Цветанка Андреева Снимка: фейсбукЦветанка Андреева, фейсбукПолитическото фентъзи, в което живее

Цветанка Андреева Снимка: фейсбук
Цветанка Андреева, фейсбук

Политическото фентъзи, в което живее Политическа партия, към този момент е рисково за политическото здраве на Демокрацията

Стресираща е информацията, че Елена Гунчева е поканена от Политическа партия за договаряния да поддържа държавното управление на Асен Василев. Смешно е, тъй като тя към този момент ги унижава с рецензиите си, а e тъжно, тъй като подобен разговор компрометира цялата им рекламация за „ смяна “.

Това е върхът на айсберга на заблудената евроатлантическата ориентировка на Политическа партия и обединението, която ги поддържа! Под него са други актове, за които през днешния ден би трябвало да се замислим:

– Депутинизацията, предлагана от колегата Демократична България, която ще е обезпечена от най-симпатизиращата на Кремъл партия в България – Българска социалистическа партия, не е ли политическа доверчивост и незрялост?

– Поднасянето на главата на Кирил Петков пред Българска социалистическа партия поради това, че изгони 70 съветски дипломати и чиновници не е ли жест по-скоро към афектирания Путин, в сравнение с рефреш на смяната?

По-назад във времето са другите въпроси:

– Коалирането с Радев за свалянето на ГЕРБ против избирането му за втори мандат и помощта му за кабинета „Петков“ регистрира ли се като политическа неточност?

Анализът през днешния ден пита – какъв е бил ползата на Радев да смъкна непременно ГЕРБ, откакто по самопризнание на Политическа партия и Демократична България е обвързван с пробутване на съветските ползи?

Кой и какво защитаваше Радев, като оглави компроматната и институционална война в страната и впрегна целия наказателен уред против нарочения от него политически съперник?

– Грешка ли е преизбирането му за втори мандат, откакто се твърдеше основателно, че той е облик, създаден отвън България и препоръчан от Първанов и Нинова?

– В какво политическо положение са се намирали Демократична България и зараждащата се Политическа партия, когато предотвратяват инспекцията на прокуратурата против президентството и противодействат против изясняване на абсурда, обвързван с шпионаж в институцията? Какво е в този момент отношението към олигарсите, подкрепили „протеста“?

– Защо и през днешния ден се явяват продължители на тази „ правосъдна промяна “, стартирана от Радев посредством аления Янаки Стоилов? Нямат ли лична визия за необятен консенсус?

– Защо считат, че като назначат партийното острие, аления Бойко Рашков, за началник на КПКОНПИ, ще спазят концепцията, че законът в демократичния свят е самостоятелен и неутрален?

Тези въпроси изискват не толкоз отговори (те са ясни), колкото нова политика, която да стабилизира Политическа партия и Демократична България в евроатлантическия дискурс. Защото мафията е най-много в полето на прокремълските ползи у нас, а глобите и хибридната война на Путин няма да ги подминат. Те към този момент са удряни! Битката с корупцията е пречистващ развой, в който колаборацията с дявола не е оправдана.