изясняват по какъв начин е допустимо това. Освен това феноменът на Итигелов не е единственият. Подобни „ отшелнически мумии “ има и в други страни.Преди седем години в монголски манастир е намерено тялото на духовник, умрял през 1852 г.Антропологът Ганхугийн Пуревбата споделя:„ Очевидно той е умрял, до момента в който медитира. Това е по този начин нареченият тукдам – учениците се събират към ламата и като че ли гълтам силата му, съвсем не остава влага. Мозъкът обаче работи и съзнанието се резервира. ”„ Избухват “ разногласия … Някои експерти настояват, че монахът е още жив – телесната температура, въпреки и под естествената, не е доста ниска. Други считат, че това е невероятно.Според будистките хрумвания в тукдам човек самичък управлява съзнанието си. В това положение някои лами остават седмица, месец или няколко години, като че ли отсрочват окончателната гибел.Според някои учени това изцяло трансформира визията за гибелта.Американският психолог Ричард Дейвинсън споделя:„ Западната медицина преглежда бинарно положение: или жив, или мъртъв. Въпреки това, както виждаме, биологичните процеси не са система за включване и изключване. “Оттук и хипотезата, че човешкото схващане „ живее ” известно време след прекъсването на всички биологични механизми. Напълно допустимо е тибетските монаси да са разбрали за това преди доста епохи и да са се научили да „ управляват умирането “.Екипът на Дейвинсън проверява десетки будисти в тукдама. Основните индикатори на телата са измервани както по време на медитация, по този начин и след гибелта. Оказва се, че тялото в това положение в действителност се разлага доста по-бавно.Друго нещо е мозъкът. Електроенцефалографията на 13 умряли не разкрива никакви импулси.Четете още: Мистерията на летящия духовник Джузепе от КупертиноВярно е, че научната общественост обръща внимание на значим подробност – монасите са изследвани 26 часа след гибелта им.Антропологът Дилън Лот отбелязва:„ За страдание множеството будистки манастири в Индия се намират на труднодостъпни места. Но косвените доказателства сочат, че откакто жизненоважните органи спрат да работят, мозъкът изпраща сигнали за още няколко часа. И през този интервал съзнанието, явно, остава. “
Учените се интересуват от първите минути след прекъсване на сърцето. Това е по този начин, тъй като науката се занимава с въпроси за природата на съзнанието: какво е то и къде се намира? Така експертите се обръщат към вековни религиозни практики.Руски учени са измежду първите, които вършат това. Преди две години Институтът за човешки мозък към Руската академия на науките се договаря с 14-ия Далай Лама, духовния лидер на тибетския будизъм, да сътвори два проучвателен центъра в манастири в Южна Индия. Там ламите са изучавани, когато са в дълбока медитация.Установено е, че по време на „ потапянето “ тялото реагира доста по-малко на сигнали от външния свят. И това става автоматизирано, без присъединяване на съзнанието.Това събитие е най-отчетливо в тукдам. Тялото на умрелия наподобява по този начин, като че ли е задремал – няма признаци на разложение, а кожата е еластична.Академикът Святослав Медведев, началник на Института за човешки мозък към Руската академия на науките споделя:„ Всеки естествен човек, когато влезе в стая с мъртъв човек, изпитва известно „ отделяне “, отвращение да се приближи, дискомфорт. Но при тукдам няма нищо такова, даже има чувство за някакво успокоение. “Защо това е по този начин, не се знае сигурно …. Може би тонусът на тялото след гибелта се поддържа от мозъка, в който се резервира някаква активност.Ученият прибавя:„ Друга версия е, че под въздействието на медитацията при умиране се отделят някои субстанции, които защищават клетките от разложение. Но към този момент няма отговори на тези въпроси. Изследванията на феномена „ посмъртна медитация “ не престават. “
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ