МП предлага реформа в производството по несъстоятелност |
Цялостна промяна в производството по неплатежоспособност посредством промени и допълнения на Търговския закон, предлага Министерството на правораздаването.
Законопроектът, който бе оповестен през днешния ден за публично разискване, цели рационализиране на правната рамка на несъстоятелността в България. Той е и в осъществяване на последващите задължения на България след присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и предвид на устрема ни към бъдещо участие в еврозоната, оповестяват от Министерство на правосъдието.
Отчетени са редица недостатъци в използването на законодателството по отношение на процедурите на производствата по неплатежоспособност – огромна дълготрайност, ниска успеваемост, високи разходи, рядко изцяло угаждане на кредиторите, незадоволителната бистрота на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците и на процедурите по продажба.
Настоящите промени са ориентирани към:
• Създаване на ясни критерии за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност и стабилизация;
• Регламентиране на обединен развой на разглеждане на молби в границите на едно и също произвеждане по несъстоятелност;
• Ускоряване на процеса във етапа на предявяване и приемане на вземанията;
• Намаляване на правосъдни такси, използвани за отменителните искове;
• Повишаване на успеваемостта на процеса по осребряване на имуществото, в това число, посредством въвеждане на електронен обществен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността;
• Създаване на спомагателни защитни ограничения, предотвратяващи недобросъвестно държание на страните в производствата по неплатежоспособност и стабилизация;
• Промяна на разпоредбите, уреждащи локалната подсъдност, с оглед попречване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които трансформират седалището си само за „ избор “ на съд по несъстоятелност;
• Гарантиране на качеството на оценките на активите;
• По-ефективно контролиране на активността на синдиците, посредством завишаване на критериите към тях и надзор върху активността им;
• Подобрение на оздравителната процедура в производствата по неплатежоспособност и стабилизация.
Предложените промени са планувани и в Пътната карта за промяна на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе създадена взаимно със Службата за поддръжка на структурните промени на Европейската комисия през 2019 година, като крайният резултат е понижаване на междуфирмената задлъжнялост и увеличение на икономическия напредък.
Текстовете са разисквани и готови от необятен кръг специалисти и представители на Върховния касационен съд, Висшия правосъден съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общественост, Министерството на финансите и Министерството на стопанската система.
Законопроектът, който бе оповестен през днешния ден за публично разискване, цели рационализиране на правната рамка на несъстоятелността в България. Той е и в осъществяване на последващите задължения на България след присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и предвид на устрема ни към бъдещо участие в еврозоната, оповестяват от Министерство на правосъдието.
Отчетени са редица недостатъци в използването на законодателството по отношение на процедурите на производствата по неплатежоспособност – огромна дълготрайност, ниска успеваемост, високи разходи, рядко изцяло угаждане на кредиторите, незадоволителната бистрота на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците и на процедурите по продажба.
Настоящите промени са ориентирани към:
• Създаване на ясни критерии за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност и стабилизация;
• Регламентиране на обединен развой на разглеждане на молби в границите на едно и също произвеждане по несъстоятелност;
• Ускоряване на процеса във етапа на предявяване и приемане на вземанията;
• Намаляване на правосъдни такси, използвани за отменителните искове;
• Повишаване на успеваемостта на процеса по осребряване на имуществото, в това число, посредством въвеждане на електронен обществен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността;
• Създаване на спомагателни защитни ограничения, предотвратяващи недобросъвестно държание на страните в производствата по неплатежоспособност и стабилизация;
• Промяна на разпоредбите, уреждащи локалната подсъдност, с оглед попречване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които трансформират седалището си само за „ избор “ на съд по несъстоятелност;
• Гарантиране на качеството на оценките на активите;
• По-ефективно контролиране на активността на синдиците, посредством завишаване на критериите към тях и надзор върху активността им;
• Подобрение на оздравителната процедура в производствата по неплатежоспособност и стабилизация.
Предложените промени са планувани и в Пътната карта за промяна на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе създадена взаимно със Службата за поддръжка на структурните промени на Европейската комисия през 2019 година, като крайният резултат е понижаване на междуфирмената задлъжнялост и увеличение на икономическия напредък.
Текстовете са разисквани и готови от необятен кръг специалисти и представители на Върховния касационен съд, Висшия правосъден съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общественост, Министерството на финансите и Министерството на стопанската система.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ