Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг Последните два месеца

Цветослав Цачев, основен капиталов съветник, ЕЛАНА Трейдинг Последните два месеца на 2022 година са предизвикателство за вложителите с противоборството сред сезонната мощ на показателите и признаците за утежняване на фундамента в стопанската система и корпоративните облаги. Към тази битка сред биковете и мечките би трябвало да прибавим резултатите от междинните избори в Съединени американски щати и риториката на централните банкери към все по-високи лихви. Октомври ще се запомни с покачване на показателите от ниските равнища за годината. Или в случай че върнем лентата обратно, щатският показател S&P 500 слезе там, където беше на изборите за президент в края на 2020 година Една от аргументите за растежа са корпоративните облаги, които очевидно не се оказаха толкоз слаби, колкото бяха страховете на вложителите. Но възобновяване през ноември не обхвана някои избрани акции и в това може би е ключът към представянето на пазарите през идващите месеци. Става дума за огромните софтуерни компании. Повечето от тях бяха на алено през октомври и продължиха надолу през ноември, в това число и акцията на Apple. Има ли абсурд в представянето на водещите акции? Изоставането на огромните компании има своето пояснение. Те към този момент усещат насрещния вятър от повишението на лихвите и забавянето на стопанската система в международен мащаб. Съкращенията на работна ръка през първите седмици на ноември към този момент надвишиха регистрираното през предходните два месеца. Тази наклонност ще се ускорява, макар към момента сериозната битка за надарени фрагменти в доста промишлености. Малките компании с бизнес единствено в Съединени американски щати първи усетиха задаващата се рецесия. Това е обикновено и изяснява за какво Russell 2000 водеше надолу пазара при всеки стадий на низходящия тренд. Сега навлизаме във втората фаза на пазарния спад, която се характеризира с понижение на облагите на големите мултинационални компании. Този развой води до отрезвяване на вложителите и посредством поевтиняване на акциите се реализира стесняване на коефициентите на оценка. Той ще продължи по-дълго време и ще съставлява огромната част от спада на рисковите активи по света. Целта е доходността им /дивиденти, лихви, наеми/ да стартира да се изравнява с новите лихвени равнища от 4-6% в дълготраен небосвод. В рамките на няколко тримесечия ще забележим по какъв начин коефициентите за оценка ще слязат под междинните си стойности за миналите десетилетия. Едва тогава акциите ще станат привлекателни за дълготрайна покупка, само че има риск това да завърши с под паника разпродажби и с още по-ниски цени по сходство на дъното на пазарите от 2008-09 г. Не може да кажем, какъв брой ще продължи този развой на преоценка на активите, нито какъв брой ще паднат облагите и коефициентите. Единият вид е да се повтори 2001-03 година, когато за малко време има огромен спад на коефициентите след интернет балона. И в случай че погледнем историята на последните борсови рецесии, междинното P/E на показателя ще слезе към 15 в границите на година-две преди да стартира да се повишава. Вторият сюжет на развиване е по-продължителен спад на коефициента. Това е особено за инфлационните интервали – 1916-18, 1945-46 и най-много през 1974-81 години. Инвеститорите търсят по-висока възвръщаемост от дивиденти, която може да бъде реализирана, единствено в случай че цените са ниски по отношение на облагите. Промяната на Пауъл Консенсусът в упованията на пазарите е, че политиката на Федералния запас ще се промени скоро. Не единствено, тъй като инфлацията ще понижава, а тъй като стопанската система ще се забави и ще се прибегне още веднъж до тласъци – най-много до понижаване на лихвите и не толкоз под формата на нова агресия на салдото. Но последното зависи от недостига на страната и от интереса на вложителите да купуват дълговите бумаги. Дали това са сметки без „ кръчмар “ е рано да се каже. Поведението на централните банкери ще зависи от степента на икономическия спад и от финансовата непоклатимост. Не на последно място и от политическия напън. Джером Пауъл има упоритостта да остане в историята като банкера, който ще постави завършек на политиката на задлъжнялост. Ръстът на лихвите е извънредно мощен и не се прави, с цел да бъдат свалени още по-бързо. Но тази година видяхме един поврат, какво пречи през идната да има още един?! Американската стопанска система е на върха си, въпреки и към този момент да се следи забавянето й. Безработицата е ниска. Има прочут спад в броя на новите работни места, а огромни компании оповестиха обилни съкращения. Това е обикновено в сегашния стадий на икономическия цикъл и към този момент подсказва умерена криза. Но данните тормозят централните банкери в две направления и да ни подскажат, какво ще се случи през първото тримесечие на 2023 година Първата е корелацията на безработицата със строителната интензивност. Тя предсказва повишение на каузи на безработните към 7-8% през идната година. И втората е към момента мощното повишаване на заплащането на труда. Пауъл даде явен сигнал, че Федералния запас ще пожертва безработицата и икономическия напредък, с цел да спре инфлацията. Спадът в заетостта е обезпечена, въпросът е с какъв брой пункта и какъв брой време ще продължи този развой. Сега фондовият пазар се крепи на упованията за слаба криза и поддръжка за стопанската система от централната банка. Ръстът на заплатите прави нещата доста по-лоши като разследване от бъдещата политика на Федералния запас и евентуално от ЕЦБ. Какво се случва на пазарите? Силният напредък за една сесия /7.35% за NASDAQ Composite и 5.54% за S&P 500 на 10-ти ноември/ е нещо особено за мечия пазар. Същото може да се случи на дъното след нескончаем спад и най-много след капитулация на пазара – мощен кратковременен спад и суматоха, последвани от също толкоз бързо възобновяване. Но още не сме на подобен стадий. S&P 500 завърши ноември навръх тренд линията от предходните три върха. Както и преди, по този начин и в този момент се следи бързо връщане от нея. Пазарът е по-скоро положително надъхан, което най-често приключва с изненадващи обрати. Много повече са акциите на годишен връх, в сравнение с тези на дъната си за интервала. Оборотите на растящите акции също са огромни, а съотношението пут към прът варианти понижава, въпреки че още не е на доста ниско ниво и от там да има сигнал, че вложителите са супер оптимисти за пазара. Това е повода да не изключвам опцията от нов кратковременен напредък над линията на низходящия тренд. Облигациите нарастват и доходността им пада по време на възхода на рисковите активи. Това е тъкмо противоположното на естествената връзка сред тях. Доходността на 10-годишните американски бумаги слезе на 3.50%, което е най-ниското от средата на септември до момента. Пиковите й стойности бяха на 4.30%. Всеки интервал на осезателен спад за акциите се дължеше на скока на доходността. Сега към момента няма такова повишаване на прихода. Еврото също продължава растежа си, само че е покрай кратковременен връх. Те към момента не поддържат по-дълбока промяна на показателите. Но не би трябвало да забравяме по какъв начин в края на 2018 година показателят S&P 500 регистрира мощен спад от над 10% за декември и принуди централните банкери да трансформират политиката си.